Най-доброто от Берлинале: „Секс“ на Даг Йохан Хаугеруд

Премиерата на норвежката драма „Секс“ на Даг Йохан Хаугеруд в програмата „Панорама“ на тазгодишното Берлинале се случи в препълнен салон със силно въодушевени от съблазнителното заглавие зрители. Подозирах, че маркетинговият екип на филма се опитва да привлече зрители с провокативното заглавие. То се оказа обаче точният лаконичен етикет на един невероятно сложен и изпипан скандинавски портрет на две семейства, оказали се, много късно след зенита на своите романтични и сексуални изживявания, в криза на идентичността.

В ретроспекция филмът прилича на нескончаема поредица от разговори, които заместват действието – подход, който само привидно обещава пасивност на героите и тромавост на сюжета. „Сцени от един брак“ на Ингмар Бергман е класическият пример за „conversation piece“, който въпреки безкрайните диалози между съпрузите съдържа несравнима динамична пъстрота и повествователна интензивност. Явно скандинавците, зад подчертаната анти-сантименталност на езиците си, владеят драматургията на текста до степен на съвършенство. Началният конфликт, който повлича със себе си карето на протагонистите в посока битова, домашна трагедия, макар и семпъл се оказва екзистенциален. Хетеросексуален коминочистач (в ролята – прекрасен, реалистичен Ян Гунар Рьойсе) прави секс с мъж, от когото е неочаквано привлечен. Неудобното му, объркано признание чува първо неговият началник и приятел (също невероятна роля на Торбьорн Хар), който на свой ред споделя натрапчив сън, в който е съблазнен от Дейвид Боуи. Така двамата мъже се озовават в странен разговор за потенциалните смисли на подобни сексуални преживявания. Естествено истинската драма се разгръща след като двамата мъже споделят своите вътрешни противоречия със съпругите си – следват близо два часа разговори, които се разпростират върху необятната територия на сексуалността и всевъзможните ѝ проявления – ревност, преданост, желания, фетиши, брачни задължения, идентичностни стереотипи и страхове. Интимните разговори се оказаха хипнотизиращо вълнуващи – в брилянтния сценарий на режисьора Даг Йохан Хаугеруд всяко изречение е натоварено с разнопосочни разколебани предположения, съмнения, самопознания, откровеност и искрено желание за общуване, което в крайна сметка е самият фундамент на всяка интимна връзка и още повече на институционалната ѝ версия – бракът.

Филмът е заснет със скандинавски минимализъм, без нито един разсейващ сценичен детайл. Кадрите са спокойни и композиционно уравновесени – в контраст спрямо емоционалното напрежение на героите. Саундтракът е органичен, с музика, която завършва мислите на говорещите. Режисурата е елегантна и ненатрапчива, въпреки очевидната театралност на този камерен филм.

„Секс“ на Даг Йохан Хаугеруд неминуемо поставя зрителя в състояние на саморефлексия, въвличайки го в деликатното пресичане между сексуалност и идентичност. Дали подобно кино събитие е терапевтично или напротив – предизвиква по-скоро смут и объркване в консервативното свикване със създадените ни в средната възраст самообрази, които предпочитаме да запазим в името на комфорта и страха от противоречие, няма как да знам. Съмнявам се, че и Хаугеруд е написал и режисирал филма си с конкретна цел или дидактично намерение – творбата му е смайващо нюансирана, предизвикателна и предразположена към всеки разговор или вътрешен монолог, които могат да я последват.

Даг Йохан Хаугеруд Секс Берлинале скандинавско кино