Звездите в едно изречение

"Истинско нещо“ на Елиът Уайнбъргър в превод на Стоян Гяуров е книга, която разхожда читателя до дома на вятъра, докосва го до тайнството на всички сезони, стига чак до Сахара и говори с Мохамед и Емпедокъл. Уайнбъргър е съвременен американски писател, есеист и преводач, чиито книги са преведени на повече от трийсет езика. Стилът му се характеризира с жанрова неопределеност и с безграничен тематичен обхват в глобалното стълпотворение от култури. Според Форест Гандър "Истинско нещо“ е "най-добрата книга от най-добрия ни съвременен литературен есеист.“ Днес отправяме поглед нагоре към звездите и ги улавяме в блестящата мрежа на едно изречение.

Какво са звездите? 

Те са парчета от лед, в които се отразява слънцето; те са светлини, плуващи върху водите отвъд прозрачния купол; те са гвоздеи, забити в небето; те са дупки в голямата завеса между нас и морето от светлина; те са дупки в твърдата черупка, която ни пази от отвъдния ад; те са дъщерите на слънцето; те са пратениците на боговете; те имат формата на колела и са кондензиран въздух, с пламъци, които фучат в пространствата между спиците; те седят на малки столчета; те са разпилени из небето; те са пратеници на влюбените; те се състоят от атоми, които се носят из вакуума и се съединяват помежду си; те са душите на умрели бебета, които се превръщат в цветя на небето; те са птици с горящи пера; те оплождат майките на великите хора; те са блестящи концентрати на дъха-дух, направени от излишните останки при сътворението на слънцето и луната; те са вестители на война, смърт, глад, чума, добри и лоши реколти, раждането на крале; те регулират цените на солта и рибата; те са семената на всички същества на земята; те са стадото на луната, разпръснато по небето като овце на ливадата, които тя води на паша; те са кристални сфери, чието движение произвежда музика в небето; те са неподвижни, а ние се движим; ние сме неподвижни, а те се движат; те са изгубили се ловци на тюлени; те са следите от стъпките на Вишну, който крачи по небето; те са светлините на дворците, където живеят духовете; те са с различна големина; те са погребални свещи и да ги сънуваш, означава да сънуваш смъртта; както всяка материя те са направени от четири вида материя: протони, неутрони, електрони, неутрини; те са с еднаква големина, но някои са по-близо до нас; те взаимодействат посредством четири сили: гравитация, електромагнетизъм, силните и слабите ядрени сили; те са единствените богове и слънцето е главният сред тях; те са ловците на щрауси, навън през цялата нощ, които на зазоряване се сгушват край слънцето, за да се стоплят, и затова не се виждат; роса и скреж падат от звездите; ветровете, топли и студени, идват от звездите; те падат от небето в скута на девойката; те са жарта от огъня на сътворението; те никога не се променят; те са белите палатки, където живее Звездният народ; те са безбройните очи на Варуна, яздещ през небето на Макара, който е полуптица и полукрокодил, или полуантилопа и полуриба; те са в състояние на постоянна промяна; искат жертвоприношения, за да падне дъжд; те са Неизчезващите, които във вид на лястовици се хранят от плодовете на Дървото на безсмъртието, растящо на острова в Езерото на Зеления сокол; те блестят, премигват, искрят, пламтят; те са очарователни; те са вестители на зло; те са очите на Тясе, хвърлени в небето от Тор; те са белите мравки в мравуняка, издигнат около неподвижния Дурва, който медитира навеки дълбоко в гората; те са един вид небесно сирене, бита светлина; те са, те просто са; звездите са една огромна градина и макар ние да не живеем достатъчно дълго, за да наблюдаваме тяхното покълване, разлистване, цъфтеж, родитба, прецъфтяване, увяхване и развала, има толкова много видове, че всеки от тези етапи е пред очите ни; ние и всички звезди, които виждаме, сме просто един атом в един безкраен ансамбъл: космически архипелаг; небето е като въртящ се воденичен камък със звездите като мравки, вървящи по него в обратна посока; небето е като балдахина на каляска със звездите, висящи от него като мъниста; небето е една масивна сфера, а звездите са постоянното осветление на вулканите върху него; небето е един твърд лапис лазули, осеян с пирит – звездите; всяка звезда има име и тайно име; единствената дума, която чуваме от тях, е светлината им; хората никога няма да могат да обхванат с въображението си звездите в тяхната цялост; под звездното небе през ясна нощ скритата сила на знанието говори на безименен език; доброта и любов извират от тях; ако не се намирахме в галактика, нямаше да виждаме никакви звезди; ако гравитацията не беше толкова слаба, звездите щяха да бъдат по-малки, а ако бяха по-малки, нямаше да светят дълго, а ако не светеха дълго, ние нямаше да бъдем тук; при тях няма случайни или произволни елементи, няма хаотични или безцелни движения; злини и беди се стичат от тях; тяхното съществуване е невероятно; тяхната безкрайност ни подтиква да ги броим; тяхната удивителна системност надхвърля въображението и е доказателство за присъщия им божествен разум; плашеща е вечната тишина на тези безкрайни пространства; колкото по-понятна изглежда вселената, толкова по-безсмислена изглежда същевременно; всички звезди се движат и светят, за да бъдат най-пълноценно онова, което са – светлината