Лана Яновска и отворената близост
Фотоизложбата може да видите от 16 до 27 юни в The Steps.
Срещаме се с Лана Яновска - украинска художествена фотографка, видео и графична артистка, която живее във Вьоклабрук (Австрия). Завършила е художествено образование (живопис и фотография при Клаус Ломницер) във Франкфурт на Майн (Германия). Чрез фотографията и движещите се изображения Яновска изследва възприемането на пола и сексуалността и предизвиква зрителя да се вгледа по-внимателно в себе си чрез творбите ѝ. На 16 юни от 19 ч. в The Steps е откриването на изложбата ѝ "Отворена близост". Куратор на изложбата е Петър Вълчев.
Снимка: Петър Вълчев
Разкажете ми малко за предишните си проекти. Защо решихте да се фокусирате върху ЛГБТ+ общността?
Аз съм украинка, родена съм в Украйна и се преместих в Германия през 2005 г., за да уча там - специалност „Художествено образование“ с фокус върху живопис и фотография. Като куир жена, идеята за половата идентичност и изразяването на пола, както и за принадлежността към общността, ме интересуват от много години насам. В един от проектите си „Полярност“, част от магистърската ми теза, изследвах андрогинията и спечелих наградата Pride Photo в Амстердам през 2016 г.
До този момент не бях ходила в Украйна четири години, защото нямах време, нямах пари, завършвах университет, започна войната и всичко беше по-сложно. През 2016 г. отидох в Амстердам. Вероятно знаете, че ЛГБТ общността в Нидерландия е огромна и хората, които дойдоха на изложбата ми питаха за общността в Украйна. Аз трябваше да отговоря, че нямам представа както се случва там, защото не съм се връщала от много отдавна. В първите години, когато се преместих нямах средства да се връщам толкова често. Прибирах се у дома веднъж на всяка втора година. И тъй като се открих в Германия, нямах никакви връзки с общността в Украйна, затова реших да се върна и да проуча как стоят нещата.
Oтидох в Украйна, свързах се с една организация. Срещнах двойка лесбийки на улицата и ги попитах дали искат да участват в проекта, а те отговориха: "Разбира се, защо не". Те бяха едни от първите хора, които снимах, а след това още една гей двойка и в един момент всичко просто избухна. С журналист от NBC направихме няколко репортажа за украинската ЛГБТ общност. Ходех там няколко пъти годишно, срещах се с все повече хора. Проектът започна през 2017 г., така че в момента се превръща в монументална работа, върху която вероятно ще работя през следващите 30 години. Това сега е първата част, която съм готов да представя.
В The Steps ще видим 15 души, някои са двойки, други - сами. Ето как стигнах до идеята да направя този проект. Украинка съм и съм куир, така че вероятно ще имам интересна перспектива за това как да изобразя общността.
Когато започнахте проекта, забелязахте ли разлика между общностите, които видяхте в Нидерландия и Германия и тази, която открихте в Украйна?
Разбира се в Германия и Нидерландия ЛГБТ+ хората имат много по-голяма свобода на изразяване. Украйна и ЛГБТ+ общността имат да извървят много дълъг път. Същевременно промените са огромни.
Например, когато отидох на Прайда през септември 2021 г., там имаше около 7000 души и за щастие нямаше инциденти. Имаше църковни активисти, които стояха до парада с плакати, но бяха малко. За мен украинското общество става много по-отворено. Много хора се оплакват, че не е достатъчно отворено и изоставаме в сравнение с много други страни, но мисля, че Украйна прави много, за да подобри живота на общността и възприятието на хората извън общността.
Това е едно от нещата, за които мислех, когато започнах този проект. Тъй като е и документален филм. Исках да изобразя ЛГБТ+ хората като обикновени граждани. За хората извън страната проектът представлява интересен поглед към украинската ЛГБТ+ общност, но в Украйна бих искала да го покажа на хора извън общността, за да видят, че ЛГБТ+ хората са съвсем обикновени. Те често не са открити вкъщи или на работа, така че приемствеността трябва да се развива.
Предполагам, че приемът в България ще бъде подобен на този в Украйна.
Нямам представа как ще протече, защото нямам поглед върху българското общество. Ще видя какво ще кажат хората.
София Прайд също предстои. Тази година се провежда в подкрепа на Киев Прайд, който не може да се проведе.
Да! Очаквам го с нетърпение! Ще отида задължително.
Разкажете ми за участниците в проекта. Как им се отразява всичко случващо се?
Някои от тях се сражават на фронта, други практикуват професиите си и изпращат пари на армията. Казах на участниците, че ще им изпратя всички пари, които получа от изложбата, за да им помогна. Много от тях отказаха, защото нямат нужда от дарения - предпочетоха да изпратя парите на украинската армия от тяхно име.
Наскоро се случи нещо, което много ми въздейства. Една от участниците живее в окупираните територии. Аз се свързвам с нея през ден, за да се уверя, че е жива и здрава. Още от първия ден тя ми разказваше ужасяващи истории за това, което се случва там. А миналата седмица, ми писа изневиделица: Добре, Лана, слушай, трябва да ти кажа нещо. Записвам някои от нещата, които се случват. Но ако нещо стане с мен, това е паролата на компютъра ми, името ми, фамилията ми, рожденият ми ден, ще отидеш в града на роднините ми, там всички ме познават. Ако нещо се случи с мен, искам да намериш компютъра ми. Обясни ми къде се намира дневникът ѝ на компютъра. И това напълно ме разтърси, защото с радост мога да кажа, че повечето от хората, които участваха в проекта са живи, здрави и щастливи. Толкова години работим заедно, че станахме приятели и съм дълбоко загрижена за тях. Когато се случи нещо подобно, аз го нося със себе си. Ето защо, с показването на този проект, показвам какви големи звезди са те, колко невероятни са и колко много преживяват.
Какво бихте искали да помислят и да почувстват хората, които видят изложбата Ви? Само снимките ли ще покажете, или ще можем да видим и документалния филм?
Ще покажа фотографиите през първия ден, но видеото ще покажем по време на вернисажа, който е на 27 юни. Най-важното за мен е да покажа колко устойчиви са украинското общество и общност. Че ЛГБТ+ общността е огромна част от украинското общество и че тя заслужава да живе открито.