Маргерита на Рафаело – девица, съпруга, любовница

Четем откъс от романа „Рафаело. Изгубената истина“ на Франческо Фиорети. Поводът – 500 години от рождението на големия майстор.

Италианският писател Франческо Фиорети (р. 1960 г.) започва творческата си кариера с шумен успех – дебютният му роман "Тайната книга на Данте“ (2011) месеци наред е на върха на литературните класации, продадени са 700 000 екземпляра в Италия и още при излизането му авторските права са купени в 7 страни. Следват бестселърите "Тайната картина на Караваджо“, "Изгубеното пророчество на Данте“, както и "адаптация“ в модерна проза на Дантевия "Ад“.

През 2018 г. Фиорети отново е на гребена на вълната с историческия трилър "Тайната библиотека на Леонардо“ (ИК "Колибри“, 2019). Представяме ви откъс от последния роман на автора "Рафаело. Изгубената истина“ в превод на Милена Дякова. Пренасяме се в Рим, в началото на XVI век, когато Рафаело създава шедьовъра "Преображение“ и рисува своята любима Маргерита, наричана още Форнарина, дъщерята на пекаря (fornaro) Франческо Лути.

La donna velata (c. 1516), Wiki Commons, колаж: АртАкция

Рафаел Санти да Урбино, любов моя,

Навярно ще се изненадате, че аз – обикновена жена, знаеща само онова, на което са я научили в детството любящите хора, дето са я дарили с неблагородно, но достойно потекло – реших да Ви пиша. Моля да ме извините, че макар и необразована, се опитвам смирено и доколкото мога, да Ви разкажа за прекрасните мисли и ужасните страхове, които тая в сърцето си от деня, в който Ви срещнах за пръв път в работилницата на един пекар от Трастевере, за прелестните фантазии от този миг насетне и за болките, тайните радости и тревогите, които се лутат заедно с мен в малката ми стая през безконечните и сухи следобеди на това безмилостно лято, сред тъй тесните стени на моята душа, досущ като стените на стаята, в която се отразяват, неприветливо боядисани в бяло.

И Ви моля, любов моя и господарю мой, Вие, който оцветихте в мечти сградите на половин Рим, да прочетете тези редове с нежността и благосклонността, които всички в този град ценят и обичат у Вас и сочат като пример за достойнство и доброта, и да обагрите, ако можете, и изронените стени на моята душа с цветовете, дето обилно разпръснахте из библейските истории в стаите на папата или из сцените от древни митове в частните вили. Защото, макар и да зная, че не мога да го изразя с думи, онова, което се таи и кипи вътре в мен, е бушуваща любов, която е като устрем на кавалерии, нахвърлящи се една срещу друга, в точния и фатален миг на сблъсъка. Зная, че прекрачих прага, който не биваше да прекрачвам, приближих се с олюляващи се стъпки до ръба на пропастта. Добре разбирам, че стигнах до точка, от която няма връщане назад. 

Ала на мен не ми е липсвало нищо, откакто след злощастието да остана вдовица на крехка възраст и без челяд имах щастието да Ви срещна в Трастевере и се заблудих – и все още живея със заблудата, – че това бе недвусмислен знак от съдбата или Божието провидение. Само Вие, Рафаел Санти да Урбино, можете да сторите нещо, ако Ви интересува моят живот, и не само моят. Можете да изречете една дума, една-единствена дума, и аз ще бъда в небесата, спасена и блажена. И не само аз. Нарисувахте ме толкова пъти като Мадона или куртизанка: аз съм Мария с Младенеца на ръце на голямото платно, което изпратихте в Пиаченца, Богородица, която пристъпва изящно между свети Сикст и света Варвара по килим от па́ри, избледняващи зад нея в куп облаци, изобразени с белите глави на малки ангелчета; аз съм и жената с воала и разкошни одежди от картината, която най обичам, вярната съпруга с ръка на сърцето и перла в черните коси, маргарита на латински, което подсказва името ми на тези, които могат да го разберат; аз съм и голата Венера, олицетворение на плътската любов, Венера с миртата и дюлята, а на тази последна дъска нарисувахте лика ми, за което съм Ви благодарна, и едва забележимо прибавихте – пакостник! – същата перла в косите ми, така че Вашето име е изписано върху лентата на ръката ми, Raphael Urbinas, а моето, Маргерита – върху обичайната ивица черни коси. Двете имена са щемпелът на един езически брак, на едно полово съглашение, на един договор, по-дълготраен от бронза и от светска венчавка.

И така, аз съм девицата, съпругата, развратницата, чистотата и тревожното майчинство, предаността и похотливостта. И се радвам, че съм всичко това, ако го правя за Вас, само за Вас. Ала гърдите от последния портрет са мои, зърната ми – непристойно изложени на показ за всеки, който днес и през идните векове може да види името Рафаел, изписано на ръката на Венера, у последния колекционер, дори след като ние с Вас не ще бъдем на този свят. Срамувам се, когато някой от Вашите другари идва при Вас в работилницата и се спира пред триножника, за да съзерцава платното с болезнени помисли. Това съм аз, казвам си, това е моето тяло, това са моите гърди, и се изчервявам, сякаш съм там съвсем гола. Позирах за Вас, сторих всичко, за което ме молехте, винаги, но никога не Ви поисках нищо в замяна. Зная, стига ми да знам, а и Вие ми доказахте, че ме обичате както не сте обичали никоя, за да ми се отплатите за всичко.

Никога няма да бъда Ваша съпруга. Намекнахте ми го пределно ясно: поне никога пред обществото. Дори ако оставим настрана Вашия чичо Чарла, който упорито Ви търси жена в Урбино, кардинал Бибиена също желае да Ви ожени за своята хилава племенница Мария, но Вие протакате, продължавате да отлагате и да не отказвате, ала докога? Кардинал Бибиена е много влиятелен мъж. Рано или късно ще трябва да бъдете честен с него, ако не искате да го ядосате. Зная също, че от друга страна, папа Лъв X дей Медичи възнамерява да Ви направи кардинал.

Злите езици негодуват, че той обича Бог много повече от жените, а най-много от всичко обича хубавите млади мъже, с които се е обградил, и че изпитва обич към Вас, която би било погрешно да се свежда само до живописта. Вие обаче отричате, казвате, че това е просто неговият начин – с червена шапка и рента незнайно откъде – да погаси натрупаните досега задължения за хилядите поръчки, които Ви възложи в града и които не знае как другояче да изплати. Може и така да е, но да бъдете кардинал и съпруг на две жени едновременно, е специална блгосклонност, която никой папа никога не е дарявал дори на крал за негов син. Не се тревожете, зная много добре, че Вие в никакъв случай няма да се ожените за мен и че моята съдба, когато вземете решение, е да бъда метресата на един кардинал или любовницата на един женен мъж.

Зная и за тайните забави, които посещавате във вилата на улица "Джулия“ на Вашия приятел Киджи, най-богатия банкер на света, заедно с кардиналите и художниците от неговото най-тясно обкръжение, с онази група сластолюбиви и изтънчени куртизанки, дето Ви радват със своите платени услуги, и никак не очаквам да ми бъдете верен.

Но трябва да Ви призная нещо и ще се опитам да го направя: в моята утроба расте едно създание, което е Ваша плът и кръв, и независимо дали е момиче, или момче, ще бъде истинско щастие за него да може да се радва на Вашата закрила и грижа. Ето, сторих го, падна ми камък от сърцето. Само поради тази причина – освен заради любовта, която изпитвам към Вас – хванах калема в ръка. Да, калема, старото и тънко тръстиково стъбло, което открай време използвам за писане, защото никога не съм имала гъше перо и баща ми, за да науча азбуката като малка, ми отсече сам тази нещастна рожба на бог Тиберин. Използвам го, за да Ви разкрия колко меизмъчва вече мисълта за бъдещето. На този злополучен отломък от Тибър, в несигурните ръце на една необразована жена е поверена моята съдба и тази на създанието, което расте в утробата ми.

Зная, че сте способен мъж, зная, че изяществото на Вашата живопис е отражение на изяществото на сърцето Ви. Зная, че Вашата нерешителност спрямо Светия отец и Бибиена не е плод на малодушие, а на непреодолимия Ви стремеж към хармония. Зная, че бихте искали да угодите на всички, че дълбоко в душата Ви боли да казвате "не“, че нищо не може да Ви накара да се чувствате по-зле от това да съзирате разочарование в нечий поглед, да долавяте враждебност в нечие сърце. Бих могла да се възползвам, но Ви обичам. Ето защо не Ви моля за нищо, само да отговорите на това писмо. Моля Ви за думи – думи, бликащи от сърцето Ви, първите, за които се сетите, щом прочетете писмото. Напишете ги. Зная, че сте много зает напоследък и че ми отделяте цялото време – все по-малко, – което Ви остава от Вашите хиляди начинания в Рим. Един ден ще се научите да казвате "не“: едно от първите най-болезнени неща, които трябва да усвои една жена, е необходимостта да не отговаря на някои очаквания. Ако желаете, ако намерите време, ще Ви науча да го правите с нужното равнодушие. Целувам Ви, прегръщам Ви и се пазете.

Ваша най-любяща:

Маргерита

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт