21 поети на 21 март
Празнуваме Световния ден на поезията с поетическо четене и изложба
затваря врати
за двамата старци
още преди
да е слязъл вторият
онзи отвън
отчаяно тропа
по прозореца
уж с бастуна си
а безпредметно
досущ като очите ми
блъскам безпомощно
по стъклата
на всичко
което остана вътре
сняг и гравитация
сняг и гравитация
очевидно е за всички
ако бях
телевизионен
говорител
с тези няколко срички
щях да запълвам
цялото
ефирно
време
да съобщиш
неоспорима новина
е радост
която не може
да ти се отнеме
затова
вместо политика
и цигарена контрабанда:
сняг и гравитация
едва ли ще се намери
зрител невеж
или проклет хулител
който да вкара
пропаганда
или тълкувание
перверзно
в съобщение
за снеговалеж
небето, казват,
било звездно
и ни праща
сняг и гравитация
сняг и гравитация
дори без специално
образование
без да откъсва задълго
поглед
от телевизионната
картина
зрителят може
сам да се увери
че навън
нещо вали
по някаква
неясна
причина
досущ котка захапала малкото за вратлето
светлината ме влачи из цялата стая
докато жили издуят стените
и килимът изплюе своето вълнено синьо сърце
в къщата няма стопани
само желания:
да се измъкна от пола си
от лявата си половина
от последната си твърдина литературата
котката е къпина която гори в средата на стаята
там се сбъдват всички желания
без умора
и без да оставят ненужни следи
после котката спи под кревата
после отново танцуваме
сипвам мляко в паничката
даже млякото свети
за приятелка имам махарани от далечна страна
ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Иван Ланджев
Възнамерявам да нахълтам,
да съборя всяко колебание
и да премахна всеки епитет,
за да си гола
тук...
И не отричам, че не искам
нищо повече. Не искам.
Само да си гола,
само тук,
сами.
Известно време.
Останалото са влияния
от нечии поетики.
СЛУХОВЕ
Петър Чухов
Чух че Шекспир бил умрял
а освен това и Сервантес
странно (дори неприятно) съвпадение
но хората са толкова непостоянни
умират ден за ден
като вятърни мелници
като хамлети
лаерти
и полонии
като офелии
и жулиети
отровени умират от отровите
които произвеждат
и ето
смърт
заспиваш
човешко е да се умира
божествено
да се възкръсва
Анахрония
Камелия Спасова
На тръгване каза - можеш
да напишеш стихотворение:
- Една графиня в Мюнхен
се развлича по Мариенплац
с капела пепел рози
и походка която пази
от десетото коляно
потъва във витрините с мода
иска й се да погледа
още малко младостта си
отпечатала се в тях
по-добре от снимка -
Наместо отговор
се обръщам към витрините -
екранът, откъдето
незабелязано оглеждам
твоето отдалечаване
