Анимализмът: посоки и прояви в българското изкуство от XIX до средата на ХХ век

Изложбата за първи път проследява и представя една слабо изследвана тема в българското изкуство – пресъздаването на животните като самостоятелни пластически образи и търсенията на българските художници в тази посока. За разлика от други жанрове, които бързо навлизат и се установяват в България след Освобождението, анимализмът присъства в чист вид по-ограничено. Въпреки това се оформя изключително разнообразна картина от произведения, в които изображения на животни и най-вече птици, присъстват в един или друг визуален контекст.

Особено място в изложбата е отделено на декоративните проекти, реализирани като част от обучението на студентите в Художествената академия в десетилетията до средата на ХХ век. Безспорно изпъква желанието за стилизация и за възползване от декоративните качества на багрите и формите. Специално внимание е отделено и на скулптурата, в която анимализмът присъства в българското изкуство в най-чист вид. Проследени са също така отделни преходни зони между анимализма и други жанрове, в които изображения на животни също намират място. Проектът представя огромно разнообраие от произведения – рисунки, скици, акварели, илюстрации, карикатура, живопис, скулптура, керамика. Най-ранните творби в изложбата, са на Захари Зограф от първата половина на XIX век, а визуалният разказ завършва с произведенията на Давид Перец и Жорж Папазов от средата на XX век, значително отдръпващи се от натурализма. В експозицията са включени работи и на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Константин Щъркелов, Георги Попов- Джон, Иван Пенков, Иван Мърквичка, Борис Георгиев, Андрей Николов, Илия Петров и др. Част от представените произведения са напълно непоказвани до сега или слабо известни. 

Проектът е реализиран в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и Националната художествена академия и с подкрепата на галериите в страната и частните колекции.