Шепоти на времето: Киното на Ерик Ромер

Навършиха се 15 години от смъртта на една от водещите фигури на Френската нова вълна

Ерик Ромер е една от водещите фигури на Френската нова вълна. Ромер остава незабравима следа с уникалния си стил, който комбинира философия, литература и човешки емоции. Той си отиде от този свят на 11 януари 2010 г., но си струва да си спомним защо беше изключителен режисьор.

Ерик Ромер е роден на 21 март 1920 година в Тюл, Франция, под името Жан-Мари Морис Шерер. Израства в интелектуално семейство, което насърчава любовта към изкуството и литературата. Още от ранна възраст Ромер проявява интерес към писането и философията – две страсти, които ще останат ключови за неговото творчество през целия му живот.

Преди да се насочи към киното, Ромер завършва литература и история на изкуството, което поставя основите на дълбокия културен и философски контекст в неговите филми. Дълго време преподава литература в гимназия и дори публикува роман под псевдоним.

Киното обаче постепенно заема централно място в неговия живот.

 

Първи стъпки в света на киното

През 50-те години Ромер се премества в Париж, където се запознава с бъдещи икони на френското кино като Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл.

Това е периодът, в който се заражда Френската нова вълна – движение, което ще промени киното завинаги с революционните си техники и послания.

Ромер започва кариерата си като кинокритик и редактор на списанието „Cahiers du Cinéma“. Първите му опити като режисьор включват късометражни филми, които демонстрират интереса му към изследването на човешките взаимоотношения.

През 1959 година излиза първият му пълнометражен филм – „Знакът на лъва“ („Le Signe du Lion“). Въпреки че филмът не жъне голям търговски успех, той полага основите на стила на Ромер: внимание към детайлите, естествен диалог и философски подтекст.

 

„Le Rayon Vert“, 1986

Магията на филмите на Ерик Ромер
Филмите на Ромер сe отличават със своята простота и дълбочина. Той често изследва теми като морала, любовта, избора и човешката природа. Във филмите му няма драматични обрати – вместо това те разчитат на автентичния диалог и емоционалните нюанси на героите.

До голяма степен киното на Ромер пресъздава самия живот и ежедневния характер на отношенията между хората, независимо дали са любовни или приятелски.

Едни от най-известните му произведения са неговите поредици:

„Морални приказки“ („Six Moral Tales“)

Това е поредица от шест филма, в които героите се сблъскват с морални дилеми. Сред тях се открояват филми като :Моята нощ при Мод“ („Ma Nuit chez Maud“) и „Коляното на Клер“ („Le Genou de Claire“).

„Приказки за четирите сезона“ („Tales of the Four Seasons“)

Тази серия изследва човешките взаимоотношения в контекста на природата и сезоните.

„Комедии и поговорки“ („Comedies and Proverbs“)

В тези филми Ромер използва поговорки като основа за сюжета, подобно на „Зеленият лъч“ („Le Rayon Vert“), който печели награда на фестивала във Венеция.

Във филмите му се откроява начинът, по който използва пространството и светлината.

Подобно на другите режисьори от Френската нова вълна, Ромер предпочита реалните локации, които придават автентичност на произведенията му. Диалогът в неговите филми е толкова естествен, че зрителят има усещането, че слуша разговор от съседната маса в кафенето.

 

„Tales of the Four Seasons“, 1990-98

Ромер като философ на киното

Ерик Ромер е известен със своята способност да изследва философски въпроси чрез простите, но дълбоки истории, които разказва.

Неговите герои често са изправени пред сложни етични и емоционални дилеми, които предизвикват размисъл у зрителя. Той самият описва киното като „изкуство на времето“ и вярва, че всеки кадър трябва да носи усещане за живот и автентичност.

Ромер се фокусира върху малките моменти, които често остават незабелязани, но които разкриват дълбоки истини за човешката природа.

„Ma Nuit chez Maud“, 1969



Той винаги остава изключително дискретен за личния си живот. Известно е, че предпочита спокойствието пред светската слава и рядко е давал интервюта. Тази дискретност обаче само подчертава отдадеността му на творчеството.

Неговите филми остават пример за това как киното може да бъде едновременно интимно и универсално, дълбоко и достъпно.

Той умира в Париж на 11 януари 2010 г. на 89-годишна възраст. Президентът Никола Саркози заявява: „Романтик и класицист, мъдрец и иконоборец, сантименталист и моралист, лек и сериозен, той създаде свой собствен стил, който ще го надживее“. Ромер е погребан в гробището Монпарнас.

Ерик Ромер френска нова вълна кино

бюлетин

още авангарт