Прощавай, ХХ век

Да се срещне име на режисьор, достигнал популярността си през 80-те на ХХ век, в конкурса на който и да е днешен кинофестивал, е рядкост. Поколенията отдавна се смениха и селекционерите все повече избират филми на млади и често непознати творци. И, о, чудо! 10 години след като братя Тавиани взеха „Златна мечка“ за филма си „Цезар трябва да умре“ и три години след смъртта на по-възрастния брат Виторио тази година 91-годишният Паоло е отново в състезанието. 

Филмът се нарича „Сбогом, Леонора“ и взима заглавието на творба от Луиджи Пирандело, писана през 1910 г., без обаче да има каквото и да е общо с нея. Сюжетът на филма проследява „живота“ на драматурга след смъртта му. През 1934 г. Луиджи Пирандело е отличен с Нобелова награда за литература. 2 години по-късно той умира в Рим, като преди това е оставил завещание, в което се казва: „Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може при нашето море край Сицилия.“ Дошлите по това време на власт фашисти изпълняват желанието на драматурга наполовина: изгарят го, но не разпръсват праха му в Сицилия. Урната престоява в Рим 8 години. С изпълнението на завещанието се заемат американците след края на Втората световна война, без да са чели написаното от него, само защото „се прекланят пред успеха“, а Нобеловата награда е знак точно за успех. И така – урната трябва да пропътува до Сицилия. Задачата обаче се оказва сложна. Първо: никой не иска да лети в самолет, с който се пренася праха на умрял човек, пък бил той и национална гордост. Пътешествието се осъществява с влак. И тук Паоло Тавиани е в стихията. Пътуването на урната представлява пътуване през цяла следвоенна Италия чрез нейната следвоенна памет. Изрезки от вестници, филмови хроники и игрални моменти са свързани монтажно – с чувство за хумор ръка за ръка вървят неореализъм и абсурдизъм. След като разбираме, че паметникът на Пирандело е направен 15 години след пренасянето на урната в родния му град, черно-бялата първа част от филма на Тавиани свършва. Започва втората, която е цветна и е по къс разказ на Пирандело, наречен „Пирон“, писан малко преди смъртта му. Действието се развива в Ню Йорк, където едно момиче убива с пирон момиче. Началото на филма е черно-бял таван на театър, финалът е същият таван, но цветен. Аплодисменти. 

Аплодисменти за Луиджи Пирандело, чиито творби няколко пъти са адаптирани от братя Тавиани, аплодисменти и за Паоло Тавиани, който вероятно също като драматурга ще твори до последния си дъх. Аплодисменти за вид експериментално кино, останало някъде в миналия век, в столетието на експериментите: политически и в изкуството.