Мексиканските американци и тяхната чикано литература

Къде са корените на чиканизма и как именно литературата създава мост между мексиканското наследство и американската идентичност.

Рада Ганкова

"Обикновено казвам латиноамериканка, мексиканска американка или американска мексиканка, а в определен контекст и чикана, в зависимост от това дали аудиторията ще разбере термина или не.“

Така писателката Сандра Сиснерос отговаря на въпрос като каква се определя. 

През 1848 година е подписан договорът, познат като Гуадалупе-Идалго, по силата на който повече от половината от мексиканската територия преминава в пределите на Съединените щати, а хиляди мексиканци се превръщат в чужденци в собствената се земя. Терминът chicano/as или xicano/as се използва за мексиканските американци, сред които, през 40-те и 50-те години, се заражда социално-политическото движение Чикано. Цел на движението е преосмисляне и ново възприятие на чикано идентичността. Появява се и терминът чиканизъм, който описва културата, възникнала покрай движението.   

Първоначално дилемата на мексиканските американци се състои в това, че те се опитват да се адаптират към американската култура, но същевременно да запазят културата и езика на предците си. Чикано литературата хвърля мост между мексиканското наследство и новопридобитата американската идентичност. Рудолфо Аная, Сандра Сиснерос и Рон Ариас са чикано писатели, написали най-популярните си творби на английски. Други писатели като Томас Ривера или Мигел Мендес, пишат с еднакъв успех и на двата езика. Много често, дали са написани на английски или испански език, чикано творбите съдържат думи от другия език, което оформя техния специфичен междукултурен и многоезичен облик и отразява американския диалект чикано английски. 

Романът "… и земята не го погълна“ (на испански: ... y no se lo tragó la tierra) на един от основоположниците на чикано литературата Томас Ривера, излиза за пръв път през 1966 година, но текстът е много актуален и днес, тъй като описва условията на живот и работа на земеделските работници в щата Тексас. Ключова творба за разбирането на експлоатация и расизъм и на магическия свят на американските мексиканци.  

Рудолфо Аная също допринася за създаването на чикано канона. Романът му Bless Me, Ultima (1972) описва живота в Ню Мексико през 40-те години. В прозата си той вплита мексикански мотиви и ключови за Латинска Америка фолклорни легенди като тази за Ла Йорона (La Llorona), като по този начин прави достъпни за читателите местни мексикански традиции и вярвания.

От 2016 година българските читатели познават бестселъра "Къщата на улица Манго" на Сандра Сиснерос. Това е историята на Ecпepaнca Kopдepo, мeкcикaнo-aмepикaнcкo момиче, кoeтo живее в беден американски квартал. Сеснирос описва живота и състоянието нa "нeщo бeз имe” и допринася за разбиране на живота на жените в чикано общностите.

Днес българският читател може да се запознае и с два романа на новата звезда на мексиканско-американската литература Валерия Луисели. Романът "Архив на изгубените деца“ е преведен от английски, а "Безтегловните“ от испански. В "Архив на изгубените деца“ действието се развива през 2014 година когато хиляди мигранти от Мексико и Централна Америка преминаха в САЩ. Романът е посветен на децата, които изчезват в опит да влязат в Америка и силно критикува мигрантската политика на САЩ. Барак Обама включи творбата ѝ в списъка си на препоръчителните четива за 2019 година. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт