Най-доброто от Сан Себастиан: „Le cri des gardes“ на Клер Дени

Френската режисьорка Клер Дени се завърна на фестивала в Сан Себастиан тази година с „Le cri des gardes“ („Виковете на стражата“), екранизация на пиесата на Бернар-Мари Колтес „Combat de nègre et de chiens“. Сценарият е колаборация между Дени, Сюзан Линдон и Андрю Литвак. В главната роля е американският актьор Мат Дилън, известен с ролите си във филми на провокативни автори като Гъс ван Сант и Ларс фон Триeр. За мен всеки филм на Клер Дени, откакто гледах нейния великолепен „Beau Travail” преди 20 години, е събитие – не само заради таланта ѝ да импровизира жанрово (романтични комедии, трилъри, научнофантастични филми), но най-вече заради специфичната атмосфера, която авторският ѝ поглед създава отвъд условностите на материала, с който работи.

„Викът на стражата“ е несъмнено най-добрият филм, който гледах на тазгодишния фестивал в Сан Себастиан – филм, който едновременно ме потресе, уплаши и вдъхнови. Не мога да кажа, че Дени е надминала себе си, защото още през 1996 тя заяви с „Nénette et Boni“ дързостта и дълбочината на режисьорския си талант, който е способен да изгради и завърши тотална атмосфера с всички възможни елементи на кино изкуството. Голяма рядкост, дори и сред гениите, е майсторството да се задържиш актуален, автентичен и смислово нужен в продължение на 30 години. Филмите на Клер Дени, включително и „Викът на стражата“, са едновременно извън времето и изключително навременни, чувствителни към цайтгайста. В случая става дума за история, която Колтес е написал през 1977 – но нейното послание, героите, философският диапазон – всички те притежават универсалността и безвремието на големите наративи в историята на литературата. Клер Дени, въпреки дългата си кариера и пищната си филмография, винаги успява да звучи и изглежда свежо, ново, трескаво като артист, обсебен и чувствителен към трептенията на днешния ден. Всяка минута от „Викът на стражата“, всеки диалог, всеки характер принадлежи на нашия свят с всичките му грижи и ежедневни сътресения.

Мат Дилът прави една от най-силните роли в живота си – дистанциран, сложен, интровертен мъж, способен на насилие и нежност, впримчен в адската машина на дехуманизирания капитализъм. В поддържащите роли блестят Исаак дьо Банколе и Миа Маккена-Брус. Техният камершпил е овладян на много и различни психологически нива. Действието е гъсто, наситено с латентна жестокост и силно сексуализирано. Клаустрофобичната среда, умният диалог, изненадващият саундтрак и красотата на кадрите се допълват, за да създадат един интелектуален филм, който обаче нито за миг не се самозабравя в неуместен нарцисизъм, а напротив – грабва и държи здраво вниманието сякаш става дума за блокбъстърско забавление. Отново талантът на Клер Дени – да бъде едновременно провокатор, поет, бунтар, съблазнител, мъдрец.

Ще се повторя, но си заслужава – „Викът на стражата“ беше най-добрият филм в конкурсната програма тази година. Само мога да се надявам разпространението му извън Франция да достигне нивото на качествата му и повече хора да имат шанса да го гледат. А за всеки, който е пропуснал – върнете се назад във филмографията на Клер Дени и гледайте всичко, което намерите – там няма нито един пропуснат шанс, нито един слаб филм.

Клер Дени Le cri des gardes Викът на стражата Сан Себастиан филмов фестивал