Тълкуване на сънищата

Най-забележителният труд на бащата на психоанализата вече е в книжарниците в първо пълно издание и нов превод.

Наивното усещане на събудилия се от сън човек е, че сънят, ако не произхожда от някакъв друг свят, все пак отнася спящия в друг свят. Старият физиолог Бурдах, който ни е дал грижливо и задълбочено описание на явленията на сънуването, е изразил това убеждение в едно много популярно изказване: "...сънят никога не повтаря живота от деня с неговите напрежения и удоволствия, радости и болки, а вместо това сякаш се стреми да ни освободи от този живот. Дори когато цялата ни душа е изпълнена от някакво преживяване, когато силна болка ни разкъсва отвътре или някаква задача занимава изцяло ума ни, сънят или ни дава нещо съвсем различно, или комбинира само отделни елементи от действителността, или само влиза в тона на нашето настроение и представя действителността символично“. Фихте говори в същия смисъл направо за допълващи сънища, като ги нарича едно от тайните благодеяния на самоизцеляващия се дух. В същия смисъл се изказва и Л. Щрюмпел в студията си за природата и възникването на сънищата, с право ценена високо от всички: "Сънуващият е обърнал гръб на света на будното съзнание...“; "В съня паметта за подреденото съдържание на будното съзнание и неговото нормално поведение се изгубва почти напълно...“; "Почти лишената от спомени откъснатост на сънуващата душа от обикновеното съдържание и протичане на будния живот...“. 

Но преобладаващото мнозинство от авторите е на обратното мнение относно връзката на съня с будния живот. Например Хафнер: "Отначало сънят продължава будния живот. Сънищата ни винаги започват от представите, които малко преди това са били в съзнанието. Ако наблюдаваме внимателно, почти винаги ще открием нишка, свързваща съня с преживяванията от предхождащия го ден“. Вейгант директно възразява на цитираното по-горе твърдение на Бурдах, "защото често, като че ли в повечето случаи, виждаме, че сънищата ни връщат към обикновения живот, вместо да ни освобождават от него“. Мори го формулира кратко: "Сънуваме това, което сме видели, казали, желали или направили“; Йесен в публикуваната си през 1855 г. "Психология“ – малко по-подробно: "Повече или по-малко съдържанието на сънищата винаги се определя от индивидуалната личност, от възрастта, пола, съсловието, образованието, обичайния начин на живот и събитията и опита от целия живот до момента“. 

Най-недвусмислената позиция по този въпрос заема философът Й. Г. Е. Маас:

"Опитът потвърждава нашето твърдение, че най-често сънуваме нещата, към които са насочени най-горещите ни страсти. Оттук следва, че страстите ни би трябвало да влияят върху формирането на сънищата. Честолюбивият сънува получените (може би само във въображението му) или преследвани лаври, докато влюбеният се занимава в сънищата си с обекта на своите сладки надежди... Всички дремещи в сърцето чувствени страсти или ненависти, ако са събудени по някакъв повод, могат да станат причина да се породи сън от свързаните с тях представи или пък тези представи да се смесят с някакъв вече формиран сън“. 

Древните също не мислят по-различно за това как съдържанието на сънищата зависи от живота. Предавам по Радещок: когато Ксеркс преди похода си срещу Гърция бил съветван да се откаже от това си решение, но сънищата му отново и отново го подтиквали към него, старият, разумен персийски съногадател Артабан мъдро му казал, че съновиденията най-често съдържат това, което човек си мисли, когато е буден. 

В поучителната поема на Лукреций De rerum natura откриваме: 

И на каквото и занятие да се посветим
и да се привържем към него,
или това, което дълго време ни е занимавало и най-силно 

увличало нашия дух, обикновено ни се струва, че го виждаме през време на сън: 

адвокатът сънува, че защищава дела и съставя закони, пълководецът – че води война и се хвърля в сражения...

Цицерон казва нещо много подобно на казаното толкова по-късно от Мори: "Maximeque reliquiae earum rerum moventur in animis et agitantur, de quibus vigilantes aut cogitavimus aut egimus“. 

Противоречието между тези два възгледа за връзката между сънищата и будния живот изглежда наистина неразрешимо. Затова е уместно да си припомним думите на Ф. В. Хилдебрант, според когото странностите на съня не може да се опишат другояче освен чрез "поредица от противоположности, които привидно се изострят до противоречия“. "Първото от тези противоречия е, от една страна, строгата откъснатост или изолираност на съня от истинския живот, а от друга страна, постоянното прескачане на едното в другото, постоянната зависимост на едното от другото... Сънят е нещо напълно обособено от преживяваната в будно състояние действителност, ще ни се да кажем – херметично затворено в себе си съществуване, отделено от реалния живот с непреодолима пропаст. Той ни освобождава от действителността, заличава нормалния ни спомен за нея и ни поставя в друг свят и в съвсем друга житейска история, нямаща нищо общо с истинската...“ По-нататък Хилдебрант говори за това как със заспиването цялото ни битие със своите форми на съществуване изчезва "като зад невидима преграда“. Насън може да заминем за остров Света Елена, за да предложим на заточения там Наполеон превъзходно мозелско вино. Бившият император ни посреща най-любезно и след събуждането си почти съжаляваме за разрушаването на интересната илюзия. Сравняваме ситуацията в съня с действителността. Никога не сме били търговци на вино и не сме искали да бъдем. Никога не сме пътешествали по море, а Света Елена е последното място, което бихме избрали за такова пътешествие. Към Наполеон не изпитваме симпатия, а люта патриотична омраза. И освен това не сме били родени, когато той е умрял на острова; не е било възможно да имаме лична връзка с него. Така че сънят изглежда нещо чуждо, вмъкнато между две напълно съответстващи си части на живота ни, които следват една от друга. 

"И все пак – продължава Хилдебрант – точно толкова истинска и правдива е и привидната противоположност. Искам да кажа, че ръка за ръка с тази откъснатост от живота върви и най-тясна свързаност. Можем направо да кажем: каквото и да ни предлага сънят, той взема материала за него от действителността и от духовния живот, който произлиза от нея... Каквито и чудеса да прави с този материал, той никога не може да се откъсне от реалния живот и неговите най-странни и най-комични съчинения винаги имат за основа онова, което или сме видели с очите си, или по някакъв начин е намерило място в будните ни мисли, с други думи – онова, което вътрешно или външно вече сме преживели.“