Раду Жуде със „Златна мечка“ в Берлин

За фестивала от диванчето.

Да нарека Берлинале 21 фестивал, някак не иде, тъй като при онлайн-версията му липсваха всички обичайно съпътстващи атрибути – червен килим, звезди, светкавици, пресконференции, опашки за билети, претъпкани зали. Но от друга страна при вероятно ограничената възможност за избор на филми поради намалялото производство в цял свят Берлинале поднесе състезателна програма, която без никакво колебание ще определя като празник на киното. И наградите в конкурсната програма този път звучат безспорно.

"Златната мечка“ е за "Смахнато порно“ на Раду Жуде. Заснет през лятото на миналата година, това е първият филм, който гледам, в който хората са с маски – свидетелство за времената на пандемията. Сюжетът е прост: учителка прави секс с мъжа си, при неизвестни обстоятелства видеото от акта попада в социалните мрежи, в училището на родителска среща се организира трибунал срещу нещастната жена. "Смахнато порно“ се състои от три части. Първата е документално наблюдение на Букурещ през 2020 г. – улици, изнервени минувачи, пазари, олющени сгради, натруфени с реклами… градът в неговото постсоц-настояще. Втората част предлага своеобразен речник на понятията от това постсоц-време: какво е слава, чест, армия, математика, патриотизъм, героизъм, история… Виждаме Румъния от социалните мрежи и вицовете. Гледката не се отличава особено от тази в България, смешките са идентични, отношението към миналото и преработването му днес – също, само един пример: румънците играят хоро в басейн. Третата част на филма е осъждането на учителката от страна на родителите. Изводът, до който стига Раду Жуде е ясен: в тази страна всичко е порно, но лицемерното общество отхвърля с присъдите си само тези, които правят нормален секс. Филмът започва и завърша с хардпорно епизод. Възмутените да си затворят очите. В обосновката за наградата си журито казва:

"Филмът притежава редките и основополагащи качества на същинското произведение на изкуството… Той улавя духа на времето, зашлевява му плесница, предизвиква го на дуел.“ 

"Колелото на късмета и фантазията“ се нарича отличеният със "Сребърна мечка“ и Голямата награда на журито филм на японския режисьор Рюсуке Хамагучи. Сякаш в набор от кратки разкази режисьорът показва силата си в представянето на женския характер. "Където диалозите и думите обикновено приключват, там започват диалозите в този филм. И отиват в дълбочина, толкова надълбоко, че с учудване и тревога се питаме: Може ли още по-надълбоко? Думите на Хамагучи са материята, музиката, веществото. В началото всичко изглежда твърде семпло: мъж и жена, понякога две жени, които стоят в помещение с бели стени. После сцената се задвижва и докато се развива, усещаме, че цялата вселена, включително и ние самите, се намираме в това помещение“ – казва журито.

"Сребърна мечка“, Наградата на журито бе отредена за "Господин Бахман и неговия клас“ – документален филм на германската режисьорка Мария Шпет, който въпреки своите 217 минути държи в напрежение до последния си кадър. А в този последен кадър виждаме господин Бахман в гръб, на главата си с шапка с българското знаме. Господин Бахман е учител, който в последната си година преди пенсиониране работи с ученици от шести клас в училище в Хесен. Особеното на тези ученици е, че повечето от тях не са родени в Германия, и че това е класът, в който трябва да се определи дали ще продължат в гимназия или не. Цяла Европа с нейните противоречия и конфликти е събрана в това прецизно документално наблюдение. Колкото до шапката: в последната сцена, в която учениците получават дипломите си и се разделят с учителя си, българчето Хасан, което сигурно скоро ще стане германски гражданин, подарява на г-н Бахман шапка със знамето. Г-н Бахман, който винаги ходи с шапка на главата, казва, че тази ще му е най-любимата. Трогателен филм, направен с много любов към героите си, без обаче да отива в сантименталност, на места дори твърде суров. Не знам каква съдба го очаква, вероятно само показ по фестивали, но ако ви падне случай, не го пропускайте.

41-годишният унгарец Денеш Над е носителят за наградата за режисура за филма си "Естествена светлина“, който ни пренася в 1943 г. в Съветския съюз. Като съюзници на Германия унгарски войници претърсват руските села за партизани. Младите мъже непрекъснато биват изправяни пред въпросите за чест, справедливост, дълг и желание за човешко отношение към жертвите.

"Сребърна мечка“ за най-добро актьорско постижение – тази награда за първи път се казва така и за първи път няма разделение на мъжка и женска роля – се спечели от актриса: Марен Егерт за участието си в германския филм "Аз съм твоя човек“. Героинята й се занимава с наука, работи в берлинския музей "Пергамон“ и участва в експеримент, при който хора оценяват като свои партньори роботи. Срещата между човека и изкуствения интелект е изиграна от Марен Егерт умно, обрано, без външна показност, но с широтата на човешките чувства от тъга до пълно щастие.

Особеното на тазгодишното жури на Берлинале е, че в него влизаха само режисьори, печелили досега "Златна мечка“: Мохамед Расулоф (Иран), Надан Лапид (Израел), Адина Пинтилие (Румъния), Илдико Енеди (Унгария), Джанфранко Роси (Италия), Ясмила Збанич (Босна и Херцеговина). А филмите, които засега гледаха само журналисти, продуценти, търговци и селекционери за фестивали, ще бъдат представени пред берлинската публика през юни, ако условията позволяват и ковид-19 се е поукротил. Дано стигнат и до българските зрители чрез който и да е от възможните канали на разпространение.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция