artakcia | Денис Хопър – от „Волният ездач“ до „Мечтателят“

Kissing Booth, 1961-67

Актьор, режисьор, сценарист и фотограф са само една малка част от талантите, които притежава приживе легендарният Денис Хопър. Остава завинаги в историята на киното с филма "Волният ездач“ (1969 г.), белязал Холивуд с аромат на бензин от мотоциклетите на главните герои, спиращите дъха гледки и термина road movie.

Bad Heart (Downtown Los Angeles), 1961

Започва филмовата си кариера с малки роли в два от последните филми на своя най-голям кумир – Джеймс Дийн ("Бунтовник без кауза“ и "Гигант“) и се прочува с провокативното си поведение, воден най-вече от интуицията и бунтарската си природа. Известен във филмовите среди е скандалът, който избухва на снимачната площадка на "От ада към Тексас“ (1958 г.), заради желанието на Хопър да се заснемат над 80 варианта на една и съща сцена, само защото не бил уверен в таланта на режисьора Хенри Хатауей да избере най-добрия кадър. След сблъсъка им, Хатауей обещава на 22-годишният актьор никога повече да не си намери работа в киното. За щастие, прогнозата му не се сбъдва. Във филмографията си легендата на независимото кино има над 100 филма (в това число и документални продукции), сред които "Истински романс“, "Скорост“, "Апокалипсис сега“ и "Баския“. В биографичния филм, вдъхновен от живота на култовия американски художник Жан-Мишел Баския, художникът-режисьор Джулиан Шнабел му поверява ролята на швейцарския дилър на изкуство Бруно Бишофбергер. Причината е, че Денис Хопър е познавал в детайли тази среда, самият той търговец на картини, сред които са творби на Анди Уолхол, Баския и Кийт Харинг.

Andy Warhol (with flower), 1963

Актьор или артист е дилема, която никога не е била важна в живота на Хопър, коментира собственикът на американската фотографска галерия Fahey/Klein в Лос Анджелис, където до 21 март може да се види изложбата с фотографии на Денис Хопър, наречена "Мечтателят“.

"Започнах да снимам, защото винаги съм искал да режисирам филми. Това е причината да не режа кадрите.“

Заобиколен от артисти, Денис Хопър винаги има подходяща "мишена“ за поетичните си експерименти. "Визуална поезия в крачка, така бих описал стила на Денис Хопър!“, коментира Никълъс Фахи от галерията в Ел Ей. Културният елит на Америка през 60-те години е в близкия приятелски кръг на актьора, който мечтае за режисьорска кариера.

"И аз, както всички други артисти на този свят, исках да измамя смъртта и да оставя нещо интересно на следващото поколение.“

През 1969-а Денис Хопър пише сценария на "Волният ездач“ в партньорство със своя приятел Питър Фонда (един от най-хубавите кадри в изложбата е именно фотографията на сестрата на Фонда – филмовата легенда Джейн Фонда, на брега на океана), режисира лентата и изпълнява една от главните роли – сериозна и показателна заявка, че може да прави всичко на снимачната площадка. При това с артистичен замах, който оставя следи за поколенията.

Винаги търсещ, вдъхновен от близкото си обкръжение, Денис Хопър открива първата си изложба Lost Album, през 70-те години в музея Ft. Worth Museum. Много скоро разбира, че фотографията не е достатъчна. Така започва да рисува, прави скулптори, видеоинсталации и фотоколажи. Но остава завинаги верен на "Никон“-ът, който получава като подарък от тогавашната си съпруга Брук Хауърд. Носи го винаги на врата си и е причината, поради която приятелите му го наричат "туристът“.

"Най-вероятно хората ще ме запомнят с "Волният ездач“. А аз искам да бъда запомнен като фотограф, не като актьорът, който снима.“

След смъртта на Денис Хопър през май 2010 година, артистичното му наследство гостува на музеи и галерии по света, управлявано от фондация, която носи неговото име. По ирония на съдбата, последното желание на Денис Хопър, светът да го запомни като артист, а не като актьор, се сбъдна.