Господ ни е създал жени, няма смисъл да се вайкаме

Четем откъс от последната книга на чилийската писателка Исабел Алиенде.

Март 2020 г. беше месец, който ще помним завинаги. Във всички домове по света се редуваха психически сривове с приливи на спокойствие, сила и енергия. Заедно търсихме начини да се справим, съхраним и оцелеем. Благодарни сме на творците, които претвориха болката в муза, за да родят слова, които да останат. Такъв е случая с "На жените с обич“ от чилийската писателка Исабел Алиенде, която за пореден път завладява с безграничния си талант на великолепна разказвачка и с умението да обрисува ярки образи на своите героини. 

© Lori Barra

Запитах няколко мои приятелки и познати доволни ли са от своя пол и защо. Това е щекотлив въпрос в днешно време, когато понятието "пол“ е така размито, но за улеснение ще използвам термините жена и мъж. Получиха се много интересни диалози, но е редно да поясня, че става дума за много малка извадка. 

Анкетираните заявиха, че им харесва да бъдат жени заради по-голямата ни способност да проявяваме съчувствие и солидарност и защото сме по-устойчиви от мъжете. Понеже раждаме деца, ние сме за живота, а не за изтреблението. И сме единственото възможно спасение за другата половина от човечеството. Нашата мисия е да храним; разрушението е мъжка работа.

Не липсваха и такива, които отхвърлиха това твърдение с довода, че има жени по-лоши и от най-злия мъж. Така е, но хищниците са основно мъже; 90 % от зверските престъпления са тяхно дело. При всички обстоятелства, било на война, било в мирно време, в семейната или в служебната среда, мъжете налагат силата си и са отговорни за културата на алчността и насилието, в която живеем.

Една към четиресетгодишна жена отвори дума за тестостерона, който поражда пристъпи на агресия, съперничество и надмощие. Разказа, че нейната гинеколожка ѝ предписала този хормон под формата на крем, който да втрива върху корема си за засилване на либидото, но се наложило да се откаже, понеже ѝ поникнала брада и тръгнала да кръстосва улиците с колата, обладана от желание да прегази първия пешеходец, излязъл насреща ѝ. Накрая заяви, че предпочитала да живее с по-малко либидо, отколкото да се бръсне и да ходи бясна.

В женствеността има известна свобода, казваха. На мъжете им се втълпява, че е редно да сдържат чувствата си, те са ограничени от усмирителната риза на мъжествеността. 

Една от участничките в моето мини допитване заяви, че всеки мъж има майка и тя би трябвало да го възпитава да бъде по-мил. Напомних ѝ, че само съвременните феминистки като нас биха си правили труда да изграждат манталитета на своите синове. Исторически, майките не са имали възможност да се противопоставят на патриархата. Днес, в ХХI век, една потисната, изолирана и необразованажена, жертва на хилядолетна мачистка традиция, непритежава нито властта, нито познанията, за да променя нравите.

Аз съумях да го направя. Не увековечих мачизма, отглеждайки синове, които да командват, и дъщери,които да търпят. Така направих с Паула, приложихго съзнателно и при Николас. Какво исках за дъщеря си? Да има избор и да живее без страх. Какво исках за сина си? Да бъде добър приятел на жените,а не враг. Не подчиних децата си на така разпространеното в Чили правило дъщерите да слугуват намъжете в семейството. Дори днес още виждам момичета, които растат, оправяйки леглата и перейки дрехите на братята си, след което, разбира се, стават слугини на приятели и съпрузи.

Николас усвои още от люлката понятието половоравенство, защото ако аз бях пропуснала някоя подробност, сестра му се грижеше да му я втълпи. Сега Николас участва активно в управлението на моята фондация, ежедневно вижда щетите от мачизма иработи за тяхното преодоляване.

Най-показателно бе мнението на Елена, жената от Хондурас, която идва да чисти вкъщи веднъжседмично. Тя живее със синовете си в Съединенитещати от двайсет и две години, без документи, почти не говори английски и постоянно се страхува да не я депортират, както се случило с мъжа ѝ, но успява някак да издържа семейството си. Елена е затрупана с работа, защото е най-честният и отговорен човек ,когото познавам. Когато я запитах дали ѝ харесва,че е жена, тя ме погледна удивено. "Че какво друго мога да бъда, госпожо Исабел? Господ така ме е създал, няма смисъл да се вайкам.“

Тази малка анкета сред познати жени ми даде идеята да запитам същото мои приятели мъже. Харесва ли им да бъдат мъже или предпочитат да са от друг пол? Да? Не? Защо? Но това ще даде материал за нови сто страници, така че ще трябва да почакам.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт