Филмът, който не позволи на Слънцето да угасне

“8 минути и 19 секунди” е филм-омнибус, който успява на езика на киното да претвори 6 разказа от сборника на Георги Господинов “И всичко стана Луна”. Няколко режисьора говорят с думите на един писател и създават свой собствен екранен прочит. Малки филмови адаптации, огромни колкото вселена. Петър Вълчанов ("Обащиняване“), Кристина Грозева ("Дъщеря“), Теодор Ушев ("Кристин, която маха от влака“), Надежда Косева ("Старецът и морето“), Любомир Младенов ("Лицата от последните дни“) и Владимир Люцканов ("Закъснелият дар“).

В минутата, когато започваш да четеш този текст, слънцето може вече да е спряло, но ти още не знаеш. Имаш отпуснати цели 8 минути и 19 секунди, докато вестта за смъртта му стигне до теб.

 

Така започва едноименният разказ на Георги Господинов и след това възхищава ума така, както само Господинов може. Поетично. Ударно. Красиво. С бучка меланхолия. И лъжичка тъга. След това се пренася към онези залези, които са нечовешки красиви като евтаназия или упойка. Някои от историите във филма се случват именно там - между меланхолията и тъгата, а други се раждат в онази една минута, която може да е последна за познатия живот, но и първа за безкрайността. Същински миг от вечността, който се докосва до личния апокалипсис. Да, апокалипсисът понякога е личен, злободневен, делничен и много интимен.

Макар и жанрът филм-омнибус да е малко странен на пръв поглед, в “8 минути и 19 секунди” са прегърнати шест истории, които са така съвършено разказани, че хармонират помежду си и се превръщат в едно цяло. Едно цяло, което отказва да позволи на Слънцето да угасне. Цяло, което се бори за правото си да има повече от 8 минути и 19 секунди живот. Актьорският състав включва Светлана Янчева, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Китодар Тодоров, Ирмена Чичикова, Таня Шахова, Иван Савов и много други, включително операторът-режисьор Христо Димитров-Хиндо. Безкрайно вълнуващо е и това, че в ролята на тихия и мълчалив свидетел (фотографът), който документира “лицата от последния ден” и улавя техните (не)щастия, е прочутият майстор на фотографския портрет Симон Варсано, а “Кристин, която маха от влака” е дебют в игралното кино на световноизвестния аниматор Теодор Ушев.

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично...

...нека го изживеем заедно на CineLibri. И да позволим на киното да ни прероди след края. Да ни помаха с ръка от влака и да се намеси в животите ни.