Директно от Кан: ­„Анселм“ на Вим Вендерс

Тази година Вим Вендерс представя два филма на фестивала в Кан – документалният ­„Анселм“ в селекцията на „Специални сеанси“ и игралния „Перфектни дни“ в състезателната програма. Премиерата на „Анселм“ в зала Люмиер на 17-ти май беше пир за сетивата – първата прожекция, с която открих фестивала. 

Става дума за изключително мистичен портрет на немския художник и скулптор Анселм Кифер. От години съм мечтал да видя негови произведения на живо и, макар да живея в Германия, тази малка мечта се сбъдна едва миналата година във Венеция. Отидох заради биеналето, а първото нещо, което видях, излизайки на площада Сан Марко, беше реклама за изложбата на Кифер в Двореца на дожите. Когато пристъпих в последния салон – залата за гласуване – и попаднах сред монументалните му картини, всяка от които с размера на цяла стена, ми трябваше време да овладея възторга си. Усещане за потъване в болезненото, което е лирично отдалечено от всякаква тревога – усещане за някаква вечна и непреходна, завладяла света тъга. Свят без никакви хора – само тихият, спокоен и статичен образ на настъпилия край. Мащабна, смайваща творба.

Анселм Кифер не е човек на много думи, изразява се кратко и трудно. Но не поради несловохотливост или тромавост на изказа. Той сякаш е от артистите, които боравят само с езика на произведението си, който е непреводим. Вим Вендерс рядко го поставя в ситуация на разговор – по-скоро го оставя да се движи в пространството между творбата и реалността, два топоса, които често се пресичат. Режисьорът наблюдава своята муза, самата тя творец, с живо внимание и любвеобилно търпение. Физическата работа на Кифер е също толкова монументална, колкото и произведенията му – всеки подозира какъв тежък, мускулен труд стои зад скулптурата, но малцина го провиждат зад живопистта. Картини, които се рисуват хоризонтално и вертикално, изгарят се, поливат се с разтопено олово – усилието е безкрайно, а резултатът – непонятно мощен. 

Вим Вендерс

Докато гледах филма, който подходящо на сюжета е много визуален и фино вербален, си мислех как липсата на всякакви обяснения всъщност подхожда на и допълва творбите му. Те нямат нужда от изявление, защото не се интересуват да предадат конкретно послание. Творчеството на Анселм Кифер се осъществява чрез цялостно внушение – внушение, което не е сума на своите детайли (повтарящи се мотиви на дрехи, инструменти, обувки, книги, изгаряния, разрушения, изпепелени пътища и изчезнали съдби). Неговите внушения са тотални – според някои – отразяващи визуално Холокоста, който, заедно с ужаса на войната и чувството за вина (което той смята за почти изчезнало в съвестта на немското общество през 80-те години по ред политически причини), е основен репер на художествения му смисъл. Това е и връзката с немския поет от еврейски произход Паул Целан, чиито цитати се появяват през целия филм. Поетично, мистично и вглъбено наблюдение на една специфична немска вселена е „Анселм“ – хипнотизиращо съзерцание върху създаването на отражение на нестихващата болка, която управлява човешкото съществуване. 

След „Пина“, документалният филм за хореографа Пина Бауш, сега с „Анселм“, Вим Вендерс се превръща в невиждана в съвремието сила за износ на немската култура, която, поради своя ригиден отказ да съблазнява, остава трудно достъпна и неразбираема, а оттам и провинциална, дори и в европейски контекст. Ако Пина Бауш и Анселм Кифер са величия в Германия, извън нея те са познати по-скоро в професионалните среди. Вим Вендерс обаче знае как да съблазнява, в киното му винаги съм намирал определена суета, която го прави международно известен – суета, която първо го кара да напусне родината си, а днес да се завръща към нея и към най-важното в нея – способността на артистите и културата ѝ да изграждат значение и смисъл от болезненото и грозното, и то по един и до ден днешен шокиращо романтичен начин. Анселм Кифер е романтик с помитащия, стихиен Sturm-und-Drang на своите панорами. 

Красиво заснет, с невероятен саундтрак (както беше и в „Пина“), лека камера с изящни, плавни движения, която сякаш „танцува“ в безтегловност около изкуството, нежно биографичен, без да изпада в капана на назидателна и образователна архивност. Майсторски филм, който ме развълнува безкрайно като фен на Кифер – а не мога да си представя въздействието, което би изпитал зрител, на когото му предстои за първи път тази среща.

Вим Вендерс и Анселм Кифер присъстваха на премиерата, която завърши с екзалтирана овация. Среща на двама велики артисти пред очите на света – породена може би от красиво приятелство и голяма амбиция, поне за малко, да се отразиш в очите на другия, чиято душа разбираш без думи.