Поезията на комфортното пътуване

И всички дестинации, до които ни се пътува!

Животът и неговите делнични графици често могат да ни объркат и да ни докарат до желанието просто да избягаме. Винаги чакаме точното време, точното място, правилния подход, големите пари...а те невинаги идват. Ще си позволя да бъда спонтанна и да избягам. Ще летя и ще потъна в комфорта на самолета. Там, където не трябва да тичам по улиците сутрин с кафе или да се чудя къде да хапна вкусно на обяд. Там, където всичко е любов в облаците, удоволствие за небцето, тялото духа.

Влизам в сайта на Bulgaria Air и се чудя накъде да разперя криле. 

Представям си как самолетът идва и влизам в него. Не искам просто да пътувам, искам да се насладя на летенето,  да усетя аромата на вкусно кафе още в самолета, да погледна през прозорчето и да се почувствам малка, да отворя списание или книжка и да забравя за света под мен. Философията на бягането от делника може да бъде много объркваща, когато не знаеш къде искаш да отидеш...искам да се доверя на класиката и да се скрия във виното, сирената и дъжда. Рим, Париж или Лондон. Искам летището, на което кацам, да бъде близо до града, за да оползотворя всеки момент от красивото ми бягство. Везните не помръдват – и за трите града самолетът каца на централно летище. 

Ако си взема директен полет до Рим, ще мога да се насладя на вечния град. Разбира се, трябва да приготвя в чантата си изкусителна червена рокля, слънчеви очила, походката на Анита Лекберг, усещането за Dolce Vita и любимата ми книга, която да ме накара да потъна в блаженството на Италия. 

Скоро чух, че целият свят е обсебен от Елена Феранте и мистерията на личността й. Има ли значение кой стои зад шедьовъра? Тетралогията й кара целия свят да пулсира в “Треската Феранте”, като дори довежда до заснемането на документален филм, който се опитва да разбули мистерията.

Проблемът е, че колкото обичам Рим, толкова обожавам и Париж. Продължавам трескаво да ровя в сайта. Не ме улесняват. Не само, че има директни полети, но и разписанието е удобно и цените са достъпни. Невъзможно е да направя избор. Париж е любов, поезия, изкуство и вълнение. И ако пътувам до там ще мога да взема заедно с ръчния багаж и любимата ми дамска чанта и големия ми куфар. Повече багаж означава повече любими рокли за романтичните разходки из Париж. И повече място за всички онези книги, за които не ми остава време да прочета.

Представям си с лекота как пия кафето си в самолета, наслаждавам се на шоколада и почти мога да чуя глъчката край Сена. Адреналинът ми се раздвижва в гърдите. А на скута ми лежи биографията на Ромен Гари. Един от най-красивите и поетични писатели за всички времена. Този, благодарение на когото зората ми обещава само щастие, живот в розово и цялата любов на света.

Безкрайно трудно е. Лондон. 

Очите ми се приковават в дестинацията Лондон. Полудявам и отново започвам да гледам цени, календари, възможности и…. да, всичко изглежда толкова достъпно и лесно. В ушите ми зазвучава тежката музика на Sex Pistols, представям си екстравагантността на Вивиан Уестуд и се връщам мислено във времената, в които всичко е било пънк, непокорство, разкъсани тениски и много свобода. Разбира се, идеалното четиво е биографията й, която ми помага да попия всеки дъх на лудост и да си въобразя невъобразимото.

Знам, че която и дестинация да избера, няма да сбъркам. Самолетите на Bulgaria Air са като верните приятели, които винаги се грижат за комфорта, удоволствието и радостта. Избрах си град. Кой ли? Няма значение. За другите два ще чета и ще гледам на кино. Есента градът ми ще пулсира във филмите на кино-литературния фестивал Синелибри и ще се скрия от реалността между редовете му. Пък следващия път, когато реша да избягам, ще се обърна към другите дестинации.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция