Градският писател, който въведе киното в литературата

Четем откъс от „Разкази и повести“ на Георги Стаматов.

Този декември държим в ръцете си "Разкази и повести“ от Георги Стаматов с художествено оформление от Кирил Златков. Малцина са добре запознати с творчеството на Стаматов, който, уви, така и никога не успява да се нареди рамо до рамо до най-прочутите български автори. А има място сред тях. Защото пише дълбоко, красиво и със сдържана емоция. Разказите му вървят по градските улици, за да ни срещнат с герои, които са от най-ниските прослойки до безпомощно влюбените в изкуството – художници и артисти, чиито малки лични светове са интимни, уютни и богати на въображение и смисъл. Всеки един от тях странства из "свят на непрестанно проблематизиране на привидностите, свят, в който се разпадат връзките между хората, а и самите човеци.“  

В "За едно кътче на душата“ попадаме на изречението: "Всеки човек в този свят има в душата си едно кътче, където никого не пуска“. В това кътче обаче винаги има място за изкуство. Телеграфният стил на Георги Стаматов с кратки изречения, с малко думи, нищи големите теми за обществото, човека, привидното щастие и всички човешки терзания, странстващи в душите на хората.

Избрахме откъси, с които да отбележим почетното място, което заемат момичетата, майките, съпругите, ученичките, сексуално пробудените, жертвоготовните… жените. След това тихо решихме да разлистим дневника на героинята от разказа "Надя“, за да си представим романтиката на киното в онези години и да се насладим на словата, с които градския писател въвежда седмото изкуство в литературата. 

"Градските светски образовани жени не само изглеждат според модата на сецесиона, те са в немалка степен белязани от характеристиките на епохата, а това означава, че пребивават в сложно конфигуриран свят, в който ценностните ориентири може лесно да бъдат загубени или подменени. Така произведенията на Стаматов извеждат жената на авансцената или чрез играта на светлините фокусират читателския поглед върху нея дори когато тя е някъде в дълбочината на сцената живот.“

Жената

Вселена! Земна прашинка!

Образ на божество. Душа – хаос предвечен.

От що си създадена?

От реброто ни? Легенда.

Не си ли прелюбодеен плод на най-светлия ангел и най-гадната твар на Сатаната?

Как те мразех, ненавиждах, презирах!

А где не съм те срещал?

Деца – заедно ходехме в училище – с къса рокличка, дантели над коленете – още тогава правеше очички на симидчията да ти избира по-голям геврек.

В гимназията за тебе не учех.

Какво бяха книжните знания пред протегнатата

ябълчица на малката Ева?

В университета – напущах аудиторията, не слушах вечните истини на стари мъдреци, за да се опивам от твоя фалшив смях.

Обикнах изкуството. Затворен в ателието, творях.

Търсех твоя образ – исках да открадна тайната ти от Бога.

Ти ме намери и там.

Захвърлих картината, тръгнах след тебе.

От цар на духа – станах раб на плътта.

И ти ме остави.

Где не съм те виждал?

В черква разменяше пръстен с един, погледи – с друг. На гробища в дълбок траур – и под черното женско расо усещах лъх на нова брачна риза.

В съда – прокурорът ти искаше главата, а ти оправяше нейните къдрици и се усмихваше на съдиите – като в театър – обиколена от обожатели – не стражари...

Как те мразех, ненавиждах, презирах!...

Но един ден случайно те видях в болницата на затвора – до леглото на твоя блуден син, осъден от закона, отхвърлен от обществото. Покрит с рани и гнойни язви – изоставен, сам.

Ти припадна до него. Със сълзи умиваше раните, целуваше прокажени черти, проклинаше земята и небето.

Тогава те разбрах, простих ти всичко и коленичих до тебе.

"Киното не като създаване на културен продукт, а като начин на употреба и на въздействие. Именно киното в някои от неговите творби (например "Надя“) е върхова проява на мощта на изкуството да създава поглъщащи човека светове, да предлага образи, чрез които да се идентифицира, места, където да пожелае да бъде, и модели, които да следва. Светът на кинозрителя е изпълнен с бляскавите фигури на звездите от 20-те и 30-те години на XX век и в този смисъл през гледаните от Стаматовите герои филми може да се възстанови част от културния пейзаж на живота у нас.“ 

Надя

"Кино!... То ми замени книгата, театъра, пътуването. Винаги при връщане от него – струва ми се, чепристигам от странство в скромната ни къщица. Тамв малък салон, под звуковете на нежна музика, аз обиколих почти всички кътчета на земното кълбо. Видяхразцъфтяла южна природа, строго величествената красота на Севера, алпийските снежни върхове, пустините на Сахара, кичестата Ривиера, тайнствената Индия,далечния Китай, шумния Париж, кипящия водовъртеж на живота в Ню Йорк, блясъка на Венецианския карнавал, Ниагарския водопад, дворците и храмовете навечния Рим... А какво зная и помня от географията в гимназията?...“

"Ако някой прочете този дневник, ще помисли, че бълнувам да стана киноартистка. Не си правя илюзии. Не играта и славата им ме влече. Конкуренция, несигурност. Колко е къс триумфът на холивудските звезди... Ето – тонфилмът измести най-добрите артисти. Утре – друго. Киното ми отвори очите. Прогледнах и видях – фантастичният свят за нас – за тях обикновен живот. Разбрах какво нещо е мъжът – как умеят да обичат там... и мисля – не само на екрана...“

Да. Киното ѝ даде много.

В последно време артистките – най-любимите – събудиха нови чувства.

В душата ѝ се зароди неволно завист, затаена злобичка.

Надя долови някаква страшна неправда в живота.

Тя се прекланяше пред играта им – там недостигаеми.

Но по години и красота – каза си го смело – не са по-горе от нея.

В тяхната обстановка, тоалети – в салони – навсякъде – би могла да ги конкурира и да царува.

И ужас я обземаше при мисълта, че туй не са арабски приказки.

Възможно – а недостъпно.

Утопия!

Киното ѝ отвори апетита – не задоволи.

Откъсна от своето. Отдалечи от нашите мъже.

Може ли след Екман в "Танцувай, шуте!“ или в "Революционната сватба“ да слуша оплаквания за тежки данъци на някакъв Александър или романите на Ваня?...

– – –

Една вечер Надя не се върна вкъщи.

Ни на другия ден.

Замина в странство.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт