Да разгневиш Мадона

Истината е, че онова, което много повече ме вълнува относно материала, посветен на Мадона в The New York Times, са прекрасните фотографии на артиста JR, придружаващи статията.

За него и работата му сме разказвали и преди - "Моментът - механика на доказателството" e първата фотографска изложба на Жан Рене, който вече 15 години се представя като JR. Днес той е един от най-известните съвременни визуални артисти, а творбите му оживяват на най-необичайни места: добре помним нелегалната изложба върху стената, разделяща Израел от Палестина, гигантските снимки по жилищните сгради на Клиши, портретът на дете на границата между Щатите и Мексико, тазгодишната инсталация пред Лувъра и, разбира се, филмът  "Лица, места", създаден заедно с покойната Анес Варда, стигнал дори до номинация за Оскар.

Фотографиите, дело на JR и Мадона, са предизвикателни, различни и носят по нещо от стила и на двамата. Мадона позира обвита в собствен портрет от 1968 година, дело на фотографа Хърб Ритс; застава до предишна своя версия от 1983 година, благодарение на снимка в цял ръст от Кейт Саймън, подава се през портрет на Стивън Мейзъл.

Всичко звучи като перфектно партньорство между фотограф, звезда и журналист. До момента, в който Мадона не публикува в личния си профил в Инстаграм следния коментар:

Мадам на корицата на N.Y.T. Magazine, заснета от добрия ми приятел JR. Да кажа, че съм разочарована от статията, би било малко. Изглежда, че не можеш да промениш обществото. И неговата безкрайна нужда да омаловажава онова, което е добро. Особено, когато става дума за силни, независими жени. Журналистката, която написа статията, прекара дни, часове и месеци с мен и беше поканена в свят, в който малко хора са допуснати. Но избра да се фокусира върху тривиални и повърхностни неща като плата на пердетата ми или нестихващите коментари относно възрастта ми... която никога не би била коментирана, ако бях мъж. Трудно е за жените да бъдат шампионки пред други жени. Дори тогава, когато са представени като интелектуалки и феминистки. Съжалявам, че прекарах дори 5 минути с нея. Кара ме да се чувствам изнасилена. Да, мога да си позволя да използвам тази аналогия, тъй като на 19 бях изнасилена. Бих казала само - смърт за патриархата. Няма да спра да се боря за разрушението му!

С тези думи Мадона изрече мислите на милиони жени по света, които нямат трибуна. Така, както го е правила винаги, независимо дали е била на 20, 40 или 60. А и от кога за изкуството има срок на годност?