Седмично четиво: „Сладко отмъщение АД“ на Юнас Юнасон

Откъс от новия роман на шведския писател.

Винаги съм бил писател. Просто първо трябваше да свърша някои други неща. И ги върших до деня, в който се събудих и установих, че вече не съм на 23, а на 48. Тогава разпродадох всичко, установих се в Швейцария и с лаптопа в скута написах "Стогодишният старец“. Пет издателства го отхвърлиха, шестото го издаде в 7 000 екземпляра. Впоследствие продадоха 10 милиона. Достатъчно, за да се окуража да продължа.

Още в първия миг щом видя ескалатор на летището в Найроби, Оле Мбатиан реши повече да не се оплаква от нищо, което не му харесва или с което не е свикнал. Какво чудо, стълби, които в едната посока ти помагат да се изкачваш, а в другата не ти позволяват да мръднеш, независимо колко се мъчиш. Започна да си представя такива стълби, движещи се наобратно, пред лечителската си колиба, която от три поколения се намираше на малък хълм в селото. Тогава дъщерята на ковача никога нямаше да стигне до него.

Само че стълбите, разбира се, работеха на ток, а той беше забранен от вожда заедно с пишещите машини. Оле щеше да проведе сериозен разговор с Олемеели, който беше всичко друго, но не и пътешественик.

Пътуването продължи. Прекачването в Адис Абеба мина добре, оправи се с питане. В Истанбул стана малък инцидент, тъй като Оле не беше разбрал, че модерните тоалетни са разделени на полове. Изведнъж се оказа наобиколен от ядосани жени, докато си миеше краката в мивката.

В резултат на което един турски служител на летището лично придружи лечителя до гейта за Стокхолм, докато хвалеше африканския пътник за старанието му да поддържа краката си чисти.

Лечителят кацна на летище "Арланда“ в Стокхолм. Визата в паспорта му свърши работа точно както беше обещала жената от посолството в Найроби. Оле благодари най-сърдечно за това, че дамата от граничната полиция му удари черен печат, все пак вече си имаше червен и син. Не беше вече съвсем сигурен къде точно, но ги имаше.

Жената оцени хубавите му думи и приветства Оле Мбатиан Младия с добре дошъл в Кралство Швеция, а после го предупреди за температурата. По принцип не ѝ беше работа да коментира облеклото на пътниците, но в този случай… Червено-черна карирана кърпа, сандали и нищо друго не ѝ се струваше опти- мално на фона на температурата от минус петнайсет градуса.

Оле, който не знаеше, че градусите могат да бъдат положителни и отрицателни, просто сви рамене.

Пред летището шуката му направо се вкочани, а сандалите започнаха да се пързалят по снега и леда. Петнайсет градуса? Полицайката май нещо се беше объркала.

Само веднъж му се беше случвало нещо подобно. Една от трудните за намиране билки в шкафа му имаше неприятния навик да расте точно в подножието на глетчера Килиманджаро на толкова голяма височина, че човек едвам си поемаше въздух. Лечителят обаче си имаше призвание и щом антисептичният мъх нямаше намерение да иде при него, той щеше да иде при мъха. Сега крачеше из същия студ, без наоколо да има мъх или планина.

Някакъв добронамерен човек разубеди Оле от идеята да се разходи до столицата. Било твърде далеч, а времето твърде студено.

Имало обаче бърз влак. За него, разбира се, трябваше билет. Оле просто прескочи бариерата и веднага се наложи да се разправя с униформен мъж. Контрольорът заяви, че без билет Оле ще трябва да плати във влака заедно с глобата. С карта или в брой, най-добре точна сума.

Оле не разбра и дума от това, което мъжът каза на шведски, и реши, че ще се оправи, след като вече предполагаше какво иска мъжът.

Кондукторът пък реши, че може би трябва да смени езика, след като човекът пред него не отговаряше, а и очевидно не беше облечен като швед.

–Do you speak English? – попита той.

Лечителят говореше английски, при това много добре, но реши, че не е в негов интерес да започва разговор с мъжа, който очевидно иска пари, а пари Оле няма. Някакъв отговор на суахили, какъвто и да е, щеше да свърши работа. Каза първото, дошло му на ум.

–Mke mmoja hatoshi, ila ukiongeza mke wa pili hilo nalo ni tatizo la kukupasua kichwa.

"Една жена не е достатъчна, но две жени се превръщат в проблем, достатъчно голям да ти пръсне главата.“

След няколко секунди на размишления кондукторът реши, че не му плащат достатъчно, за да се впуска в повече спорове. Отправи поздрав към господина и му каза на шведски да задържи парите си и с тях да си купи зимно яке.

Вече пристигнал в шведската столица, лечителят трябваше да си почине някъде. Не беше опция да спи под открито небе, времето в Швеция беше твърде странно за подобно нещо.

Не намираше и някоя колиба, в която да помоли да се приюти. Градът беше по-голям, отколкото си го беше представял. Как щеше да намери любимото си момче? Първо да си почине. После ще търси.

Излезе на студа от Централната гара и видя думата hotell от другата страна на улицата. Знаеше какво означава. Имаше такъв до съвета в Нарок. С две стаи. Работеше от време на време. Хотел беше място, където човек можеше да пренощува, ако не му се спи отвън и има пари.

Проблемът беше в последното. Оле Мбатиан Младия по принцип беше заможен човек. Притежаваше осемстотин крави и над двеста кози, които нямаше как да вземе със себе си. Щом в Найроби му бяха взели копието и ножа, какво ли щяха да кажат за добитъка му.

Младата рецепционистка никак не беше свикнала при нея да се регистрират масайски воини. Затова не беше изненада, че възникнаха някои недоразумения. Стори ѝ се, че мъжът пред нея обясни как имал копие и нож и искал да плати с крави. Или двеста кози. Но не беше сигурна, че я е заплашил.

–Не работим с плащания в брой – успя да промълви тя.

Лечителят заяви, че за него това било добре, след като, така или иначе, не разполагал с нищо в брой. Искал да пренощува сега и да плати после. Обясни, че госпожицата нямало от какво да се притеснява по отношение на договорката. Името му било Оле Мбатиан Младия. Лечител по професия. Там, откъдето идвал, човек или си оправял сметките, или на него му виждали сметката.

За да поясни последното си изказване, Оле вдигна дървения си боздуган и се усмихна. Приятелски, или поне така си мислеше.

С това всички съмнения се изпариха. Мъжът пред рецепцията беше опасен. Някъде беше скрил копието и ножа си и мислеше да пребие до смърт рецепционистката с боздугана в ръката си, ако тя не му предложи безплатна стая. 

Любезните увещания на Оле Мбатиан за неговата честност бяха възприети по начин, който и през ум не му беше минавал. Вместо да му покаже пътя към стаята, тя започна да крещи. Не разбра точно защо, но между многото думи Оле различи "полиция“ и "помощ“.

Ексклузивно интервю с Юнас Юнасон може да прочетете тук

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт