Ромен Гари: „В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов."

Разходка из света на един от най-добрите писатели на всички времена - Ромен Гари.

Днес е роден Ромен Гари. Писателят, който може да научи и най-тъжното създание на любов и на живот. А после да му поговори колко безопасна е самотата.

Събрахме любими цитати от книгите "Сияние на жена", "Лиричните клоуни", "Нататък билетът не важи", "Животът пред теб", "Обещанието на зората" и още. Препоръчваме и първата подробна биография на Гари, дело на Доминик Бона.

"Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.”

"Легнах на земята, затворих очи и направих упражнение да умра, но циментът беше студен и се уплаших да не настина.”

"Мисля, че в мен има някаква развейпрахщина - все още ми се ще да бъда щастлив.”

"Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам - това ми е първата необходимост.”

"... Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.”

"-...как е възможно след толкова години то все още да съществува, тук, непокътнато, както в първите дни? А казваха: всичко отминава, всичко се чупи, всичко изморява...
-То е само при онези, които отминават, чупят се и се изморяват...
- Какво ни е на нас с теб? Ами проблемите на двойката, това-онова?
-Какво е това "проблеми на двойката"? Или има проблеми, или има двойка.
...
- Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното, ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство, ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е…”

"Не знам нищо за утрешния ден, Мишел. Нямам такива луксозни навици. Изградена съм от малки днешни дни.”

"В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.”

"Виждам живота като щафета, в която, преди да рухне, всеки трябва да отнесе възможно най-далеч предизвикателството да бъдеш човек.”

"...защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане. Ужасна гадория е щастието, долна работа, на мен да ми се падне, ще му сменя физиономията.”

"В живота идва момент, когато всички жени, които човек е познавал, съставят един много ясен образ на онази, която ви липсва. И когато си тръгват, ви оставят него. Тяхната благодат към вас.“

"Струваше ми се, че преди да срещна Лора, съществуването ми е било само низ от наброски, чернови на жени, чернови на живот, чернови на теб, Лора. Че не е имало нищо друго освен предисловия.“

"-Обсебваща ли съм?
- Ужасно. Когато не си тук."

"Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм от там."

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт