Баладата на двама братя

„Баладата за Бъстър Скръгс“ е филм за чест, за смърт и за каубои..

Зузи Аспарухова

Братя Коен са едно от най-продуктивните, чудесно балансирани и великолепни филмови дуота, които модерното кино познава. Джоел и Итън Коен стартират кариерата си като сценаристи и режисьори на собствени продукции. Действието се развива някъде през 70-те, после рязко преминава в средата на 80-те, когато излиза дебютният им пълнометражен филм и двамата биват посрещнати с овации през 90-те, когато създават филмите, които ги правя звезди - "Генерално пълномощно“, "Фарго“ и "Големият Лебовски“.

Оттогава и до днес братя Коен са признак за качество и черно чувство за хумор, за странни обстоятелства и чудесно изградени персонажи. Те са едни от модерните творци на седмото изкуство, които винаги търсят нещо ново, което могат да вкарат във филмите си.

Това важи за последния им продукт - "Баладата за Бъстър Скръгс“. Когато се заговори, че братя Коен планират проект с Netflix, всички автоматично предположиха, че става въпрос за сериал. Единствената телевизионна продукция, в която Коен са взели участие до момента, обаче, е телевизионната адаптация на "Фарго“, където двамата са продуценти. И освен ако не са решили да направят нещо наистина новаторско за малкия екран, то смисълът в правене на телевизионен продукт е никакъв. Както и се оказва. "Баладата за Бъстър Скръгс“ е филм с антологична постройка, която изпраща персонажите си в една от любимите епохи на най-върлите почитатели на киното – Дивият Запад.

Има нещо в уестърните, което средностатистическата жена не може да разбере. Наистина. Дали е заради добре премереното насилие, което комбинира в себе си хашлашкото поведение на каубоите и моделите на честта, така разпространени в онези времена, или е борбата на егото... не е ясно. Но уестърнът е мачистки жанр, в който алфата и бетата на мъжеството често имат ярък сблъсък. Братя Коен посягат към жанра така, както направи Тарантино преди години – те правят с него каквото си искат.

"Баладата за Бъстър Скръгс“ е антологичен филм, който няма общ сюжет, само обща тема. И тъй като говорим за братя Коен, темите тук са няколко. Филмът антология обединява в себе си няколко истории, на пръв поглед нямащи нищо общо, освен среда и обстоятелства и завършени сами за себе си. Казано по друг начин, филмът антология е като сборник с разкази. И ако разказите не са най-популярната форма за четене от комерсиалния читател, то антологията на кино набира все по-голяма скорост. Вече се правят много такива сериали, а преди години имахме възможността да се насладим на аржентинския филм "Диви истории“, направен на същия принцип. 

В "Баладата за Бъстър Скръгс“ Джоел и Итън Коен събират шест различни истории. Всички те позиционирани някъде из Дивия Запад. Всички те, представящи различни гледни точки към ситуации и неволи на хората от онова време. И най-важното – всички те, занимаващи се с честта, смъртта и непредвидените обстоятелства, които обръщат живота ти с краката нагоре за един миг. 

Можем да кажем, че в процеса на разказа и филма, историите по един или друг начин ескалират. Всичко започва с "Баладата за Бъстър Скръгс“ - най-известният, бърз и самоуверен стрелец в Дивия Запад. Десетте минути за Бъстър започват с приповдигнато настроение и класическа кънтри балада, която разказва за смелия му живот, но завършват с кръв, смърт и шокираща изненада за някои. Всичко е окъпано в светли и ярки цветове. Нататък историите започват да се нижат, коя от коя по-забележителни и изобретателни в начините, по които се лишават от персонажи или обстоятелстата, които ги заобикалят, за да завършат в нощта, в една карета, където група непознати пътуват към неизвестното. 

Всичко започва като слънцев уестърн, но завършва като мрачна черна кримка по Едгар Алън По. В хода на действието персонажи губят главите и скалповете си, съпрузите и кучетата си, а някои дори успяват да се лишат от части от тялото си. Баладата, която не е само за Бъстър Скръгс, както се оказва накрая, изпява лебедовата песен на няколко изключително интересни мъже и жени, изправени пред непредвидени обстоятелства и окъпани в мрачни краски.

Каквото и друго да се каже за "Баладата за Бъстър Скръгс“ ще звучи претенциозно, което автоматично го прави излишно. След две години пауза, от създаването на "Аве, Цезаре!“ - великолепна черна комедия за златните години на Холивуд и подмолните действия, които се случват зад затворени врати – братя Коен се завръщат с едно от бижутата на 2018-а. Филм за чест, за смърт и за каубои... Разбира се, вие може да откриете там и някои други неща. 

"Баладата за Бъстър Скръгс“ не е коледен филм, поне не в конвенционалния смисъл на думата, но е перфектен за всеки киноман по празниците.       

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт