В болницата смъртта не е събитие

„Добрата сестра“ - елегантна драма, която задава въпросите: кое е добро, кое е лошо и защо е невъзможно да ги различим едно от друго.

В болницата смъртта не е събитие.

„Добрата сестра“ започва с такaва сцена – линията, измерваща сърдечната дейност, се изравнява, звучи аларма, отряд от лекари се стича към леглото на пациент, чието лице не виждаме, само краката му. Чарли Калън (Еди Редмейн), медицински брат, се отдръпва от по-опитните си колеги, но не откъсва поглед от случващото се пред очите му и зад кадър.


В болницата събитие е убийството.

Няколко години по-късно, друг град, друга поликлиника, медицинската сестра Ейми Логърн (Джесика Честейн) се грижи за Ана Мартинес и не се справя сама. Нито в работата, нито вкъщи. Майка на две момиченца, тя разчита на бавачка, но не винаги може да ѝ плати. Собствените ѝ сметки също са проблем – чака сърдечна трансплантация, но няма медицинска застраховка, жизнено важно е да изкара още четири месеца на работа, за може да си позволи операцията, която ще я спаси.

Тук се появява Чарли. „Младо момче, всички го препоръчват“. Двамата с Ейми си споделят нощните смени, понякога и храната – тя го черпи със салата, направена от дъщеричката й – той признава, че също има две момиченца, но майка им не позволява да ги вижда толкова често, колкото му се иска.

Скоро след това умира Ана Мартинес. Седем седмици по-късно болницата започва разследване на причините за случилото се. Двама местни детективи – Тим Браун и Дани Болдуин – забелязват, че нещо не е наред, защото тялото е било кремирано и те са лишени от възможността за аутопсия.

Филмът обаче не е само за сблъсъка между малкия човек (служителя) и системата (държавата в здравеопазващата ѝ форма).


По-скоро е за дуета Редмейн-Честейн. Неслучайно е избрана двойка актьори, които много си приличат и които са взаимозаменяеми – лесно е да си представиш Джесика в ролята на Еди и обратното. Историята ги сближава до степен, в която новобранеца Чарли измества бавачката в дома на Ейми – той готви вечеря на малките и играе с тях, печелейки доверието им. Връзката между тях е безкористна – бидейки „мъжът в къщата“, той не очаква и не иска от нея да правят секс.

„Добрата сестра“ буквално от първия си кадър не крие злодея, но също така от самото начало не разбира естеството на злото. Това не е whodunit, въпросът не е „кой го е направил“, а защо. И ясен отговор няма.

Сценарият на филма се появява през далечната 2016 година (преди войната, преди пандемията), базиран е на книга, публикувана през още по-далечната 2013 (преди нападението на „Шарли Ебдо“), която от своя страна е изградена върху статия от 2007 г. (преди да убият Бин Ладен, докато още Стив Джобс е жив) за събития отпреди 2003 г. (и атаките срещу Световния търговски център). Историята в него обаче не остарява и не губи свежест, защото за разлика от true crime братовчеда си (документалния Capturing The Killer Nurse), „Добрата сестра“ не се опитва да улови неуловимото. Филмът признава, че човешката природа е толкова необяснима, колкото и непредсказуема.


Скандинавският тон на филма (зададен от композитора Biosphere (колос на ембиънт музиката) и режисьора Тобиас Линдхолм (съавтор на Винтерберг за „Още по едно“) ни показва не толкова трилър, колкото елегантна драма, която в сърцевината си задава въпросите: кое е добро, кое е лошо и защо е невъзможно да ги различим едно от друго.

бюлетин

още реакция