Визуалното чудо на „Цветовете на пожара“
Въздействащ „женски“ трилър с емоционално заредено начало и катарзисен финал
„Цветовете на пожара“ започва с двойна драма, която съчетава падане и бягство. Париж, 1929 г., по време на погребението на бащата на Мадлен Перикур (Леа Дрюкер), малкият ѝ син внезапно скача от балкона на луксозната парижка резиденция, като пада върху ковчега на дядо си. Ужасяващият полет на отчаяния Икар се случва пред публика от богати гости, събрали се в двора на имението, и предопределя съдбата на законната наследница на империята Перикур.
Десет години след събитията от „Ще се видим там горе“ (награда „Гонкур“, адаптирана за голям екран през 2017 г. от Албер Дюпонтел), Льометр ни позволява да надникнем в живота на семейство Перикур. Действието се развива между войните във Франция на фона на финансовата криза от 1929 г. и възхода на нацизма. Мадлен всячески се опитва да си върне контрола над живота и наивно разчита на всички, които смята за доверени на любимия си баща. Основните фигури са Гюстав Жубер, упълномощеният представител на банката Перикур (Беноа Пулворд), чичо ѝ Шарл (Оливие Гурме) – сервилен и плиткоумен господин, който се интересува единствено от финансови облаги (макар да не разпорежда с тях успешно) и духовитият Андре Делкур (Жереми Лопез). Тримата опортюнисти съставят заговор, целящ да ускори банкрута на Мадлен. Макиавелистичните зъбати колела на мръсните им планове бързо си идват на мястото и героинята за първи път в живота си трябва да се научи да живее в „истинския свят“.
Дълбоко вкоренен в традицията на френския роман, Пиер Льометр адаптира творбата си и създава сценарий, чиято Балзакова атмосфера режисьорът Кловис Корнияк обживява на екрана. В този филм има нещо поетично. Може би просто има нещо поетично в това да наблюдаваш как силен женски персонаж отмъщава на мъжете, които са го съсипали. Леа Дрюкер с решителна убеденост влиза в ролята на женския Монте Кристо, който, след като губи богатството и невинността си, се изправя срещу всички трудности, воден от любовта към сина си. Нито фалитът, нито корупцията, нито серийните предателства ще потушат жаждата ѝ за отмъщение. То ще бъде методично, умело съзряно, планирано и изпълнено.
„Цветовете на пожара“ пресъздава времето, когато жените не са имали социалното положение, което имат днес. Корнияк успява да придаде на Мадлен тиха неподозирана сила по много деликатен начин. Образът на Мадлен и въздействието на сюжета са подкрепени от галерия контрастни портрети – дори второстепенните герои не са лишени от дълбочина, като се започне от Фани Ардан, която блести ярко като застаряваща певица, жадна за успех и признание.
Тази костюмна драма е визуално чудо. Декорите от 20-те години на миналия век са изпълнени с екстравагантни имения, модерни коли и кожени палта. А сивата Германия напомня антиутопичен оруелски кошмар, в който постоянно биваш наблюдаван и от който не знаеш дали ще се събудиш. Дори най-дребните детайли, като например багетата, която Мадлен вади от пазарската чанта, за да постави на кухненския шкаф, са прецизирани, така че да пресъздадат парижкия начин на живот. Завладяващ от началото до края – въздействащ „женски“ трилър с емоционално заредено начало и катарзисен финал.
„Цветовете на пожара“ вече е част от програмата на киносалоните в цялата страна.
Филмът се разпространява от „Синелибри“ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”.
бюлетин
още авангарт
-
От Париж до безсмъртието
Отбелязваме 97 години от рождението на легендата на киното Жана Моро
-
Време за живот: интроспективен филм за крехкостта на човешките взаимоотношения
Филмът на Джон Кроули е в разпространение от 31 януари
-
Шепоти на времето: Киното на Ерик Ромер
Навършиха се 15 години от смъртта на една от водещите фигури на Френската нова вълна