Провокациите на Грейс Джоунс

Ако имате път към Берлин, задължително си отделете поне една кино вечер. Филмът за Грейс Джоунс е пир за сетивата.

Документалният филм Grace Jones: Bloodlight and Bami най-после тръгва по кината, след като премиерата му беше миналата година на филмовия фестивал в Торонто. Режисьор е Софи Файнс, сестрата на Ралф Файнс, която през 2002 засне документален филм за брата на Грейс Джоунс - епископ Ноел Джоунс.

 Грейс Джоунс може да провокира безкраен поток на съзнанието. Супермодел в Париж, съквартирантка на Джесика Ланг. Муза на Анди Уорхол, Исей Мияке и Тиери Мюглер. Джеймс Бонд момиче в A View to Kill. Звезда на Студио 54. Може би кариерата й е най-интимно свързана с трима от най-потентните визионери на 20ти век - Анди Уорхол, Жан-Пол Гуд и Азедин Алаиа. Уорхол я открива за нощния живот на Манхатън, прави ѝ портрет и я въвежда в затвореното общество, на което принадлежат артисти като Палома Пикасо, Аманда Лиър и Кийт Харинг. Жан-Пол Гуд, с когото имат син - Пауло, създава имиджа ѝ - футуризъм, ехо от кубизъм, кабуки, съзнателен кич и романтика. И Азедин Алаиа, тунизийският дизайнер, който я облича във фантазиите си. Какъв артист! Джоунс олицетворява всичко. Колкото жена, толкова и мъж - акварел от крехкост  и мощ, който едновременно шокира и възбужда. Дисциплината спрямо суетата ѝ е смайваща, скулптурното ѝ тяло е съвършено (вижте глезените и бедрата й на 69 години) - костюмите и кожата ѝ се преливат, издавайки извънземната ѝ природа. Природа - тази безумна ямайска генетика,в която има пръски индианско, шотландско и китайско, е сътворила получовек-полузвяр, който хипнотизира.

ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО ВИНАГИ СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ НЕЩО НЕРАЗБИРАЕМО, НЕЩО, КОЕТО УСТОЯВА НА ВСЕКИ АНАЛИЗ - ТВОРБИТЕ НА ГРЕЙС ДЖОУНС СА РЕЗУЛТАТ НА НЯКАКЪВ СЛЯП, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОЧЕН И АВТЕНТИЧЕН ИНСТИНКТ, НЕ САМО НА АРТИСТИЧНИ РЕШЕНИЯ. КОГАТО Я НАБЛЮДАВАМ И СЛУШАМ, СЕ ЧУВСТВАМ В ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА ДВЕТЕ КРАЙНОСТИ НА ВРЕМЕТО / МЕЖДУ ПАЛЕОНТОЛОГИЯТА И НАЙ-ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ, СЯКАШ СТАВАМ СВИДЕТЕЛ НА ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ЕВОЛЮЦИЯ ЗА НЯКОЛКО СЕКУНДИ.

Преди 2 години Грейс Джоунс публикува мемоара си Никога няма на напиша мемоара си. Познавайки чувстото й за хумор, липсата на цензура, вкуса й за провокация, тази книга е в горната част на списъка ми с книги за незабавно прочитане. Слушам от 10 години първия ѝ албум - Портфолио (1977), който вероятно е най-комерсиалният й, диско проект. Лекотата, невинността, жаждата за денонощно парти с малко патина и носталгия, всеки трак от този албум за мен е покана за танц. Няма да забравя как в полунощ на една Нова година, която отпразнувах с приятели на брега на река Нервион, пуснах Либертанго  - и никой не отказа на поканата!

От яденето на стриди в бекстейджа до раждането на внучката й Атина, през разговори за детството с майка й и хореографията на спектаклитеѝ, филмът на Софи Файнс, който е сниман в продължение на 5 години, е искрен, карнавален и ненаситен. Bloodlight and Bami не се опитва да обясни Грейс Джоунс, а само да я погледа и да й се наслади още малко.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция