Валиумният изнасилвач и малоумният разбирач

 А те какво са правили в дома му?

Този въпрос се появява като ритмични удари на метроном в обширните коментари по повод информациите около т.нар. валиумен изнасилвач и неговите две жертви у нас. С дидактичен и укоряващ подтекст, разбира се - какви ги е вършила (и чий го е дирила, разбира се) с някакъв си там холандец посреднощ у тях. 

Не, че не съм очаквала точно такава да е доминиращата обществена реакция  - в нашата мила, сплотена и изтъкана от емпатия и изконна добродетелност среда все още огромна част от хората смятат, че в едно изнасилване или побой на жена тя си го е “търсила”, тя си го е “заслужила”. Не вярвах обаче, че изказванията в тази посока ще са толкова много и толкова брутални. Не вярвах и че малкото проявено съчувствие ще се задуши от подмятанията на изпъчената мачовщина, за която унижението на жена не само е проблем на самата нея, но и заслужава да бъде подкрепено с още унижение. Странично, местно, на роден език, от сънародници. Подплатено дори с едно ехидно удовлетворение, че "тая си е намерила майстора”. 

В този текст не смятам да обръщам внимание на нецензурните и неграмотно написани “мисли” на разни духовитковци, въпреки че и те не са никак малко. Авторите им очевидно изпитват перверзна сексуална наслада от това да изпишат “мръсни думички” онлайн и някой друг да ги прочете. Предпочитам да приемам тези хора за клинични случаи, чиято патология има нужда от психиатрична намеса, не от обществен анализ.

В следващите редове обаче ще обърна внимание на останалите, приемащи себе си за разумни човеци от женски или мъжки пол, за които жертвите на холандския гражданин Йохан Стелинг-Верф, всъщност просто са преминали нещо като изправителен лагер за своята… хм, “развратеност”?, “сексуален нагон”?, “освободеност”?, “курвалък”?

Към всяка новина за изнасилване има особено повишен интерес. Това е факт, който ние, работещите в медиите, знаем. Този интерес е нормален - става дума за престъпление и обществото не може да остане просто негов наблюдател. Както е известно, “кръвта продава мастило” - лошата новина винаги продава повече. 

В случаите с изнасилване обаче има и още един елемент - Сексът. Това е единственото нещо, от което абсолютно всеки у нас разбира, независимо дали го практикува или не. Нали го помните онзи виц, базиран на съвсем реална практика, в който на въпрос “Sex?” (в значение на пол на английски) във въпросник за влизане в САЩ българите гордо изписвали “Yes”? Демек “Как бе?! Правим го секса!”, нали… Точно това сексуално самочувствие подхранва сериозно и перверзния конпеж на големите български “еб.чи” непременно да се изхвърлят по темата в малко, но пикантно коментарче онлайн. Нещо като самозадоволяване над криминална хроника. Мастурбация, стимулирана от причиненото над една беззащитна (упоена с валиум и докарана до неадекватност) жена сексуално извращение.  

В конкретния случай с престъпника Стелинг-Верф има и много “кино” подробности. Казвам “кино”, защото предисторията наистина е достойна за филм. Независимо, че се е подвизавал в различни страни и е практикувал едно и също занимание, родено от страстта му да насилва жени, холандецът някак все се е измъквал от сериозно правосъдие. Извършва престъпленията си по един и същи начин - флиртува, кавалерства, кани жените в дома си, говори и ръси чар, опива ги, а после прави с тях ужасяващи неща. Следите от тях са навсякъде, но жертвите не са в състояние да си спомнят детайлите и да ги вържат в някакво логично подредено изявление за случилото се.

Валиумният изнасилвач не е убиец - накрая пуска жертвите си, а те после или не говорят, или не могат да представят достатъчно доказателства, за да го пратят завинаги в затвора. На всичкото отгоре той е привлекателен. Какво говоря, та той направо е красив мъж! Висок и строен, с лице на модел, с “честни сини очи” и плътни устни. С тази визия и чар може да има почти всяка жена, която си поиска, напълно доброволно, без да се налага да я насилва. Никой не знае обаче какво се случва в болното му съзнание - както се оказа, то е загадка дори за психолозите в Нидерландия, които не успели дори да го разговорят, за да имат материал за изследване. За цели екипи от специализирани психолози говорим, не за студенти на стаж. Седял срещу тях и каквото и да прилагали като тактика, мълчал. Точно така както прави и по време на арестите и разпитите си. Притежава хладнокръвие, свръхинтелигентен е, владее забележително емоциите си. Само някак зад празното му изражение едва се прокрадва лека, подигравателна усмивка, която, когато нямаш никакви подозрения, си е просто чар… 

Сега нека отговоря на основния въпрос на споменатата обществена група по женска морална стабилност какво всъщност са правели жертвите в дома на изнасилвача. Ще се опитам да е лесносмилаемо, затова ще ги поставя в тяхната ситуация - тази на жените, изтърпели както реалното изнасилване от страна на Йохан Стелинг-Верф, така и виртуалното, упражнено от “своите си”.

На трийсет и нещо си. Жена, говориш добър английски (според видеоматериала, в който българската жертва на изнасилвача говори с холандските власти), вероятно с кариера, среда и място в живота. Наскоро си се разделила с мъжа си, въпреки че имате три деца. Тези три деца впоследствие ще бъдат част от сума вестникарски заглавия и подзаглавия на текстове за преживяната от теб трагедията. Ще бъдеш дъвкана като “майката на три деца”, сякаш това трябва да е някакъв особено променящ общественото отношение факт. Но за това малко по-късно. 

Откакто си сама, дните и вечерите ти преминават по един и същи начин. Независимо дали със съпруга ти сте се разделили цивилизовано или с подобаващите в такива случаи семейни “циркове”, ти си ужасно потисната и самотна. Имаш чувството, че не си се справила с живота си и този провал подкопава и без това сринатата ти самооценка. Опитваш се да си заета непрекъснато, а малкото свободно време отдаваш истерично на децата си, за да тушираш болката, която мислиш, че разпознаваш в очите им. В един момент си толкова завихрена от детския живот и нуждата да му се отдаваш, че почти си забравила, че си жена. Че си човешко същество. Че и ти си нечие дете, което уж трябваше да е щастливо… Да, някъде дълбоко в себе си се надяваш, че предстои да срещнеш друг човек, ТВОЯ човек. Разбира се, че го искаш, защото нито ти се живее сама, нито смяташ да остаряваш в компанията на отегчена от теб котка и тъп следобеден сериал. Искаш го и защото природата ти има нужда от нежност, от друго тяло, от секс. Само че това последното изобщо не смееш да си го признаеш, защото в нашето общество жените не могат да говорят за сексуалните си нужди и желания. А ако го правят, трябва да е само между приятелки, не публично, че е “срамота”. 

За нещо по-сериозно като връзка или брак дори не си разрешаваш да мислиш - че кой ще те вземе “с тия три деца”?!  У нас и само да си разведена, минаваш в предметно-ползвателната категория “втора ръка”, та какво остава и да си с “ремаркета”! Както една огромна част от мъжете на територията ни биха ти обяснили, никой не желае “да храни чужди гърла”. Който си е правил децата, както е ясно и според закона, трябва да си ги гледа. Ама понеже така и така може и да не си ги гледа, а и дори да се изплаща редовно, какво по-точно от детските нужди може да се покрие с някакви си осемдесет лева издръжка, свободният мъж си има едно на ум за всяка “парясница с дете”. Когато “парясницата” е с три деца, мъжът си има съответно три на ум. Към финансовата тежест от доведените деца един мачо от споменатата многочислена категория ще прибави и още битови неудобства. Мрънкане, настинки, домашни, нощно неспане, рев, хранене, възпитателни методи, пубертет… и всичко това за някакви си деца, които дори не са плод на неговата осеменителна течност. Чуждото си е чуждо, дори когато е дете на жена, която харесваш, за какво да му се гърчиш?! 

В собствения си немалък опит на сама жена с деца имах подобен случай. Един мъж, с когото имах връзка, беше в странни отношения със съпругата си - не живееше с нея (или поне така твърдеше), но и не се развеждаха. Един ден, когато го попитах тази ситуация с какво го удовлетворява, той ми отговори, че всъщност мислел, че така ми е “удобен”. Това беше думата - “удобен”. И да, “удобно” си беше в известен смисъл. Поне до момента, в който не отказа да правим секс с презерватив, понеже не му било достатъчно “хубаво” с него. Когато го попитах как бихме постъпили, ако забременея, той съвсем чистосърдечно отговори: “е, аз ще минавам да си го виждам!”… В неговите представи аз, “удобната” жена, щях без съмнение да износя и родя великото произведение на гениталиите му. А след това трябваше да се превърна в нещо като Рапунцел, чакаща в кулата бащата на новото си дете височайшо “ да минава да го вижда”. Разбира се, моите две вече родени и поотраснали деца от разпадналия се брак изобщо не присъстваха в идиличната картинка на неговото ново, неочаквано бащинство. Колко вълнуващо! И колко отвратително! 

И така, ти си една точно такава жена, като мен тогава. Казано накратко, знаеш, че нямаш почти никакви шансове да имаш редовна връзка, камо ли пък да се задомиш отново. Не смееш да се огледаш в очите на никого, особено, ако е привлекателен и без ангажименти. Излизаш с приятелки, когато има кой да ти гледа децата, и всичко, на което можеш да се надяваш, е просто да преспиш с някого. И това лошо ли е? А, да, забравих, че у нас такава свобода се счита за право на мъжете. Те могат да си позволяват да преспиват с някого просто така, защото… ми защото са мъже. Ти обаче не можеш! Защото ти е набивано от дете, че жените, дето спят “просто така” с мъже, са курви. Набивано ти е, че жените могат да правят секс само с чувства, пък мъжете го правели и без емоционални обвързвания и затова дори и да е изневяра, като нямало любов, не се брояло.

Чувала си още как мъжете “само за това мислят” или “мислят с долната си глава” и даже не си посмяла да допуснеш, че не, това не е правило. И още по-революционно - че ако пък е правило, защо и ти да не го практикуваш, като добре знаеш, че това за женския секс, дето непременно бил обвит в сърчица, изобщо не е вярно. Знам, знам! Опитай се просто да кажеш на висок глас пред българското общество “ей, хора, мога да се любя (да не ви стресирам с думи като “чукам” или “еба”) с някого без непременно да го обичам” и се приготви да събираш синонимите на “курва”, с които ще те замерят. Ако пък си готова да изкажеш публично някоя своя сексуална фантазия, винаги, просто винаги ще се намери някой, който да ти припомни, че си “майка-на-еди-колко-си-деца”. В нашия случай на това с укорителен тон ще наблягат дори медиите. Защото явно и те смятат, че с процеса на ставане на майка губиш либидо. Пък като майка на три, направо три пъти повече си ги изгубила. 

Този мотив с майчинството като антипод на свободното сексуално желание е стабилно залегнал в народопсихологията ни. Можеш да го видиш дори по комичните плакати на вярващите в “норвежката атака към децата ни” - там жените са нарисувани с кухненски престилки и забрадки! Престилки и забрадки! Като през четирийсетте, откогато са минали осемдесет години! За цялото това време ни сексуална революция, ни еманципация, ни образ на социалистическата жена труженичка успяха да променят тази представа. Жената е придатък, който трябва да е приятен за гледане, докато си намери мъж. После трябва да ражда, да угажда, да се нагажда и да не се обажда. С раждането на децата й, почти физиологично следва сексуалното й желание да спихне. Ако не е спихнало, ами си търси изживявания, лошо! Когато няма мъж до себе си, жената-майка просто спира да прави секс! Спира и да мисли за него, да говори за него, да го търси. Величавостта на майчинството  я извежда от греховните й фантазии и полека я превръща в… тъжен, уморен, озлобен и неосъществен човек от женски пол. И как така вместо да се въплъти именно в тоя образ, тя е тръгнала посред нощите в дома на някакъв симпатимчен холандец, където… нали…

Ами тръгнала е, разбира се. Защото й е било хубаво, че един красив мъж я заглежда. Била е щастлива, че може да му разкаже за скорошния си развод и той с разбиране да я слуша. Радвала се е, че въпреки трите й деца, точно този готин пич й обръща внимание и я кани да прекарат заедно някакво време в дома му. Може би дори си е мислела, че понеже в Западна Европа по-често нямат предразсъдъци към жените с деца, може пък и да се роди нещо по-сериозно…

Естествено, че се е надявала да имат секс! Е и?! Един мъж, като изпраща след първа среща жена, не се ли надява тя да го покани “горе на кафе” или съм гледала прекалено много романтични филми? И ако ще правят секс, какво? Възрастни хора, с глави на раменете си, с осъзнати желания и намерения. Как точно да се усъмни, че всъщност е попаднала на извратеняк или пък прекалено малко кримки съм гледала?! 

Та ето това е правила в дома на валиумния изнасилвач неговата жертва, известна вече не просто като “жертвата” или “жената”, а  като “майката на трите деца”. Търсила е нещо, което й е липсвало и от което е имала човешка нужда - ласка, любов, секс, съпричастност. А може би и просто приятелство, ако холандецът я е уверил, че е гей. Важно ли е изобщо?! И ако е важно, за кого и защо? За малоумния разбирач от социалните мрежи, който раздава клавиатурно морално правосъдие и така счита мъничкия си хоризонт за небе? За онази част от обществото, която развява трибагреника с милозливата рисунка на жената със забрадката и мъжа с каскета, ама социалната й ангажираност спира до тук? За изконната “българщина” ли е важна, за измисления роден псевдоморал ли, за средновековните представи за половете ли? 

И ако още на някого му е особено необходимо да знае какво е правила в дома на онзи мъж изнасилената от него жена, нека му кажа така: 

Това си е нейна работа! 

Хайде сега, беж да си изхвърляте неовладения мачизъм на друго място и в друг контекст.