Завладяващите фотографии на Даян Арбъс

Дете тича в парк, 1959 г. 

През 1969 г. Музеят на изкуствата „Метрополитан“ се съгласява да купи три фотографии на Даян Арбъс за 75 долара всяка. Няколко месеца по-късно музеят решава да вземе само две. Защо да се охарчва? Музеят за модерно изкуство е по-смел - през 1964 г. той придобива седем снимки на Арбъс, включително „Дете с ръчна граната в Сентръл парк, Ню Йорк“. 

Едва след смъртта на Арбъс през 1971 г. и ретроспективата на нейното творчество в МоМА през следващата година общественото очарование започва да се разраства, излизайки далеч извън границите на нейната професия. Напливът никога не е намалявал, а цените го последват. През 2007 г. в Christie's „Дете с ръчна граната“ е продадена за двеста двадесет и девет хиляди долара. Преди няколко години друга снимка, подписана от фотографката, достига цена от седемстотин осемдесет и пет хиляди долара. 

Даян Арбъс е родена през 1923 г. в Ню Йорк. Тя е най-известна с черно-белите си портрети на хора от периферията на обществото като циркови артисти, малки хора, великани, драг кралици и пациенти в психиатрични клиники. Арбъс има уникален стил на снимане, който се характеризира със сурова и неподправена честност, известна със способността си да улавя същността на обектите си по начин, по който малко други фотографи биха могли.

Тя започва кариерата си като рекламен фотограф, работейки със съпруга си в собственото им студио. В крайна сметка обаче тя се разочарова от този тип работа и е фокусира върху личните си проекти. Започва да учи при Лизет Модел, която бързо разпознава острите инстинкти на ученичката си като документален фотограф. Нейният документален поглед и търсенето на лично, вътрешно богатство създават шокиращите и интригуващи изображения. 

Обикновено Арбъс давала възможност на обектите си да се представят така, както те смятат за подходящо. От 1962 г. използва средноформатни фотоапарати, които се държат на кръста — тя гледа надолу във визьора, така че нищо да не стои между нейното лице и лицето на обекта. Интимността на този вид фотографска среща би могла да послужи за основа на увереността и самообладанието, които виждаме във фигури като поантилизирания „Гол мъж, който е жена“, Ню Йорк (1968 г.) или „Бурлеска комедиантка в гримьорната си“, Ню Джърси (1963 г.). В други случаи Арбъс сякаш разкрива несигурността, скрита под повърхността на живота в културния мейнстрийм. Нейните изображения на онези, които притежават социална власт или просто изглеждат сигурни, често са деликатно смущаващи като „Mомче със сламена шапка чака да марширува на про-военния парад“, Ню Йорк (1967).