София на Вазов

Ще се разходим из София на Вазов. Ще срещнем различни персонажи и ще усетим техните нрави, характери, разговори, преживявания по любимите столични улици в близост до любимите сгради. Разгръщаме нетърпеливо книгата и се запознаваме с видния столичен писател Кардашев и вървим по крачките му след като направи първата стъпка извън дома си.

Кардашев на лов

Чудатата накана

Известният столичен писател реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града. Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот. Тая тема трябваше да бъде нова. Искаше той да напише повест на един нов житейски мотив, повест, която да се различава от досегашните му сатирически драски по силата и глъбината на страстта, по симпатичния или необикновен нравствен облик на героя ѝ.

"И наистина, каква полза – каза си той – вечно да рисувам картини на дребнави характери и души, да изваждам на сцената все тия делнични, прозаични интереси и тревогици из живота на столицата! С такива дреболии и аз ще издребнея. Аз ще се обърна просто на един вид монотонен хроникьор на дневните скандали. Мене ми трябва нещо силно. Животът в столицата несъмнено крие в гънките си и добри проблески, и по-благородни вълнения, и потресаещи трагедии. А че ги има – има ги. Животът е сложен, човешките побуждения са най-разнообразни, има и низки и пазарски, има и по-високи; страсти, малки или големи, правят да бият всички гърди. Има и възвишени типове – не само егоизъм и глупост, но аз не искам да ги измислям: нека ми ги подскаже животът. Но за това имам нужда от помощта на случая. Един случай може да ме натъкне на най-неожиданото събитие, да ми открие рудницата на едно ново вдъхновение... А тоя случай няма да ми дойде на крака при моя писмен стол: трябва сам да го диря, сам да му се случа на пътя. Ловецът, който се е наситил да бие бедни сиви врабчета по дърветата на двора си и иска да удари някой важен дивеч, нарамва пушката и отива в широката планина. Писателят, който търси тема за един вълнуващ и мощен разказ из живота, може да намери лова си в самия кипеж на живота. Прочее на лов: няма да си легна довечера, без да имам дивеча си в записната си книжка!“

Дребни впечатления 

Кардашев мина през улица "Левски“, дето освен няколко файтона, возачите на които се псуваха по турски, нищо особено не видя; пресече през Градската градина, още пуста и безлюдна; само на едно столче седеше вече една гувернантка и шареше с омбрелата си пясъка, на който си играеше русо детенце. Разумява се, нищо вълнуващо и потресаещо нямаше в тая пълна немцойка и Кардашев излезе на Александровската площад. Тука повече минувачи се кръстосваха по посоката на разните улици, които излазят на мегдана: чиновници, търговци, военни, които отиваха по службата си, госпожи, които бързаха в модните магазини нагиздени.

"Ето тия прелестни госпожи, едвам си умили очите, и – по модните магазини! – каза си той. – Каква прекрасна тема, за да драсне човек една сатирка на нашите гиздосани куклици!... Но не, стига вече отрицателни типове и песимизъм. Моята цел е по-друга...“

В Търговска улица движението беше по-голямо. По тротоарите минувачи, в средата файтони вървяха и се пресрещаха. Няколко души любопитни зяпаха на през- стъклената изложба на галантерийните магазини. Един подуенски шоп с връзка пилци, увиснали на лакътя му, беше се заплеснал смаян в хубавия моден господин със завити мустачета и висок цилиндър, окачен при вратата на дрехарския магазин на Йерохама. Един стражар го дръпна за рамото, за да го свести от това естетическо захласване, и му каза, че мястото му не е тука. Шопът погледна стражаря, ухили му се, па отбягна нататък, като хвърляше прощален поглед на картината в същия миг, когато една възрастна дама, загледана другаде, сблъскваше крилатата си шапка с гуглата на приятеля. Тая сцена извика усмивка по лицето на писателя.

"Мотив за един карикатурист, нищо повече“ – продума си той и отмина.

