Последният неиздаван роман на Франсоаз Саган

"Четирите кътчета на сърцето" с увод от сина на писателката.

Предстои на български език да излезе последният неиздаван роман на френската писателка Франсоаз Саган. “Четирите кътчета на сърцето” в превод на Красимир Петров е специална книга, за която говори Дени Вестхоф. 

Откакто през 2007 година поех наследството на моята майка, многобройните преиздания на нейни творби ми дадоха възможност да напиша предисловия към тези от тях, които предложих на редица добронамерени издатели: Скорост, Добър ден, Ню Йорк, Хроники 1954–2003, Саган, моята майка и съвсем неотдавна Отрова, която предстои да излезе в оригиналния си вид. 

Изглежда, в мое лице издателите откриха лесна плячка, и то плячка, която всеки път се чувстваше доволна от предоставената възможност да пише, при това, държа да уточня, независимо дали работата беше свързана с творчеството на моята майка, защото всеки път самият акт на писане ме изпълваше с въодушевление. 

Вярно бе, че предложените от мен творби вече бяха издавани, а някои от тях и преиздавани, следователно четени и препрочитани, със съответните предговори, така че поредното предисловие можеше да не направи особено впечатление, можеше дори да мине незабелязано. 

Ето защо, когато издателство "Плон“ реши да ми повери увода към Четирите кътчета на сърцето, аз изобщо не бях изненадан, а по-скоро поласкан от доверието, което за пореден път ми се оказваше, но вечерта, когато се прибрах у дома, си дадох сметка с каква отговорна задача съм се нагърбил: ставаше въпрос, ни повече ни по-малко, да представя неиздавано произведение от иконичен автор, чиято поява на книжния пазар неизбежно щеше да предизвика литературен циклон, съпроводен от медийно земетресение. 

Честно казано, пазя доста смътен спомен за начина, по който този ръкопис попадна в ръцете ми. Трябва да е станало две или три години след приемането на наследството, когато като по чудо всички тези папки се озоваха при мен, тъй като преди това имуществото на майка ми беше запорирано, разпродавано, дарявано или придобивано по доста съмнителен начин. 

Макар и малък по обем, романът, съхранен в пластмасова подвързия, като тази на студентските дипломни работи, беше разделен на две части: първата, Четирите кътчета на сърцето, и втората, която започваше с "Влакът от Париж трябваше да пристигне на гарата в Тур в шестнайсет и десет...“ и носеше заглавие Разбито сърце. (Тогава нямаше окончателно заглавие и дори сега, когато пиша тези редове, все още не знам кое от двете ще изберем.) 

От машинописния текст бяха правени много фотокопия и затова очертанията на буквите бяха станали неясни. Имаше и безброй задрасквания, поправки и бележки, дело на неизвестна ръка, а двете части бяха забутани сред купища папки, документи, архивни материали и ми трябваше доста време, докато разбера, че това е един и същи роман. 

Ето защо поради благоприятно (или неприятно) стечение на обстоятелствата първоначално не обърнах особено внимание на този ръкопис и изобщо не си представях, че пред мен е непубликуван роман. Да не говорим, че тогава нещата около наследството на майка ми бяха все още съвсем неясни и мислех само как да се оправя в плетеницата законови, данъчни и издателски проблеми. 

Сега, като си спомня онзи момент, виждам, че съм проявил необяснима небрежност по отношение на един текст, който, макар и недовършен, безспорно принадлежеше на перото на Саган, отличавайки се на места със своята безочливост, барокова тоналност и екстравагантна детайлност. Явно тогава поради чисто нехайство бях зарязал в едно чекмедже ръкописа на Четирите кътчета на сърцето, където той остана толкова дълго време. От друга страна обаче, той ми се струваше до такава степен недовършен, че смятах за твърде неразумно да го предложа за прочит на човек, в когото нямам пълно доверие. 

Няколко месеца преди това мнозинството парижки издатели със своите последователни откази вече бяха пробудили у мен опасението, че творбите на Франсоаз Саган ще си отидат заедно с двайсети век и ще потънат в забрава. Сетне се срещнах с Жан-Марк Робер, изпратен сякаш от провидението, който стана мой ментор по издателските въпроси, свързани с наследството. Тогава той беше начело на издателство "Сток“ и веднага се съгласи да публикува отново всичките петнайсет заглавия на моята майка, които му занесох през един априлски следобед на улица "Фльорюс“. Освен че стана мой издател, не след дълго видях в лицето на Жан-Марк Робер и приятел, поради което няколко седмици по-късно съвсем естествено и дискретно му предложих за прочит този роман, чиито неясни очертания не оставяха никакво съмнение, че за момента публикуването му е невъзможно. 

Julie Laiymani

Междувременно, независимо от нас Четирите кътчета на сърцето бе станал обект на киноадаптация – откъдето и многобройните фотокопия – но проектът така и не бе осъществен. Поради това в ръкописа бяха вне- сени известни, ако не и твърде сериозни промени, за да бъде дадена свобода на един прочут сценарист. В такова състояние Четирите кътчета на сърцето не биваше да бъде публикуван, тъй като с очевидните си слабости би хвърлил сянка върху творчеството на моята майка. 

Двамата с Жан-Марк обсъдихме възможността романът да бъде пренаписан от автор, който да е на висотата на тази задача, ала лишен от определени думи и дори цели пасажи, ръкописът страдаше от такива непоследо- вателности, че бързо се отказахме. 

Така текстът отново изпадна в забвение, което не ми попречи през следващите месеци да го чета отново и отново все по-внимателно. Някои гласове ми подсказваха, че аз единствен мога да пренапиша този роман, който на всяка цена трябваше да бъде издаден, защото при цялата му недовършеност беше неделима и важна част от творчеството на Франсоаз Саган. Онези, които я познаваха и обичаха, заслужаваха да добият цялостна представа за литературната ѝ продукция. 

Захванах се за работа и нанесох поправките, които сметнах за необходими, като внимавах да не накърня стила и тоналността на романа, от всяка страница на който лъхаше усещането за свобода, независим дух, хаплив хумор и дързост, стигаща до предизвикателство, тъй характерни за перото на Франсоаз Саган. 

Шейсет и пет години след Добър ден, тъга и след десет години неспокоен полусън нейният недовършен роман Четирите кътчета на сърцето най-сетне става достояние на читателите в неговия същностен, първоначален и неотменен вид. 

Дени Вестхоф 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт