Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява

„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри

Режисьорката Диана Николае и операторът Мат Джозвиаковски въвеждат зрителя в живота и творчеството на Ана Бландиана - един системно заплашван, преследван, цензуриран и забраняван от комунистическата диктатура артист.


Родена в Тимишоара през 1942 г., Бландиана е дъщеря на счетоводителка и свещеник, влачен дълги години по комунистическите затвори. Рожденото ѝ име е Отилия Валерия Коман, а като псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Бландиана пише стихове в продължение на осем десетилетия и към днешна дата е смятана за най-изявената фигура в румънската поезия на XX век. Освен че е поет неомодернист, тя е есеистка, журналистка и общественичка. През 1967 г. се мести в Букурещ. Известно време работи като библиотекар в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да излизат зад граница. Оттогава е и обект на наблюдение от страна на тайните служби…

„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е визуално въздействащ филм, който разкрива значими факти от живота на Бландиана и предлага ключ към нейната поетическа чувствителност. Чрез емоционален разказ за силата на убежденията и смисъла на писането авторите изследват контраста между тази чувствителност и непримиримостта на общественика, който търси истината. Филмът използва кадри, заснети в цяла Румъния, улавящи духа на историята, сътресенията и прехода в Източна Европа. Преплитат се невиждани досега архивни материали и лични свидетелства на Бландиана, съпроводени с поетични откровения. Авторите демонстрират лекотата, с която истината и пропагандата се размиват, но филмът им служи и като апотеоз на изкуството като последен бастион на „колективната душа“ на една нация пред лицето на потисничеството…

Когато диктатурата заглушаваше несъгласието, поезията съдържаше последните молекули свобода.

Ана Бландиана има издадени 17 книги с поезия, два сборника с разкази, десет книги с есета и един роман. Нейните творби са преведени на 26 езика, публикувани в 97 книги с поезия и проза до момента. Сред многобройните ѝ награди са „Европейски поет на свободата“, наградата „Готфрид фон Хердер“ от Австрийската академия, наградата „Жени за смелост“ от Държавния департамент на САЩ и Орден на Почетния легион на Франция. На български език, в превод на Румяна Л. Станчева, са издадени следните книги: „Сън в съня“, библиотека „Поетичен глобус“, 1986; „Чекмеджето с аплодисменти“, роман, библиотека „Писатели-дисиденти“, 1999; „Коридори с огледала“, поезия и есета, 2005 (Награда за превод от Съюза на преводачите в България); „Отлив на смисъла“, нови стихотворения, 2010. Последната нейна книга, издадена у нас, е сборникът с разкази „Имитация на кошмар“ („Панорама“, 2020). Чудноватите текстове в нея са определяни като образец за съпротива чрез литература, апокалиптичен образ и пародия на познатия ни свят.

Нейни стихове са разпространявани нелегално като форма на съпротива - първи самиздат на румънската литература. Тя смело разобличава комунистическите зверства в Румъния и дава тласък на общонационално гражданско движение за демократична реформа. След революцията от 1989 г. се хвърля във вихъра на промяната, борейки се за изграждане на първия по рода си Мемориал и музей на жертвите на комунизма и съпротивата. Музеят е създаден през 1993 г. от Центъра за изследване на комунизма на мястото на бившия затвор в Сигет. Реставрацията на сградата на затвора е завършена през 2000 г. Всяка затворническа килия се превръща в музейна стая, а съвкупността от стаи представя хронологията на тоталитарната система в комунистическа Румъния. През 1998 г. Съветът на Европа определи Мемориала на Сигет като един от основните обекти, съхраняващи паметта на континента, наред с Държавния музей Аушвиц-Биркенау и Мемориала на Каен. Създаването на Alianta Civica е и решаващ фактор за влизането на Румъния в Европейския съюз.

Мемориал - Сигет


Когато справедливостта не приема формата на памет, само паметта може да бъде форма на справедливост.

Според Ана Бландиана фактът, че поетите са подложени на политически произвол, е знак за анормалност на историята. Въпреки заплахите и цензурата тя вярва, че осветяването на истината за миналото е залог за по-добро бъдеще. Еднакво критична към комунистическите лишения и духовната празнота след прехода към клептократичен капитализъм, тя продължава да тълкува света през творчеството си, настоявайки за справедливост за жертвите на забравата. Звучи наивно, но в условия на брутални диктаторски режими поезията може да бъде убежище на свободата. Поетите, които се осмеляват да говорят истината, лесно стават „врагове на държавата“, но рано или късно се превръщат в икони. Ана Бландиана е не само свръхотговорен интелектуалец, мислител и поетеса от световна величина, а жив символ на ежедневната борба за хуманност и свобода на словото - ценности, които отново са застрашени, включително в отрязъка от света, който наричаме цивилизован.

Мечтая за момента, когато няма да съм задължена нито от силните да бъда за, нито от съвестта си да бъда против, когато ще мога да си позволя върховната свобода на безразличието - признава поетесата.

Днес, когато авторитарните правителства се борят за контрол по целия свят - дори в страни, схващани като стожер на демокрацията - историята на Ана Бландиана е по-актуална от всякога. Животът ѝ е модел за подражание – етиката и естетиката в него са една и съща реалност. Реалност, която намира отражение в изумителния размах на нейното творчество и в непоколебимата ѝ гражданска позиция.

Ана Бландиана Между мълчанието и греха Румъния кино поезия

бюлетин

още авангарт