Как изкуственият интелект разпознава фалшификати?

Ян Валтер, ръководител на базираната в Женева FAEI, твърди, че около 50% от произведенията на изкуството, които се разпространяват на пазара, са фалшифицирани или неправилно преписани.Според Валтер приблизително 70-90% от произведенията на изкуството, които неговата организация проверява от името на колекционери и търговци, не са дело на посочения художник. Институтът взима до 15000 евро (19000 долара) за проверка на картини чрез различни техники. 

Удостоверяването на автентичността на едно произведение традиционно се основава на комбинация от научен анализ, експертиза и произход. Научни методи като въглеродно датиране, пигментен анализ и рентгеново лъчение могат да бъдат използвани за допълнително ниво на обективност, но дори те не са безпогрешни, тъй като много фалшификатори използват оригинални платна и материали от фалшифицирания период. Автентичността би могла да бъде подкрепена и от редица допълнителни документи – каталози от търгове за продажба, писма на художници, инвентарни описи, снимки. Подобни доказателства могат да се окажат от съществено значение, но те също могат да бъдат фалшифицирани, а често не са налични за по-стари произведения на изкуството. 

Поради способността на фалшификаторите да заобикалят както научните анализи, така и допълнителните проучванията за произхода, до днес основният метод за удостоверяване на автентичността е експертното знание за творчеството и техниката на даден художник от отделно лице или сдружение чрез внимателно наблюдение. 

Въпреки широкото си разпространение обаче този метод също крие рискове. Основният спорен момент е непропорционалната власт, която притежават отделните експерти и асоциации, което лесно може да доведе до злоупотреби и измамническо поведение. Например, Фондацията на Анди Уорхол бе обвинена в умишлено отхвърляне на автентични творби с цел завишаване на пазарните цени чрез предизвикване на недостиг. Рискът от предубеденост е особено висок в случаите на периоди и художници, за които има малко експерти. Проблемът, свързан с различията в експертния опит и методологията на всеки отделен познавач, също предизвиква сериозни критики. Въпреки че някои експерти са академици и историци на изкуството, много фондации на художници се състоят от колекционери и роднини, които невинаги притежават формални знания и опит. Освен това процесът по удостоверяване на автентичността не е напълно ясен, тъй като решенията на професионалистите често не биват аргументирани.

През 2021 г. обаче в уравнението влиза система за изкуствен интелект, създадена от швейцарска компания, наречена Art Recognition, след като удостоверява автентичността на спорна творба. Изкуственият интелект заключва, че картината „Самсон и Далила“ (ок. 1609 г.), приписвана на нидерландския художник Петер Паул Рубенс, която се помещава в лондонската Национална галерия, е фалшификат. 

Като анализира различни характеристики на творбата – движенията на четката и шарките, изкуственият интелект не се нуждае от изследване на боята, хартията или от достъп до оригиналното произведение. Той може да определи автентичността само чрез висококачествено изображение на творбата (според уебсайта на компанията е достатъчно изображение от iPhone), без да изследва невидимите слоеве на творбата чрез традиционните методи за удостоверяване на автентичността като микроскопия, рентгенова технология или инфрачервена рефлектография. Освен това, за разлика от много асоциации или комисии за удостоверяване на автентичността, тя предоставя на клиентите си подробен доклад за решението, като подчертава проблемните области в произведението чрез топлинни карти.

Въпреки че създателите на технологията признават, че процесът невинаги е съвършен, те твърдят, че откриват фалшификати с точност над 90%. Все пак съществуват редица рискове, свързани с този метод. От Art Recognition твърдят, че за точен резултат в обучителния набор трябва да присъстват поне 200 оригинални творби, като при по-сложните художници е необходим по-голям брой, за да се обхванат напълно стиловите вариации. Това сякаш потвърждава опасенията, че алгоритъмът ще анализира по-точно плодовити художници (като Пикасо) в сравнение с художници, които имат само няколко творби. Съществува и въпросът за независимостта на алгоритъма, защото, който контролира подбора на обучителния набор, контролира и целия алгоритъм. Като се има предвид всичко това, става ясно, че изкуственият интелект (поне в момента) не е в състояние да замени напълно традиционните методи за анализ, а по-скоро може да предостави допълнителни насоки, които експертите да вземат предвид при обсъждането.