Ханс Кристиан Андерсен като главен герой в датски роман

Историята на „Смъртта на русалката“ оживява и на малкия екран.

Преди три-четири години на двамата млади датски писатели, които работят съвместно и публикуват под псевдонима А. Ж. Казински, е възложено да направят сценарий за шестсериен телевизионен филм – трилър, базиран в историята на Дания. Сюжетът, който им хрумва, е труден, но изключително продуктивен за литературна творба. Тогава те привличат трети писател, Томас Рюдел, само на 29, но вече много известен с трилогията си за Отшелника Ерхард. В крайна сметка се появява роман и едва по него е подготвен сценарият за телевизионен филм. Романът се казва "Смъртта на русалката“, негов главен герой е най-прочутият датски писател – Ханс Кристиан Андерсен, живял от 1805  до 1875 година. Идеята е сложна и сюжетът изисква умението да се преплетат множество жанрове, повече или по-малко популярни в този момент. Основа, разбира се, е световно признатият Nordic Noir, сам по себе си много комплексен жанр, който надгражда социална критика върху криминален екшън с нестандартна психологическа характеристика на героите. Към това се прибавя документално базираната белетристика на историческия роман. И всичко вкупом трябва да произвежда символични препратки към известни герои от приказките на Андерсен, преплитайки историческа фикция, биография и литературни внушения. 

Точно такава сплав, при това майсторски оркестрирана и блестящо изпълнена, представлява "Смъртта на русалката“. (Представете си български роман, основан върху живота на Петко Славейков около средата на 19 век, който рисува потайностите на Цариград, докато заплита криминални перипетии около вграждането на неговата Гергана.) Наистина, Томас Рюдел не се е учил от Талев и Димов, ами от Дикенс и Греъм Грийн в комбинация с Реймънд Чандлър и Стивън Кинг по неговите собствени думи. И въпреки всичко романът е не само новаторски по жанр, но поглъщащо увлекателен с най-добрите качества на модерния трилър, запазвайки драматичната обстоятелственост на описанията, типична за викторианската класика, в същото време.

Действието се развива в Копенхаген през последните месеци на 1834 година. Картината на датското общество, която рисуват тримата млади писатели, е плътна и убедителна, тя прилича на огромно живописно платно с безброй подробности и характерни фигури, изпълнено в безпощадно реалистичен стил. Българският читател се нуждае от този роман, най-малкото за да разбере историческите предимства на живота в една далечна, патриархална и всъщност спокойна провинция през 19 век. Сравнен с нравите в датския кралски двор, везирът на Петко Славейков изглежда направо невинен. 

Бихме могли да очакваме, че главният герой на един криминален трилър ще бъде наистина Герой, най-малкото ще извърши поредица от съзнателно смели и прозорливи дела. Само че Андерсен на Рюдел-Казински е по-скоро анти-герой: всичко героично е чуждо на неговата личност. Романът портретира един почти болестно амбициозен писател, объркан и податлив на психични илюзии, но все пак способен на необикновени постъпки по най-нестандартния начин. Колкото до неговите приказки, те също са тук, макар и все още ненаписани: преживяванията от последните няколко месеца на 1934 г. им дават сюжети и съграждат творческата история на тяхната поява. 

Непременно трябва да бъде споменат умелият и поетичен превод на Росица Цветанова, която се е справила чудесно с един труден (не на последно място заради историческите детайли) текст.

Какво обаче се случва със сериала, който се е превърнал в роман? Днес той е почти готов и можем да се надяваме, че скоро ще се появи на екрана и ще стигне до нас. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт