Карл Лагерфелд - едно истинско модно привидение

Външният му вид, както и животът му, омайват и интригуват. Карл Лагерфелд, Кайзерът на модните подиуми, кръстникът на модата винаги се е криел зад маски. В момента когато мислим, че сме схванали същността на тайната му, тя става още по-неразгадаема. Самият той го признава: "Искам да съм като привидение, което се появява и изчезва.“ Но кой се крие зад най-прочутите в света тъмни очила? Какви са историята и миналото на този мъж, който винаги е искал да живее само в настоящето?

Лоран Ален-Карон се е срещал с тези, които са го наричали "сянката“. С очевидците на живота му. С хората, които са пожелали да говорят и да очертаят учудващия път на едно германско дете, за което Париж е бил мечта и амбиция – и е станал сбъдната мечта и осъществена амбиция.

РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА

В края на шейсетте или петнайсетина години след пристигането му в Париж пресата не само се е научила най-сетне правилно да изписва името Карл Лагерфелд, ами му посвещава репортажи, следва го по улиците, задава му въпроси. Иска да знае какъв е този кипящ от идеи германец, който си създава име във Франция. С една дума, заинтригувана е. Май 1968. На няколко кабелта от барикадите Карл приема в парижкия си апартамент спокойно и със скръстени ръце екипа на прочутото телевизионно предаване "Дим Дам Дом“, предназначено за дамска публика. В този революционен месец предаването се интересува от мъжкото бельо. С бяло поло и кремав костюм Карл е сресан на път и носи дълги черни бакенбарди. Полегнал е на два бели фотьойла, поставени един срещу друг, с кръстосани крака в бежови ботуши. Погледът му е топъл, но мрачен. Убедително разяснява своята гледна точка за злободневния въпрос, по който разсъждава като специалист по модата. Всичко е въпрос на нагласа. "Долните дрехи за мен са чисто и просто дрехи. И мисля, че прилагателното "долни“ е почти неодобрително. Според мен в долните дрехи човек трябва да се чувства така удобно, както и в другите дрехи.“ Имате нужда от утвърдено мнение за проблем, свързан с модата? Обадете се на Карл. На трийсет и седем години "полиглотът и безотечественикът“ рисува за "двайсетина марки и създава около две хиляди облекла и аксесоари годишно.“ Този уникален случай наистина заслужава телевизионния репортаж в 13 часа. През април 1970-а ново интервю, отново в дома му, но този път пред писалището му. Телевизионният му образ постепенно се оформя. Косите стават по-дълги, дрехите – по-тъмни, а очите са скрити зад големи черни очила, докато дава инструкции на сътрудниците си. Погледът още не е напълно невидим и лицето му продължава да излъчва известна топлота. Тя контрастира с все така самоуверения тон.

"Правя колекция от скъпи рокли, колекция от евтини рокли, пуловери, бански костюми, но никога, дори и в други страни не правя два пъти едно и също нещо.“

Малко по късно творецът е поканен и от най-известния журналист по онова време Ив Мурузи, който го интервюира през януари 1972-а. Карл Лагерфелд участва в една игра: облича певицата Дани като вамп. Широката публика е спечелена. През същото време печатът също се интересува от този многолик млад мъж. "Карл Лагерфелд влияе на модите и на марките. Той е предвидил и изчислил всичко: модата поп, кич, джодхпур, роклите с кринолин.“ Работоспособността му впечатлява.“ Във Франция той рисува колекциите с луксозно прет-а-порте на "Клое“ (неговата лаборатория), трикотажните дрехи Timwear, изкуствените кожи на Monsieur Z, ръкавиците  Neyret… В Италия обувките на Марио Валентино, бански костюми, шапки, чанти, бижута, платове. В Германия и Англия пуловери.“ Докато всички се възхищават, Карл продължава да си пробива път. 

Има неизменни предпочитания. Между две колекции, между две интервюта дизайнерът изпипва своя имидж и го оформя окончателно сред декоративните пана на любимото заведение, където си дава среща художествената и литературната интелигенция. В кафене "Флор“ вече всички знаят кой е. 

Само Кори Грант Типин, млад американец, дошъл наскоро в Париж, за да избяга от войната във Виетнам, не знае каква е професията му. Но намира всяка негова поява за абсолютно необикновена: "Виждал бях много екстравагантни хора, докато живеех в Ню Йорк, но никога не бях виждал нещо подобно. Карл винаги носеше куп пръстени, бижута, аксесоари. Беше невероятен, определено смущаващ“. Трябва да напомним, че в началото на седемдесетте години Сен Жермен де Пре се е обуржоазил и е завладян от блейзери и пуловери поло. Като контраст изключително изпипаният графичен облик на Карл със спокойните си цветове, строга композиция и модерна интерпретация на поп модата представлява истинска сензация. Шалът от коприна, който носи върху няколко ризи от същата материя с цветни мотиви, огромната катарама на колана на джинсите му са нова версия на духа на времето. Като приема за личния си гардероб творческия принцип, осъществяван за женската мода на "Клое“, Лагерфелд продължава да режисира персонажа си. Иска да надмине образа на тайнствения германец, обикалял Париж с кабрио в края на петдесетте години. Вече не е само старателният ентомолог на парижкото общество, а един от неговите изтъкнати представители.

Може да поръча кока-кола, любимата си напитка, да потъне в  четивото си и от време на време да хвърля поглед на часовника, който носи върху ръкава на ризата си. Не чака никого.

КЛАНЪТ ЛАГЕРФЕЛД

Естествено, този успех и тази нова слава Карл Лагерфелд ги дължи на своя талант и на непреклонната си воля да осъществява идеите си, на своя изграждащ се образ, но и до известна степен на една среща. Антонио Лопес е блестящ американски илюстратор и фотограф, по-млад от него с десетина години. Току-що е пристигнал в Париж, за да освежи вдъхновението си. Както и Карл той обожава рисуването. Лагерфелд се възхищава искрено от модерния му маниер. Веднага разбира колко важно е за него да си сътрудничи с този художник, който е работил за много модни списания, сред които "Вог“ и "Харпърс базар“.

Около Антонио Лопес се върти група млади манекени, момчета и момичета, които е довел със себе си. Дошли са да изживеят парижкия блян на седемдесетте. Кори Грант Типин е един от тях. Отначало смутен от привидното спокойствие на Франция на Помпиду, той постепенно се отдава на удоволствията на модните среди, които тогава заемат предните места на сцената. "Нищо не правехме. Имахме само една цел: да живеем в тази магична атмосфера, заобиколени от красиви хора.“ По онова време този стремеж е възможен…

Карл има усет за тенденциите и дарба да си намира добри приятели. Благодарение на доходите и наследството си, дизайнерът може да предостави на младите хедонисти един апартамент на улица "Бонапарт“ и още един, недалеч от собствения си генерален щаб на бул. "Сен Жермен“ № 134. Това място веднага се превръща в творческо ателие. Там се отбиват да приказват, да рисуват, да се снимат, а после да си тръгват или да остават да спят. Джери Хол, Пат Кливлънд или Джесика Ланг вдъхновяват двамата ментори на групата, които се разбират прекрасно. Антонио Лопес е дошъл в Париж, за да улови духа на Париж; Карл взима от него всичко нюйоркско и го влага в работата си. Двамата заедно напълно променят силуета на жената "Клое“. Карл диктува идеите си на Антонио, който прави някои скици. Понякога американският илюстратор взима скиците на Карл и подсилва или видоизменя някои черти. "Свързваше ги невероятна енергия“, спомня си Кори Грант Типин, станал гримьор и асистент на Антонио. Приликата между булевард "Сен Жермен“ и "Фабриката“ в Ню Йорк изкушава, но е измамна. Макар и да не е лишена от основание. Защото сред американците има и един модерен художник: Анди Уорхол, който търси във Франция клиенти за своите поп картини. Карл ще му помогне да се срещне с важни личности, с хората, които създават общественото мнение и биха се съгласили да бъдат обезсмъртени с фамозната сериграфска техника. Уорхол е с пет години по-възрастен от Лагерфелд. Вече е изложил супите "Кембъл“, нарисувал е Мерилин Монро и Елвис Пресли, снимал е филми и е избегнал опит за убийство. Създал си е имидж, най-вече с прочутите си перуки. Карл който постоянно търси двойна идентичност, използва повторението на един и същи мотив и се стреми към многообразна дейност, е силно заинтересуван от нюйоркския творец. Без да е омаян от него, той е заинтригуван и го наблюдава. "Той беше човек, който бе разбрал всичко, крадеше и използваше всичко, което намираше. Служеше си с всичко, което хората му носеха, такъв е принципът на великите артисти. И Карл го разбираше“, обяснява Венсан Даре.

Сътрудничеството на Карл и Антонио е неофициално. Лопес оказва влияние върху линията на "Клое“, без да работи пряко за модната къща. Но "Именно благодарение на срещата между Карл и Антонио, стилът "Клое“ стана толкова модерен, казва Тан Джудичели. Карл си послужи с американската банда, те му съдействаха, за да може "Клое“ да постигне успех. Той успя да се наложи и властта падна. Сега вече Карл бе централната фигура, а не Габи Агион или Жак Льоноар“.

Карл впечатлява американците с огромната си култура, с речта си, изпъстрена с исторически алюзии и цитати, които те бързо определят като езотерични. Щедростта му ги възхищава точно толкова, колкото и културата му. В известен смисъл той спонсорира американците. Плаща им наема и постоянно ги кани на вечеря в най-хубавите места в столицата. "Един от любимите му ресторанти беше Къщата на хайвера – уточнява Кори. – Но благосклонността му не бе само финансова. Той ни помагаше със съветите си“. "Ла Купол“, легендарната бирария в Монпарнас, е другото привилегировано място, което Карл харесва. Понякога той се появява там нощем заедно с Пат, Пол, Били, Хуан, Антонио, Кори и всички останали… И отново прави сензация. На палтото си е закачил брошка ар нуво от бакелит, закупена от сенжерменския винтидж магазин, който често посещава. С външния си вид всички от бандата пасват прекрасно на това място, толкова прочуто през двайсетте и трийсетте години. Все едно са на езически пир. Карл говори безупречен английски. "Това улесняваше разговорите, защото ние така и не се постарахме да научим френски“ спомня си Кори Грант Типин. По време на тези вечери Карл обикновено е достъпен и забавен. Понякога обаче остава изненадващо дистанциран, сякаш обзет от внезапна носталгия. 

Луксозната бирария не е само щаб на клана Лагерфелд. Ив Сен Лоран също има там своя маса. Споделя я с тайфата си,  която е по-непостоянна, по-прустовска. Стиловете се сблъскват. Привидно двете компании не се смесват, макар че някой може да премине от едната в другата, без непременно да си навлече гнева на шефовете. "Никога не са ми казвали: "Не се виждай със Сен Лоран, и при Сен Лоран беше същото““, уверява Кори. Но е по-добре да бъдеш предпазлив, никой не би желал да предизвика драма между двамата бивши приятели и настоящи конкуренти. Затова съперничеството е приглушено, но може да избухне във всеки момент. 

Във "Флор“ Карл вече не е сам на обед. Преглежда пресата с новите си американски приятели, следи реакциите им. За тях дизайнерът си остава странен. За разлика от тях той не пуши, не пие, никога не взема наркотици. Не защото е добродетелен, а защото се бои да не изгуби контрол над себе си. Също така не споделя нищо за личния си живот. Знаят само, че живее с майка си, която е прибрал при себе си на улица "Юниверсите“ след смъртта на баща си. Понякога говори за нея. Чувства се любовта и дълбокото уважение към тази също така мистериозна жена. Младите американци са заинтригувани. Мечтаят да се доближат до жената, която има най-голямо значение за Карл. До деня, в който той ги кани на вечеря в дома си.

Книгата може да откриете тук.