„Мъртвите листа“ на Аки Каурисмаки

Едно от най-очакваните събития на фестивала в Кан тази година беше новият филм „Мъртвите листа“ на финландския режисьор Аки Каурисмаки. И премиерата, и отзвукът на критиката, и церемонията по награждаването свидетелстваха за невероятния успех на един от най-разпознаваемите, достъпни и талантливи европейски автори в съвременното кино. 

За ценителите и познавачите на Каурисмаки филмът не бележи никаква изненада, а по-скоро – жадувана среща с „още от същото“, с още от всичко онова, заради което първата среща с неговия завършен и затворен свят е притеглил някога вниманието и чувствата. Всички отличителни качества, печат на неговия светоглед, са тук – меланхолията на човешкото битие, минимализмът на диалога, изчистените психологически портрети, самотата като естествено състояние и търсенето на близост като единствен смисъл, преувеличено изпипаните и изчистени интериори, празните екстериори на Хелзинки, естрадната музика. Малко са режисьорите, които могат да бъдат идентифицирани от няколко кратки кадъра – при Каурисмаки разобличаването се случва и с един – откриващият. В това мигновено пресичане на очакване и сбъдване няма никаква баналност, нито досада, а напротив – то е резултат от една дълго изграждана интимност между твореца и неговия зрител. Без дори да е преднамерена, а следствие от безкомпромисната вярност на режисьора към собствените си идеи, които са вариация на една и съща концепция. Някой беше казал, че всеки режисьор (може би режисьор автор) е обречен да прави многократно един и същи филм. В тази вярност към идеята аз виждам предпоставка за дълбочина и еволюция – Каурисмаки е доказателството. 

Филмът носи заглавието на едноименното стихотворение на Жак Превер, станало известно с песента на Ив Монтан. В „Мъртвите листа“ на Каурисмаки тази песен звучи на финландски – реверанс към безкрайната меланхолия на есента, но и към перото на един от най-нежните и леки в почерка си френски поети. Тук се отглеждат Каурисмаки и Превер – често подвеждащо семпли, дори инфантилни, творци с по детски чист и невинен щрих. И при двамата обаче внушенията са мащабни – голям талант е да описваш човека и света около него, сякаш на игра, с непринуденост и наивитет, а всъщност тази яснота е постижението на мъдрост и безграничен хуманизъм. Героите на Каурисмаки са тъжни и самотни – говорят с кратки изречения, които едва създават диалог, по-скоро някакво крехко и уязвимо едва заченато общуване. Колко топлина и блян има в тази недоизказаност, какво разбиране на ненужността – от претрупана реч до нуждата от докосване и среща. Тъжни и самотни са героите на Каурисмаки, да, но никога отчаяни – това означава за мен, че той се грижи за тях, обича ги и иска да ги предпази от безвъзвратната неутешимост. Затова и всичките му филми, включително и „Мъртвите листа“, са оптимистични – няма депресия, няма я грозотата на болката – напротив, тази тъга и самота винаги прегръщат протагонистите в своя уют, в своята екзистенциална прегръдка, където примирението и надеждата не си противоречат.

За мнозина, предполагам не съм изключение, Аки Каурисмаки представлява единствената идея за Финландия. Неговият Хелзинки е константна величина – пусти улици, спретнати и тихи малки жилища с притихнал живот, и нощни локали, където само алкохолът е бягство от реалността. Обикновено градът е обживян само от две души, които се „намират“ в разминаванията си. В този парадокс на неговите неочаквани влюбвания се крие и невероятният му комедиен талант. Комедия без фарс и цинизъм, комедия на обикновения, нормален, чаплинов човек – почтен, искрен, добър, но често нескопосан чудак, който няма друг път освен лутането в чуждия свят на вечните непознати. Живата музика по барчетата, умилителното внимание към облеклото и свенливият диалог са елементите от комичната драма на ежедневието, което обсебва филмите му. Развръзката при Каурисмаки обикновено е контрапунктна и отваря възможност за несъразмерни илюзии и мечти – фини материи на душевния живот, откъдето извират най-бистрите пориви на съществуването. 

С разкошната актьорска игра на Алма Пьойсти и Юси Ватанен, с изящния в детайлите си мизансцен, с брилянтния саундтрак, „Мъртвите листа“ на Аки Каурисмаки е лирична и носталгична трагикомедия, намигаща на Превер и Чаплин – поглед към забравената невинност на човешките взаимоотношения. Чуден малък филм, който трогва и влюбва.