От вестника до музея: Български карикатури от периода 1944 – 1989

Реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление

Изложбата включва около 150 български карикатури от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.

Асен Грозев (1916 – 2002), – Извинете, оттам разбира ли се какво е нарисувано?, 1966


Това е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществен и културен живот в България между 1944 и 1989.

Мястото на карикатурата е вестникът. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника „Щурмовак“ и фронтовашкия лист „Часовой“ – специално издание за българската армия, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник „Стършел“. Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.

Илия Бешков (1901 – 1958), Хитлер се „самоубива“, 1945


Комичното като естетическа и етична категория отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее.

Тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата. В условията на Студената война главният обект на сатира е политическата и икономическа доктрина на западния свят. Абсолютно табуирани са темите за политиката на партията – хегемон. Държавата е подложена на критика до най-ниските административни нива – чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрократизъм, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата – това са мишените за карикатуристите.

Теню Пиндарев (1921 – 2010), – Ама и внучето си го бива!, 1964


Трудно е от днешна гледна точка да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната честота, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени. И обратно – именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да реконструираме не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една епоха.

Велин Андреев (1928), Без думи, 1981


От вестника до музея Български карикатури Музей на изкуството от периода на социализма Илия Бешков Александър Жендов Борис Ангелушев Стоян Венев Борис Димовски Доньо Донев Асен Грозев Георги Анастасов Цветан Цеков-Карандаш Георги Чаушов Стефа

бюлетин

още реакция