Образи на прехода в българското игрално кино

На 31 януари продължава поредицата „Култура на прехода“

На 31 януари продължава поредицата „Култура на прехода“ – този път с фокус върху киното. От 18.30 ч. в Театралната зала на Софийския университет проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева ще изнесе лекция на тема „Образи на прехода в българското игрално кино“.

Лекцията ще разгледа образите на социалния преход (1990–2007) в българското игрално кино след 1990 г. в контекста на три ключови тенденции: кризата на идентичността в обществото след краха на комунистическия режим, налагането на копродукциите като производствен модел и нарастващото влияние на световния кинопроцес върху българските филми.


Българското игрално кино отговаря на кризата на идентичността като оформя два наративни модела, условно наречени „В търсене на изгубената идентичност“ (преоценка на комунистическата епоха) и „В търсене на ориентири“ (изследване на настоящето). Вторият модел е пряко свързан с образите на прехода и неговото развитие е проследено във филми на Едуард Захариев, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Зорница-София, Камен Калев и др.

Съществено влияние върху образите на прехода в нашето игрално кино упражнява присъединяването на България към Европейския фонд за финансиране на копродукции, ЕВРОИМАЖ. След този акт все по-голяма част от филмите с българско участие се създават (според изискванията на фонда) като копродукции с поне още две страни. Този факт много сериозно поставя въпроса за конструирането на образите на българската съвременност и идентичност във филми на международни екипи, предназначени за международна публика. В търсене перспективите на това взаимодействие се изказва хипотезата, че бъдещето на нашето игрално кино зависи от намирането на баланс между създаването на националнозначими образи на българската реалност и амбициите на творците за глобално разпространение и признание.

Поредицата „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта „Преходът след 1989“, анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лектори на поредицата досега са били доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова и проф. Камелия Николова.

В предстоящите издания до 24 април ще чуем още как архитектурата и визуалните изкуства осмислят случилото се през последните 30 години. Събитията от поредицата са с вход свободен. Ето и програмата на следващите лекции:

28 февруари 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Мария Василева: „В дебрите на прехода – визуалните изкуства в търсене на изход“

27 март 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Анета Василева: „ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок“

24 април 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Проф. Александър Кьосев: „Непреходната култура и културата на прехода“

Лекциите от поредицата „Култура на прехода“ се осъществяват в рамките на научния проект „Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № КП-06-Н40/7, 10.12.2019), с базова организация СУ „Св. Климент Охридски“.

Лекциите от поредицата „Култура на прехода“ се осъществяват в рамките на научния проект „Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № КП-06-Н40/7, 10.12.2019), с базова организация СУ „Св. Климент Охридски“.

Култура на прехода Ингеборг Братоева-Даракчиева бълкарско кино

бюлетин

още реакция