Златната ера на Холивуд

Началото на Златната ера на Холивуд се поставя в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, когато целият бизнес се разделя между петте огромни студиа – MGM, RKO, 20th Century Fox, Warner bros. и Paramount Pictures. Това е време на красота, гениални филми и истински звезди като Мерилин Монро, Хъмфри Богарт, Лорънс Оливие. Тогава се появяват филми като „Отнесени от вихъра“, „Магьосникът от Оз“, „Брулени хълмове“, „Гърбушкото от Нотр Дам“ и много други. През тези години филмите придобиват познатия ни днес облик в три направления – устройства за снимане и излъчване, сценарии и допълнителна техника като изкуствена светлина. Резултатът е ясен – много повече хора попадат под магията на киното и са привлечени в салоните.

Алфред Хичкок, Грейс Кели и Джеймс Стюарт със сигурност са сред най-ярките представители на този период. „Прозорец към двора” е от 1954 година и е един от любимите ми филми на Хичкок, който показва толкова много за развитието на Холивуд тогава. Историята на прикован към инвалиден стол фотограф, който става свидетел на престъпление в отсрещен апартамент, е снимана на една локация, построена специално за целта. Алфред Хичкок прекарва месеци наред там и работи само от „апартамента” на героя си Джеф и комуникира с другите актьори с радиостанции. Според повечето хора на снимачната площадка всички са били луди по Грейс Кели – жената, която въплъщава всички характеристики на периода. Джеймс Стюарт казва „всички просто си седяхме сутрин и я чакахме да излезе, за да я гледаме. Тя беше толкова мила с всички, толкова съпричастна, толкова красива”. Тя е и абсолютно наясно как работи механизмът на това да правиш филми. 

„Гражданинът Кейн” 

Много произведения, които са останали в историята, се създават тогава и студиата са се стремили да произвеждат голям брой хитове. Едновременно с това са били по-склонни от сега да поемат рискове и такъв е случаят с филма, който днес познаваме катo един от най-великите на всички времена – „Гражданинът Кейн” – дебютният филм на Орсън Уелс, който по онова време е на 24 години. Известен е случаят, когато с една от радиопиесите си той кара хората да помислят, че наистина са нападнати от марсианци. Това събитие обаче води до изключителен интерес към личността на Уелс и резултатът „Гражданинът Кейн”. Филмът разказва за могъщ вестникарски магнат, натрупал богатства и власт. Но историята започва от неговия край, след като той умира самотен в разкошния си дом. Орсън е съсценарист, режисьор и играе главната роля. Режисьорският му стил е различен, той използва „chiaroscuro” в светлината, необичайни ъгли на камерата, звукови техники от радиото, дълбок фон и бавни кадри. Всичко това допринася да бъде наречен „истински автор”, въпреки че филмът е високо оценен на по-късен етап, 

Именно студиото, което днес е най-слабо известно – RKO Radio Pictures (формация между Американската радио корпорация и театрална верига), се фокусира да прави филми, които използват звук. Освен “Гражданинът Кейн” другият им огромен хит е “Кинг Конг”. Те поемат и разпространението на Уолт Дисни пръдакшънс и първата им пълнометражна анимация “Снежанка и седемте джуджета”. Златната ера на Холивуд приключва по две причини – недоверие и съдебен иск срещу монопола на студиата и възхода на телевизията. Въпреки това остава основоположник на киноиндустрията, както я познаваме до днес.