Каишев

Две крачки по-нататък него го спря един господин с лукаво и безочливо лице, с голям нос и с жълта изруся- ла шапка на глава.
– Добрутро!
– Добрутро, господин Каишев.
И хващане за ръце.
– Накъде тъй?
– Тъдява.
– Ще си купуваш нещо? – пита Каишев.
– Ба, не.
– Как сте, добре ли сте?
– Благодаря.
– Не си остарял, бе!
Кардашев иска да продължи пътя си. Той се бои от тая лепка Каишев, винаги отегчително любезен и фамилиарен с него благодарение на вехто познайнство, отдавна забравено от Кардашева; той гледа да се откопчи с време, защото загълчи ли Каишев, точка не туря. А сега по конячния му дъх той видя, че излиятелността му ще бъде още по-богата. Не бе добра първата му среща тоя ден...
Но Каишев дава да се разбере, че разменените думи са само предисловие на по-важен разговор. Той хваща за ръката Кардашева.
– Аз исках да ви намеря нарочно, да ви поговоря за една моя припряна работа. Знайте? Вам се надявам. Де живеете, за да дойда днес?
Кардашев се намръщи.
– Днес съм занят, извинете!
– Все едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Де живеете? По кой час мога да дойда? Аз ви търсих на Витошка улица, но вие сте се били преместили оттам. Бягахте от нас!
– Да, аз сега живея на тоя край... – Улица?
– "Любен Каравелов“.
– Нумеро?
– Не съм гледал кое е – избъбра с едвам скрита досада Кардашев, който съвсем не можеше днес да се занимава с друго освен с целта си. 

– Помислете, забравили сте... Нумеро? – питаше с вторачен поглед немилостивият човек.
Нямаше спасение, трябваше да се обади цялата тайна. Кардашев обади къщата си.
– Днеска, по един часа, ще ви дойда: петнайсет минути, най-много двайсет само ще ви занимая... Ще ме задължиш много.
– Но аз днес съм много занят, друг път.
Каишев го изглежда с недоумение...
– Не можете ли тука да ми обадите за какво се касае? – попита Кардашев, като предпочиташе да чуе тука поверенията му, за да може и тук да ги остави. У дома си той не желаеше да смутяват размишленията му подобни ненужни впечатления. Каишев се понавъси, но се покори на необходимостта, приближи се още повече до Кардашева и поверително и ниско захвана:
– Вие сте приятел с министра X.? Нали? Знам. Ето каква е работата. Завчера министерството давà на търг една постройка. Аз и Каракушев – знайте Каракушев?
– Знам. Не го знам... Все едно...
– Аз и Каракушев сме съдружници. Почтен човек... При перетържката ние дадохме последната, най-ниската цена. Следователно остана върху нас, върху мене и Каракушева, разбирате? Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали, правя една поръчка за петнайсет хиляди лева. Разбирате?
– Разбирам.
– Хъ, задлъжнявам петнайсет хиляди лева... Аз на правителството съчувствам, тоест смея да кажа, партизанин съм. Мисля работата съвсем свършена, търгът станал, дума няма за по-друго. Разбираш?
– Да.
– Не щеш ли, сега се обажда Иван Калъчът – той е съдружник с Коста Зàнето – и знаеш ли каква гнусотия прави?
– Не знам.
– Заявил, че сваля още по-ниско цената и желае нов търг. Възможно ли е? Това е все едно, като да излезе из гората един разбойник и да те промуши в тялото. Моите симпатии към правителството вие ги познавате... Нали?... Аз още от време... Тоя Калъч – интригантин и нищо повече. Защо го оттикнах от съдружеството си – ние бяхме по-лани съдружници по постройките на новата лудница – бил ли си там? Защо го оттикнах? Питайте? За една полица, издадена от нас, от Голев и съдружника, джиросана от Джуджева, шконтира я с голямо аджио и после казва: мини я на партидата ми от бъдещата печалба. Бе пезевенк! Каква печалба още? Оттогава Калъчът – той даже не е православен, той се венча в католишката черква, понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му... Вие не знаете това?
– Не.
– Захвана тоя папищашин да ме гони и да върви по стъпките ми – навсякъде той се явява на пътя ми. Вчера му рекох: бе кучешки сине – тамо нему, – ти всяка човещина си окачил на пирона... Не те щат, ти се увираш като червив; ти на правителството гроб копаеш! Сега иска пък тука да ми подлее вода... Та ето за коя работа исках днес да дойда при вас... Аз... господин министърът може да бъде уверен кой е Каишев!... Слушате?
– Да.
– Затова исках да дойда да ви помоля да кажете на министъра да отхвърли с презрение Калъчова... Нека само да го попита в коя черква се е венчал!... Едно – тò...