Голямото червено сърце

И защо сърцето не е само мускул. Поне според португалската артистка Жоана Вашконшелош.

В днешния ден заровете томахавките кой и как празнува и си носете гордо сърцата, защото единствено благодарение на тях имаме рядката възможност да упражняваме способността да обичаме, да споделяме, да се радваме, да скърбим и въобще – да докажем, че въпреки дежурната филмова лексика – сърцето не е само мускул.

Това поставя на съмнение и португалската артистка Жоана Вашконшелош, която днес представя атрактивната си скулптура "Голямото червено сърце“, в близост до парижката метро станция "Порт де Клинанкур“. По идея и покана на парижката община, живеещата между Лисабон и Париж португалка, сътворява в ателието си във френската столица едно красиво и голямо червено сърце като символ на най-чистата и красива човешка емоция, неподвластна на ограничения и предразсъдъци.

От 18 до 21 часа на малкия площад около метростанцията ще свири Малкият парижки оркестър, а "сърцето“ на Жоана ще припомня на всички присъстващи, че денят на Свети Валентин е всеки ден в годината. Скулптурата, направена от 3800 червени перца, с добавено към тях LED осветление, ще работи активно на два режима – дневен и нощен. През деня ще радва гражданите и гостите на Париж с красивото си послание във формата на сърце, а през нощта светлината ще пулсира с ударите на човешкото сърце.

 

"Вярвам в силата на хората да променят съдбата си, именно благодарение на сърцето си и способността да бъдат по-добри хора във всяко едно отношение – в семейството си, с приятелите си, с непознатите. Това е и посланието на "Голямото червено сърце“, коментира през френската телевизия Жоана Вашконшелощ.

Тя е първата жена – артист, която участва в традиционните изложби в двореца "Версай“ и през 2012 година представи своята интерпретация върху пространството, белязало френската история. Преди няколко седмици приключи голямата ѝ самостоятелна изложба в музея "Гугенхайм“ в Билбао, където Жоана представи най-интересните моменти от досегашната си артистична кариера.

Със силен акцент върху правата на жените и ролята им в съвременното общество, Вашконшелош използва силно въздействащия си визуален език и деликатно намества смели послания в артистичното пространство. Така например, преди няколко години, като представител на Португалия, в рамките на традиционното Биенале, във Венеция, тя представи гигантски полилей, изработен от няколко хиляди тампона.

Изкуството не е ограничено да живее само в галерия, то трябва да бъде навсякъде. Трябва да въздейства, провокира, изкушава, вдъхновява – трябва да кара хората да мислят, да си задават въпроси, да поставят под съмнение себе си и голямото си его – един от бичовете на модерния човек, потънал във виртуалния свят на комуникацията, на интимните връзки. Ние живеем повече в Интернет, отколкото навън, а там се случват истинските неща, които пропускаме. Затова, като артист, си поставям отговорната задача да провокирам хората да мислят, да мислят извън компютъра и телефона си, да обмислят живота си, мечтите си, разочарованията, срещите, хората до себе си!

Представяме и част от интервю с Жоана:

Изложбата Ви I’ll Be Your Mirror, в музея "Гугенхайм“ в Билбао мина с голям интерес. Особено инсталацията, представляваща маска, направена от огледала. Каква е идеята Ви зад тази работа?

Огледалата на тази маска отразяват всичките творби, включени в изложбата. Всичко онова, което съм правила през последните двадесет години. Така че до голяма степен това е отправено предизвикателство към мен самата – да се огледам, да видя откъде идвам и накъде отивам. Като артист, човек винаги се изкушава да се впусне в търсене на собствената си идентичност, а това не е лесно пътуване или процес, затова съм концентрирала всички тези въпроси във въпросната маска. Всички ние носим маски всеки ден, по един или друг повод. Въпросът е, доколко осъзнаваме това и докъде правим компромис с истинската си същност и с маската, която слагаме в някакви ситуации. 

До голяма степен работите Ви акцентират върху ролята на жената в съвременното общество. Миналата година светът започна да пулсира в ритъма на #Мetoo движението. Какъв е Вашият коментар върху всичко това?

Достигнахме критичната точка, от която вече е много важно маските да се свалят. Хората започвам все по-открито да говорят и да търсят истината, без болезнени следи от срам или вина. Трябва да бъдем честни със себе си, за да се изправим срещу многобройните си проблеми. Това правя и аз, в работата си – търся истината.

Вие сте португалка, живеете в Лисабон, но сте родена в Париж, където са живели родителите ви. Как се отразява европейската Ви идентичност на работата Ви като артист?

Европа присъства силно в работата ми. Чувствам се европейски артист и това ми дава самочувствие и сила. Работя с много от символите на Европа, но, разбира се, включвам в изкуството си и символи на Португалия, като големия петел – символ на държавата, която съм приела за моя родина, въпреки че съм родена в Париж. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция