Буковски, този вечен махмурлук

Ако не можеш да бъдеш джентълмен, поне не бъди прасе.

Буковски, подкожният Буковски се ражда на 16 август 1920 г. и не умира никога. Чарлс не е писател, а фанатична вселена, в която лудите и пияниците са светците на епохата, изкуството е далеч по-поносимо от живота, а отровената от бира душа е по-тъжна от всички коледни елхи по света. След роман на Буковски главата тежи, устата е суха, слабините са влажни и жадни за всичко. Сърцето скача неукротимо, сякаш иска да избяга от затвора на гръдния кош. Обаче не можем да избягаме. Опияняващо е. Намери това, което обичаш, и го остави да те убие, нали така беше?

— Аз мисля, че трябва да се пийне.

— Да пийнат трябва почти всички, само че те не го знаят.

Трагичният писател масово погрешно е схващан като поредния циник или обикновен пияница. В мрачната и разнебитена душа на Буковски са изхвърлени нежно всички обримчени жартиери на великата тъга и всички износени сутиени на непреодолимата мъка. 

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Романите, разказите и поезията на Буковски са разголен цинизъм без бельо. Безкрайна самота, чиито гърди висят свободно и се поклащат при всяко изкашляне. Всяка дума е облегната на горчивата истина от реалността. Всички мрачни нюанси в прозата на Буковски са отражение на мрака в душата му. В пубертета на малкия Чарлс лицето му е белязано с ужасяващо акне, което по-късно довежда до онези добре познати ни дълбоки белези на самота и отчаяние. Като младеж следва журналистика в Лос Анджелис и именно тогава започва с първите си опити за писане. Неуспешни, сурови и грозни, но откровени и искрени. Подобно на персонажа си Чинаски Буковски също сменя какви ли не нископлатени работи, като дори за кратко лежи в затвора, разбира се, заради пиянство, прекрарва време и в психиатрия. Нима алкохолните слабости са престъпление? Нима водят до решетките? Дори в 1943 г. го обявяват за физически и психически негоден за военна служба.

Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.

Изпълнен с чувства, любов (да, да, любов), страсти и мощни емоционални терзания, Чарлс съблазнява живота и флиртува с него непрекъснато. Работи като пощальон, пише стихове, жени се, развежда се, пие до безпаметност, пуши и чука. През 1987 г. по негов сценарий е създаден култовият филм “Barfly” с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьорът Барбет Шрьодер признава, че да твори върху сценарий на Буковски е повече от сбъдната мечта. Продуцент е Франсис Форд Копола.  "Barfly не е велик филм — казва Чарлс — но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия." През 2005 излиза и филм по едноименния роман “Factotum”. Екранизацията е с Мат Дилън и Лили Тейлър.

Възражението ми към войната не беше, че трябва да убивам някого или че може да бъда убит безсмислено, това трудно имаше каквото и да е значение. Това, на което се противопоставях, беше, че ми се отказваше правото да си седя в малка стая и да гладувам, да пия евтино вино и да лудея по мой си, собствен начин в собственото ми свободно време.

Днес празнуваме Буковски. Утре ще сме с махмурлук. Но няма значение. Ще следваме неговата диета и ще скочим смело в някоя огромна халба с бира. Ще удавим тъгите си, ще изчукаме нещастията си, обаче ще го направим красиво. Защото онези, които вкарват в лудница заради алкохол, често носят най-красивите души.

Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.