дава светлина, защото такава е природата ѝ; запознанството със звездите е задължително условие за разбирането на поетите; ако не излъчваха светлина, звездите щяха да експлодират; след смъртта душите се вселяват в звездите – припламването на някоя нова звезда би могло да означава, че душата на един велик мъж или жена е достигнала целта си; "катастрофа“ означава "астрално злочестие“; единственото обяснение защо има толкова много звезди, които не можем да видим, е, че Бог ги е сътворил за други създания далеч в безкрая, за да могат да им се наслаждават по-отблизо; ние сме пъпът на материалната вселена, но сме на периферията на духовната вселена, обречени да наблюдаваме спектакъла на небесния танц отдалече; за разлика от другите животни, човекът е бил създаден изправен, за да може да гледа нагоре към звездите; крал Артур е там и чака да се завърне, за да управлява отново Англия; Куей е там, блестящият учен с грозното лице; там горе са Яслата, Мъглата, Малкия облак, Кошера; гледай: Вавилонската кула и Блаженството на палатките; там горе са ездачите близнаци, вестители на зората, там има разбойници, а гълъби носят амброзия на боговете; там горе е дъщерята на вятъра, оплакваща мъжа си, изчезнал в морето; Силната река е там, а също Дворецът на петимата императори, Колибата на лаещите кучета, Сламената улица, Птичия път, Змийската река от искрящ прах; там горе са нимфите, които оплакват брат си Хиас, убит от глиган, техните сълзи са звезден дъжд; там са Седемте португалски кули, Кипящото море, Мястото на подчинението; гледай: Заминаващите щрауси и Завръщащите се щрауси, и Двата щрауса които са приятели; Касиопея, Царицата на Етиопия, която се смятала за по-красива от нереидите, е там, а също нещастната ѝ дъщеря Андромеда, както и Персей, който я спасил с поклащащата се на колана му глава на Медуза, чудовището Кет, което убил, и крилатият кон Пегас, който яздел; там е волът, който оре Небесната бразда; там горе са Ръката, опетнена с къна, Езерото на изобилието, Празния мост, Египетския Х; имало там навремето и едно момиче, което се омъжило за мечка, ала бащата и братята ѝ били така потресени, че убили мечката, и тогава тя самата се превърнала в мечка, убила родителите си и подгонила братята си през планини и потоци и ги приклещила в едно дърво, докато най-младият не вдигнал високо своя вълшебен лък, а всеки брат се уловил за една стрела и бил изстрелян в небето, където се превърнал в звезда; там горе; там горе са Месарницата, Люлеещия се стол, Счупеното блюдо, Разваления пъпеш, Небесната светлина; Коларя, който качил Исус, е там, както и лъвът, който паднал от луната във вид на метеор; там горе, веднъж в годината, десет хиляди свраки правят мост, за да може Тъкачката да пресече Реката на светлината и да се срещне с Воловаря; там са плитките на царица Беренике, която жертвала косата си, за да избави мъжа си; там горе са корабът, който никога не може да намери сигурно пристанище, а също Шептящия, Плачещия, Илюминатора на големия град, и гледай: Генерала на вятъра; Император Му Ван и неговият колесничар Цао Фу, които тръгнали да търсят прасковите на Западния рай, са там; красивата Калисто, обречена от ревността на Юнона, и богинята Марика, която кара през небето своята теглена от глигани колесница; там са Морската коза, Датския слон, Ядящата облаци дълга синя акула и Белокостната змия; там горе са Теодосий, превърнат в звезда, и главата на Йоан Кръстител, превърната в звезда, и дъхът на Ли По, звезда, която неговите стихотворения правят още по-ярка; там са Двете порти, едната, през която душите слизат, когато са готови да се вселят в човешките тела, и другата, през която се издигат при смъртта; там една пума се хвърля върху плячката си, а един Жълт дракон се качва по Небесната стълба; там горе са Начетената жена, Безчувствената мома, Влажните дъщери и Главата на жената във вериги; там са Жадната камила, Камилата опитваща да се добере до пасбище и Камилата която си пасе свободно; там е Трънения венец, или венецът, който Бакхус дал на Ариадна като сватбен подарък; гледай: Конския пъп, Лъвския дроб, Топките на мечката; там е Рохини, Червената сърна, която е толкова красива, че лунният сърп, въпреки че имал двайсет и седем жени, обичал само нея; там горе са Вестителя на нападение по границата, Детето на водите, Купчината тухли, Екзалтацията на натрупаните трупове, Изключително дребното, Сухото езеро, Чувалите с въглища, Тримата пазители на претендента за трона, Кулата на чудесата, Катурнатия стол; там горе е облакът от прах, завихрен от един бизон, и изпускащият пара дъх на слона, полегнал във водите, заобикалящи земята, и мътилката, предизвикана от една плуваща в небето костенурка; там горе е разкъсаният кръг, който е нащърбена чиния или бумеранг, или отворът на пещерата, където спи Голямата мечка; там горе са двете магарета, чийто рев предизвикал такава олелия, че подплашил гигантите и магаретата били възнаградени с място на небето; там са Звездата с хиляда цвята, Ръката на справедливостта, Равния и прав път; там е Двойното двойно; ето го Крайпътния хан; ето Държавния чадър; ето Овчарската колиба; ето Лешоядите; гледай: Пресяващото ветрило; ето Растящото малко; ето Божия съд; ето Пъдпъдъчия огън; ето Кораба на св. Петър и Звездата на морето; ето: гледай: там горе: звездите.