Усмивка в тъмната стая

Лекотата, с която се която се гледа „Фалшификаторът“, до голяма степен се дължи на музикалното оформление – закачливите клезмер-нотки ни водят от епизод в епизод, като в същото време представляват своеобразен коментар на събитията. Както е известно, това е музика предимно за сватби и веселби, а филмът на режисьорката Маги Перен съвсем не развива празничен сюжет, напротив: разказва за мрачните години 1942-43 в Берлин. Композитор е роденият в София Марио Григоров, който успява да ни издърпа от мрачнотата на историческото ни познание за времето и с намигване да каже: има изход от всичко!

Историята на Сьома Шьонхаус е действително случила се, сценарият е писан по биографията на реално съществувалия човек. Сьома е от заможно еврейско семейство, на 21 години е, когато родителите му са депортирани на Изток. Филмът започва в празния семеен апартамент, който изглежда така, сякаш обитателите му всеки момент ще се върнат и ще се заемат с обичайните си дейности. Но, уви, това никога няма да се случи, защото са отпътували към лагерите на смъртта. Този факт обаче очевидно не тревожи Сьома (Луис Хофман), който засега е успял да се спаси и изкарва прехраната си като стругар в произвеждащ оръжие завод. Същото онова оръжие, с което ще бъдат разстреляни близките му.

Войната не присъства директно във „Фалшификаторът“ – няма бойни действия, съобщения от фронта, новини за убити и ранени. Дори обичайната за подобен род филми радиоточка не се чува да звучи. Няма показано насилие на жертвите. Че нещо се случва, се разбира единствено по празнотата на помещенията – хората изчезват и това е зловещо. Камерната драма е затворена в кръга на няколко герои, като постепенно кръговете стават все по-малко и последният се затваря около Сьома. Войната бушува отвън, зад прозореца, и само от време на време огненото и отражение се изписва върху все по-изпепелените лица.

Философията на Сьома е мимикрия. Преобразяването и сливането със средата му дава възможност да се шмугва между опасностите и в крайна сметка да оцелява. Дали ще се подстриже като ариец, дали ще сложи униформа, дали ще извика „Хайл Хитлер!“, няма значение. Сьома винаги е готов да стане „един от другите“, ако това ще му спаси кожата. А времената, знае се, не са никак леки. В една някак странична към основното действие сцена се описва най-добре ситуацията: „Защо в менюто няма шоколадова торта?“ – пита жена в ресторант. „Война е“ – отговоря келнерът. „О, значи нямате?“ – пита пак жената. „Война е“ – отговоря пак келнерът. В условията на война, което значи и лишения дори в Берлин, всеки е готов на всякакви замени – тяло и душа се продават срещу купони за храна.

Сьома разполага с много купони за храна, получава ги от адвоката Кауфман (също действително съществувал човек), който го е наел да фалшифицира паспорти. Намират се паспорти на арийци, сменя се снимката, подправя се печатът. Тук влизат в употреба уменията на младежа, който преди войната е учил графика. И ако първите му фалшификати не са оценени като „произведение на изкуството“, то с течение на времето Сьома става все по-добър.

Понякога с треперещи ръце, друг път със сълзи на очите, фалшификаторът винаги намира достатъчно сили в себе си, за да отиграе ситуацията и да продължи да живее. Справя се дори с несполучливата си любовна авантюра, в която в крайна сметка се оказва губещ и трябва да се раздели с любимата си Герта. „Вярно ли е, че твоята жена също те е напуснала?“ – пита той колегата си фалшификатор. „Да.“ „А защо продължаваш да носиш халката?“ – интересува се Сьома. „Защото аз не съм я напуснал.“

Сьома също „не напуска“ любовта си, убежденията си, рода си, но ги затваря вътре в себе си. А на лицето си – заради оцеляването – поставя усмивката. Грейнала усмивка в тъмната стая на войната.

Истинският Самсон (Сьома) Шьонхаус остава жив след края на войната. Когато през 1943 г. разбира, че Гестапо е по следите му, облечен с униформата на завърнал се в отпуска от фронта войник и сам фалшифицирал паспорта си той пресича с колело цяла Германия и стига до швейцарската граница. В Базел следва графика и в следвоенните години работи по професията си. Жени се, има четирима сина, от които двамата стават музиканти. Създават малка група за клезмер-изпълнения, наречена „Bait Jaffe“. В превод това означава „хубава къща“, каквото и е значението на фамилното име Шьонхаус. 

Сьома Шьонхаус умира през 2015 г., малко преди да навърши 93 години. „Фалшификаторът“ е вече втори филм, посветен на неговия странен, пълен със смъртни премеждия живот, в който вярата в добрия край винаги надделява.