Хуморът като спасение

Пристига в Музея на хумора и сатирата под форма на Биенале до края на септември.

Светът e на стероиди. Природата е приватизирана и изтъргувана за без пари. Ненаситността ни в извличането и използването на ресурси породи просрочен екологичен дълг. Акселерацията и гигантизмът създадоха метаболитен цикъл между капитал и природа, Север и Юг, богати и бедни, чисто и замърсено, с алчност и хипертрофия в единия край и изтощение в другия. В ход е глобално фрийк шоу, спектакъл на диспропорцията и изкривяването, напомнящ на представленията с хора и животни с деформации през 19-ти век.
Възможно ли е в такъв случай планетарното въображаемо да се презареди с хумор, сатира, веселост и дружелюбие? Било то за да проумеем как да преминем през краха възможно най-хуманно или да преосмислим колко ни е достатъчно и какво означава да живеем добър живот. Като тема на Биеналето, Икономия на средствата означава промяна към грижа и поддръжка вместо обичайния шоубизнес; вглеждане в обществото, но и поглед към изкуството, неговите начини на производство и изразни средства, където краткото, икономичното и простото са част от поднасянето на поантата.

Думите на Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата, болезнено добре обрисуват действителността. А фокус на тазгодишното издание на Габровското биенале е именно темата Икономия на средствата. Екологични и икономически проблеми, намаляващите природни ресурси и бързо свиващото се поле на грешка, в което се намираме, оперирайки като цивилизация, изправена пред социален и екологичен катаклизъм - има ли място за хумор?