Когато Дали срещна Фройд

A испанският крал австрийския президент. Поводът е изложба в Белведере.

Мрачното небе над Виена се раздира от бръмченето на полицейски хеликоптери. Обикновено това е обичайният шум за уикенда, когато в центъра върви поредната антиваксърска демонстрация, но сега в началото на седмицата поводът е друг – тържествено-възвишен. Испанското кралско семейство е на посещение в австрийската столица, за да открие изложбата в залите на Белведере „Дали – Фройд. Обсесията“.


Съвременните изложби разказват истории, а тази конкретно разказва историите на двама души, които от своя страна са повлияли значително историята на ХХ век. Естествено, първият въпрос е: срещали ли са се Салвадор Дали и Зигмунд Фройд, познават ли се лично?


Вече е доказано, че най-късно през 1926 г. Дали се запознава с трудовете на Фройд, преведени на испански. И е потресен, да, обладан от прочетеното. Особено развълнуван е от „Тълкуване на сънищата“. Пред него сякаш се отваря вратата към нов свят, открива, че не е сам със своите лични неврози, намира също така оправдание за странните съновидения, които се появяват в главата му и които той след това превръща в картини. Потиснатите желания, неосъществената сексуална страст, страхът от прекрачването на табута – Дали на практика рисува това, за което пише Фройд. В средата на 30-те години на миналия век художникът окончателно развива своя „параноично-критичен метод“, при който изходната точка е, че гледайки нещо определено, човек вижда само това, което иска да види. Образният свят на наблюдателя се определя не толкова от външната реалност, колкото от някакъв вътрешен ирационален момент, който насочва вниманието в една или друга посока. В зависимост от вътрешния фокус се променя и външният образ.


Салвадор Дали копнее непременно да представи на Фройд своята теория за изобразителното изкуство, която, смята той, се опира на психоанализа. На 25 април 1937 г. пътува за Виена, където отсяда в хотел „Кранц-Амбасадор“. Цял ден скита из града, като изиграва наум възможните диалози с бащата на новата теория в психологията. Но уви, до среща не се стига. Това се случва по-късно – на 19 юли 1938 г. в Лондон, като инициативата за събирането на двамата велики е на писателя Стефан Цвайг. Салвадор все още копнее да получи признание от Фройд. За негово съжаление обаче австриецът не проявява особен интерес към метода му. Фройд се отнася скептично към сюрреализма и на срещата не личи да е склонен да промени възгледите си. По-късно в писмо до Цвайг той споделя, че все пак Салвадор Дали му е повлиял малко и той е започнал с други очи да гледа на сюрреалистичните творби. За съжаление художникът не научава за това писмото, на което вероятно много би се зарадвал.

Това, разбира се, по никакъв начин не омаловажава създаденото в началния период от Салвадор Дали, както и не отрича факта, че двамата, макар и живеещи на различни места в Европа, са мислили и гледали в една посока, всеки със своите средства на изразяване, колкото и Зигмунд Фройд да отказва да го признае.


Сегашната изложба в Белведере проследява развитието на Салвадор Дали от момента, в който той открива и потъва в съчиненията на Фройд, до срещата им през 1938 г. И макар че това са личните преживявания, съмнения, страдания, терзания на един художник, днес те се приемат като част от културата на Испания. Както и Зигмунд Фройд представлява Австрия. Затова изложбата беше открита на най-високо ниво: от крал Фелипе VI и съпругата му Летисия, както и от австрийския президент Александър ван дер Белен и съпругата му Дорис Шмидауер. Испанската кралска двойка бе посрещната във вътрешния двор на Хофбург с военни почести. След което последва тържествен обяд, на който на Фелипе VI е била поднесена торта „Захер“, тъй като предишния ден е навършил 54 години. Според репортаж на телевизия ОРФ обядът е включвал испанско гаспачо, бяла риба от австрийско езеро, блюдо с месо от сърна от Виенската гора и ябълков щрудел.


Австрийските журналисти предполагат, че долетелите заедно с кралската делегация испански журналисти ще проследят и какво виси на ушите на Летисия. Както е казал Салвадор Дали: наблюдаващите виждат в наблюдаваната действителност това, което искат да видят. На военния парад в Мадрид по Благовещение на 49-годишната кралица за първи път блеснали обеци – Bulgari, бяло злато, диаманти и аквамарин. Което означавало, че Летисия си е пробила ушите чак на тази зряла възраст. И това било особено важно за Испания.


А от канцеларията на австрийския президент посочват, че отношенията между Испания и Австрия датират от 1212 година, когато австрийски рицари участват в защитата на Кастилия, Арагон и Навара от нашествията на маврите. 


Кой какво ще сънува след тази среща на високо ниво, не можем да знаем. Какво обаче се е въртяло из главата на Салвадор Дали, докато е четял Зигмунт Фройд в превод на испански, може да бъде видяно в Белведере до 29 май.

бюлетин

още реакция