Берлинале 2025: „Hot milk“ на Ребека Ленкевич

Признавам, че името Ребека Ленкевич не ми говореше нищо. Първоначално си мислех, че е дебютираща полска режисьорка, но обърнах внимание на филма ѝ заради участието на една от любимите ми немскоезични актриси – Вики Крийпс, която заслужава да бъде свързвана с невероятния „Корсет“ (2022) на Мари Кройцер.

Разбира се, проверих коя всъщност е Ребека Ленкевич. Оказа се, че тя не е полякиня, а англичанка и е утвърден драматург. Пиесата ѝ „Нейната гола кожа“ (2008) е първата, написана от жива жена-драматург, поставена някога на сцената на Националния театър в Лондон. Освен това тя е съавтор на сценария на „Ида“ заедно с Павел Павликовски – филм, който през 2015 г. печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Тази година, на 75-ото издание на Берлинале, Ленкевич представя своя режисьорски дебют „Hot Milk“ („Горещо мляко“), селектиран в официалния конкурс.

Филмът е адаптация на едноименния роман на Дебора Леви, който е финалист за Man Booker Prize 2016. Сюжетът се върти около майка и дъщеря, Роуз и София, които заминават за Испания в търсене на мистериозен лек за парализата на майката. Лечението, което напомня психоаналитична терапия, се извършва от чаровния шарлатанин Гомес (в ролята – Винсент Перес). Докато Роуз очаква чудо, София необяснимо се вманиачава по мистериозна шивачка (Вики Крийпс) и така историята се оформя като странен хомоеротичен триъгълник между трите жени.

Признавам, че през първата третина на филма не знаех какво гледам. Ленкевич избира да разказва историята фрагментирано и асоциативно – нито един от персонажите не е напълно развит, нито поставен в завършен контекст. Сцените се нижат в безтегловност – става ясно, че всички са „на гости и за малко“ в анонимното испанско градче, че всеки има някаква неописуема вътрешна драма (но каква?) и че чувствата и желанията им не са рационални.

Подобно объркване обикновено е резултат от липса на талант и ясна визия – подозрение, което бързо ме превръща в отегчен зрител. И все пак, не знам как и в кой точно момент, но Ленкевич успява да се отскубне от първоначалната безпътица на изгубените си персонажи и да сглоби от разпиляните фрагменти един напрегнат и въздействащ сюжет със специфична визуална репрезентация. Изведнъж картините стават наситени и целенасочено двусмислени, конфликтите изпъкват, героините оживяват в неизбежността на насилието, което ги тласка към кулминацията. Тоест, абсолютно неочаквано „Горещо мляко“ се трансформира – от неосъзнат експеримент във филм с авторски почерк, амбиция и смела фабула.

Дори само заради това преобръщане смятам, че филмът заслужава да бъде гледан. На пресконференцията Ленкевич сподели, че отдавна е харесвала романа на Леви, но се е колебаела дали екранизацията му би била подходяща за нейния дебют. Едва след като Леви ѝ предоставя правата да напише сама сценария – да преподреди историята и да открие в нея собствен светоглед, Ленкевич намира вдъхновение за „Горещо мляко“.

Определено вълнуващ първи филм, който събужда интерес както към литературата на Дебора Леви, така и към театралното творчество на Ленкевич. Вики Крийпс – както винаги – се гледа с удоволствие. Нейният естествен талант за правдоподобност пред камера е един от най-силните елементи на филма. Операторското майсторство на Кристофър Блаувелт също прави впечатление. И въпреки всичко, публиката трябва да е наясно, че отива да гледа по-скоро идея за филм, неконвенционално филмово есе – без жанр и конкретна форма. Смелост, която за малко да се окаже напразна – но по чудо оправдава наивността си.

Hot Milk Горещо Мляко Ребека Ленкевич Ема Маки Дебора Леви Вики Крийпс