Как ще оправдаваме всичко, което ни остава да бъдем, когато никой не ни е виновен

Гледам тези дни профилите на всичките си приятели в България. Мрежата се задъхва от снимки на планини и плажове, на горички и полянки, кадри от паркове, с хора на колела, с кучета и деца, усмихнати лица с маски под брадичките, мъже и жени по пейки, в ресторанти, с вдигнати за наздравици чаши. Животът избуя извън прекопаната и обеззаразена онлайн среда и тръгна да обрасва отново по местата, където се чувства жив. Още преди реално да е дошъл онзи първи “ден на свободата”, бравата не издържа на наплива, счупи се с трясък и из вените на предишния ни човешки организъм потекоха освободените заключени. Заедно с това спонтанно скъсване на каиша трябваше да дойде и чувството, че пак ще ни е “както преди”. Само че въпреки веселяшките фотографии на хора, вдишали отново свободата си, новата ситуация прилича повече на болна емоционална връзка, която се опитваш зорлем да крепиш. С една такава насилена радост и пренавит оптимизъм. И един мъничък, крехък страх някъде отзад, който като дете се е скрил със затворени очи, мислейки, че щом той не вижда нищо и него не го виждат. 

Вглеждам се в този страх, защото той е най-спонтанното и органично чувство, когато загубиш почва под краката си. Оказва се, и когато полека започваш да си я връщаш, особено в ситуация, която само привидно ти изглежда позната и затова безопасна. В страха има един парадоксален момент, когато в най-връхната му точка, без да можеш да си обясниш как, правиш нещо супер безразсъдно (не искам да го нарека смело, за да не му придам непременно героичност). Със сигурност ви се е случвало като деца толкова да ви е страх, че да пищите неистово, а когато и това се окаже недостатъчно, просто да затворите очи и да тичате напосоки. В този миг не мислиш рационално - само вътрешното ти чувство, че не искаш да си точно сега на точно това място те кара да се изолираш по най-простия начин - затваряш очи и готово - вече не виждаш наоколо, и търчиш без посока, защото само така няма да си “там”. 

Заедно със страха по време на тези два месеца на лабораторно съществуване онлайн се проявиха още много от т.нар. човешки наши качества. Показаха се в една или друга степен и разни черти на националния ни характер - в тези дни сякаш ги гледахме под микроскоп. Изолирани в постове и коментари, оформени като важни прозрения, онагледени с гледки от прозорците, корици на книги или списъци от филмови класики, внедрени в мъдрите слова на публични личности, нравите и навиците ни изкристализираха в стерилното онлайн пространство в своя безпаразитен вариант. А аз ги видях така…

Ние винаги сме по две 

ЦСКА и Левски, леви и десни, националисти и глобалисти, сексуално “правилни” и сексуално “неправилни”, столичани и провинциалисти, интелигентни и …“нормални”, мъже и “женки”, ваксъри и антиваксъри, мангъровци и мутавчиевци, пробойковисти и антибойковисти, българи цигани и българи “други”… Каквото и да преживеем, както и да ни изненада, рани или изплаши, ние винаги ще сме кривогледите очи на едно и също лице. След двата месеца комуникации онлайн вече съм сигурна, че на всеки казус у нас му се намира сянката и покрай нея се продуцира спор дали пък тя не е истинската му същност. Пускаш само някаква ключова дума, а после си сипваш едно голямо, настаняваш се удобно и започваш да гледаш процеса “делене” в мрежата.

Работа вършат всякакви думи, маркиращи значими за ситуацията понятия, например предпазна маска, ваксина, изолация, карантина. Същата работа върши и споменаването на имена на известни хора, на които нещо им се е случило по време на пандемията - Милен Цветков, Жени Калканджиева, собственикът на “Уолтопия”… Разделянето на два отбора се приема вече не просто за задължително - то се е превърнало в условие изобщо да се смята, че някоя тема е стойностна. Т.е. ако нещо не ни ни разцепи на “Ягодка” и “Черешка”, то не заслужава изобщо да се говори за него. В същото време гракането на “наши” и “ваши” по никакъв начин не е нужно непременно да води до някакъв нормален спор и изводи. Идеята е никой с никого и за нищо на света да не се съгласи! Да се поддържа огъня и да се пращат залпове за сплашване на противника. Важна е динамиката на разделянето и поддържането на две еднакво силни истерии от двете страни на барикадата. 

От нас се крият разни неща, но ние ги изнамираме

Не знам какво стана в последните дни преди отпускането на мерките, но багажното ми в социалните мрежи е задръстено от разни “разкрития”, дълго пазени световни “тайни” и “сигурни доказателства” за каквото се сетите - че всичко с вируса е план на великите сили (където в образа на злото се редуват Китай, САЩ и Русия); че ни пробват колко можем да издържим залостени (не е ясно за какво ни пробват така масово, но важното е да се почувстваме като едни двуноги лабораторни мишки); че искат (пак ТЕ, неясно кои) да ни отнемат свободата, демокрацията, реда, традициите и каквото още имаме за отнемане; че това го е предвидил Нострадамус / баба Ванга / Никита Михалков / Джордж Оруел / Бил Гейтс и т.н...

Най-любима ми е теорията, че нашата малка родина е в кретащо състояние от години, защото срещу нея има вековен комплот, възроден сега от владелческия инстинкт на Русия и Европа едновременно. Те се оказват непряко виновни за опростачването на нацията ни, защото всъщност много искат да се докопат до нашето стратегически важно географско положение. Това става ясно в едно друго много популярно видео със заглавие, в което, разбира се, я има думата “истина” и където журналистът Стойчо Керев и водещият Росен Петров в телевизионен ефир се надпреварват да си задават въпроси и да си отговарят с прозрения за чуждите геополитически мераци. По-впечатляващо журналистическо мерене на предници отдавна не бях гледала - с тънки догатки и многозначителни питанки, с полуусмивки и самовлюбена речовитост. 

Паралелно с това видео (гледано от 19 хиляди души и споделено и в моя месинджър поне от четирима човека) на няколко пъти попадам и на руски лекар от италианска болница, който показва нагледно как се излекувал за един ден от COVID-19… с изпарения от водка! Та този човек убедено обяснява как напоява с водка марля, която слага от вътрешната страна на маската си, а вечер напръсква възглавницата си пак с водка, и така на сутринта - ни ковид, ни корона, ни ни-що! А, де! Пък някакви отбори учени се трепят да търсят ваксина и да разделят вируса на каквото се сетят, вместо да внедрят веднага доказания илач на руско-италианския лекар! В началото на пандемията получавах и още други “неудобни” и непризнати лечения - с чесън, с хинин, с компреси от лук, с молитва към светия (някакъв конкретен, дето е специализиран в коронавирусна инфекция), с бани със сода, морска сол и луга, с натривки от билки, лепенки за силен имунитет и какво ли още не. 

Българите поддържаме жива онази информация, която другите губят

Поне десет пъти ми го пратиха онова интервю с професор Джуди Миковиц, дето много бързо трябвало да го видя, щото го триели. Кои са тези, дето го трият, пак не е ясно, но явно не са се задействали много спешно, защото видеото си е достъпно и сега. Имах възможността да го чуя на порции в няколко поредни дни и да разбера, че въпросната учена всъщност има претенцията да знае тайни, които директно обвиняват определени кръгове в икономически интереси, костващи живота на милиони хора. Според нейните думи в момента преживяваме една ненужна истерия около пандемия, чиято цел е едни хора да забогатеят от създаването на ваксина. Интервюто, което се лее от всички краища на виртуалния свят, е част от бъдещ филм, който се казва “Пландемия” (от “план”, демек това е планирано) и третира именно темата за “подменената” медицина и “скритата” от хората здравна истина. Като свидетели на този процес в интервюто са включени и изявления на лекари (всичките американски), които твърдят, че се забраняват определени работещи терапии, че като причина за смърт на пациент са задължени да пишат COVID-19, че носенето на маски и прекаленото миене на ръцете ще ни отслаби имунната система и след изолацията ще влезем във вълна на всякакви болести…

Не се наемам да коментирам фактологическата истинност на тезите във въпросния вайръл материал. Чудя се само две неща - първо, защо, след като са знаели за съществуването на пъклен план да ни изработят със световна, организирана нарочно пандемия, за да си продават ваксините (дори във видеото има “заявление” още от 2017-та година за евентуална пандемия), досега не са ни “светнали”, и второ, как никой не провери малко от казаното във видеото и не стигна до отговора на научните среди, представен без излишна емоция в сериозно списание като Science?! Така щеше да стане ясно, че за заявените от д-р Миковиц факти няма никакви доказателства, други не са се случили точно така, както тя си спомня, а трети са си лъжа. Като това, че самата д-р Миковиц не е антиваксър, например.  

По тази неподвластна на никакви убеждения наивност ние, българите, наистина можем да се сравняваме с американците. Каквото и да ни подадат, след като в него има тайна, обединяваща някакви зли и алчни за пари хора, ние го ручаме! Толкова сме свикнали да сме вечно прецакани, че такива видеа ни идват тъкмо навреме, за да ни докажат, че и сега продължават да ни цакат. Така нещата някак си идват на мястото - ние си знаем, че ще ни забият нож в гърба, услужливо го подлагаме и започваме да крещим от болка предварително. Но не мърдаме от мястото си! Че ако вземат, та не ни прецакат, как ще оправдаваме всичко, което ни остава да бъдем, когато другите вече не са ни виновни?

Ние сме първи по прозорливост 

Може и да знаем кой какво ни мисли от световните сили - да ни умори в измислена пандемия, да ни опростачи и в крайна сметка да ни завземе геополитическия късмет - но ние като българи умеем да намираме решения още преди да са се създали проблемите, които да се нуждаят от тях.

На популярен домашен език на тази българска способност й се вика “да туриш тигана, докато рибата е още в морето” или “нероден Петко”. В този смисъл, то ваксина за коронавируса може и още да няма, но ние вече сме направили две подписки против нея! Петко не само не се е родил, ами не е и заченат, а рибата е във вид на хайвер, но в малка България големите българи са готови да ги съсипят. В целия този световен план Бил Гейтс най-после да забогатее като хората (че тия милиарди докъде ще му стигнат), у нас са най-много посветените на глава от населението.

При това специфичното на тази “тайна” е, че все така тайно и от доверено ухо на доверено ухо се е разпространила по-бързо, сигурно и масово от вируса. Така че днес нея я знаят всички - от таксиметровите шофьори (тези мъдреци на четири колела), през учителките от началния курс (уви, точно те учат и децата ни как да подбират информация и как да я проверяват), домакините с интереси в областта на конспирациите, безработните, пиещи биричка пред телевизорите, та до журналистите и общовалидните прозорливци по всякакви въпроси. Така се избистря още една много интересна черта на българския характер, проявила се с особена яркост по време на изолацията и онлайн общуването - “абе може и да не знам какво е, но не го харесвам” или “то може и да не съществува, но аз съм против него”. При това тази убеденост е толкова непоклатима, колкото би било хубаво да са други наши човешки качества -  например съпричастността, взаимопомощта, добрината, грижата за общото, вниманието към света на другите, гражданската отговорност и будност… 

Наистина всяко чудо у нас се помни три дни

Абе какво стана с къщата на премиера в Барселона, бе? А с КТБ нещо ново? Цветан Василев още ли е в Сърбия? Тия братя Галеви ама хич ли не могат да ги намерят? Доган построи ли сарай на още някоя част от Черноморието? Покрай схемите с къщи за гости нещо някой промени ли? А на Горанов сложиха ли му наем на апартамента? Или сега на Домусчиев не му е до това, че вероятно има още журналистически столчета да опразва? Новият ни консул във Валенсия построи ли си вече джакузи и каручка на покрива на консулството ни там? Пеевски какво работи в момента или вече го броим към добрите, защото нали стана голям дарител и даже по телевизията (му) го похвалиха? Ще има ли пари за пенсии на поколението, което сега е в своите 50 и 40 или отсега нататък да виним вируса, че не, няма да има? С момчето, дето уби Милен Цветков, какво става? А с момичето и депутатския син, станали свидетели на тази катастрофа? На майката на убиеца провериха ли й фирмите и дейността? Е и? Нещо с гонките по столичните булеварди, дето всички знаят, ама си траят, прави ли се? А с наркотиците, дето са под път и над път? Или да не питам, че току виж съм затворила кръга от въпроси. Или обратното. 

Вижте сега, всичко принципно си е окей! Даже си е направо чудесно! Ей на, току що получихме обратно свободата да се метнем за един ден до морето (е, не е гръцкото, ама скоро и това ще стане), да ходим по ресторанти, да пием бира по парковете и да джиткаме безцелно из града (ех, ама като отворят и моловетееее!…), а аз баш сега съм се присетила да питам за разни стари неща! Май месец е, лято идва, топлото така и така ще поубие вируса, пък на есен… ми на есен ще му мислим.

Дотогава да затворим очи и като обезглавени кокошки да търчим в неизвестни посоки. Така и така и това ще запомним само за три дни.