На живо от Берлинале: „Peter Hujar's Day“ на Айра Закс

В паралелната програма „Панорама“ беше представен новият филм „Peter Hujar's Day“ („Денят на Питър Хужар“) на американския режисьор Айра Закс, който е сред „ветераните“ на Берлинале. „Love is Strange“ (2014) е дебютът му на берлинския фестивал, а „Passages“ получава наградата „Теди“ на Берлинале 2023. Айра Закс е специалист по „малки“, бъбриви филми, чийто чар, хумор и драма остават оценени предимно от американската публика на независимо кино. „Passages“ беше хит в Германия най-вече заради главната роля на Франц Роговски – един от най-важните и международно разпознати немски актьори в момента.

Тази година Закс не изненадва – завръща се с нов „малък“ филм-разговор, който обаче надскочи всичките ми очаквания.

 

През 1974 г. писателката Линда Розенкранц кани приятеля си – фотографа Питър Хужар – да разкаже един свой ден, от събуждането до последния час преди сън. Записът обаче изчезва. Четиридесет години по-късно се появява изгубената транскрипция на интервюто и излиза под формата на книга – „Денят на Питър Хужар“. Филмът на Айра Закс инсценира следобедния разговор между Питър и Линда в нейния нюйоркски апартамент.

Изключителният минимализъм на историята представлява голям риск – ще издържи ли един-единствен разговор, който в голямата си част е монолог, да овладее филмовото пространство в продължение на час и половина? Айра Закс успява не само да задържи вниманието върху героите си – той извисява семплата ежедневност на ситуацията до нивото на сюблимна монументалност. При това – без нито един трик, без никаква помпозна интервенция, без ефекти и манипулация.

Питър Хужар, един от най-известните фотографи на 70-те в Ню Йорк, започва разказа си за един ден като всеки друг – обречен на банални повторения, телефонни разговори и рутина. Основното събитие е фотографски сеанс с поета Алън Гинзбърг за списание TIME. Ексцентричният му модел го предизвиква с размишления върху изкуството, сексуалността и недискретни клюки за приятеля му и колега Уилям Бъроуз.

 

Нощта се спуска над Манхатън, придружена от екзистенциални философски наблюдения за съдбата на артиста, за борбата със себе си, за невъзможното надмогване на безсмислието, за изплъзването на любовта и за необятността на стремежа към невъзможното. Линда и Питър са двама самотници, самите те ексцентрици на идеализма, попаднали сякаш случайно в един емпиричен свят. За щастие, в Ню Йорк ексцентричността им е толерирана и понякога, в добрите дни, празнувана.

Айра Закс събира самотата на героите си в интимност, която я надскача и утешава. Подхождайки със завидна щедрост и фина чувствителност към най-деликатните мисли и жестове на симпатия и близост, Закс превръща този меланхоличен летен следобед в епос, в нещо грандиозно. Постигнато е внушението за истинското величие на обикновения, крехък и нетраен ангажимент на човека с неумолимото задължение да продължава да живее – дори когато денят му е протяжен, безцелен и привидно празен.

Голяма работа е живеенето – копнеж по всичко и втренчване в нищото.

Заснет на 8 мм филм, елегантен и изящен в цялостната си ретро естетика, „Денят на Питър Хужар“ прилича на пристигнал от миналото филм, на забравена лента, на съживена тайна. Ребека Хол и Бен Уишоу са превъзходни – самите те принадлежат на онзи свят, на онова древно време, 70-те, когато хората са имали само един друг, за да избягат от самотата си.

Айра Закс казва, че това е филм за „това какво е да си артист сред други артисти в град, където никой не печели пари.“ Освен това, „Денят на Питър Хужар“ първоначално е бил замислен като късометражен. Какво удоволствие, че се е превърнал в пълнометражен – бях до такава степен хипнотизиран, че можех да си представя да се наслаждавам и на многочасова версия.

Без съмнение, за мен „Денят на Питър Хужар“ е най-добрият филм досега на 75-ото Берлинале. За съжаление – извън конкурсната програма.

Питър Хужар Айра Закс Берлинале филми