MoMA пресъздават „Червеното ателие“ на Матис

„Червеното ателие“ (L'Atelier rouge) на Анри Матис (1911 г.) е уникално и противоречиво изображение, което предизвиква почитатели и критици още от създаването си. Картината показва ателието на Матис в Иси-ле-Мулино, недалеч от Париж, което художникът проектира за себе си само няколко години преди това.

В композицията се появяват единадесет от реалните творби на Матис, които облицоват стените на помещението, заедно със стол, растение и други лични вещи. Самият художник не се вижда никъде, но въпреки че в картината привидно липсва действие, тя прелива от енергия.

„Червеното ателие“ предизвиква известно недоумение, когато дебютира за първи път. Преданият покровител на Матис, руският колекционер Сергей Щукин, я поръчва през 1910 г., за да придружава „Червената стая“ (1908) на художника, която също е негова собственост. Но след като вижда на живо „Червеното ателие“, Щукин се отказва от нея.

Творбата остава при Матис до закупуването ѝ през 1927 г. от аристократа Дейвид Тенант, който я излага в лондонския клуб „Гаргойл“. През 1949 г. Музеят на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк я придобива от Тенънт.

От влизането си в колекцията на МоМА, влиянието на „Червеното ателие“ непрекъснато нараства. Сега творбата е в центъра на изложба, която се опитва да пресъздаде ателието в самия музей. Изложбата представя заглавната картина заедно с много от реалните предмети и платна, които тя изобразява.

Главният куратор на МоМА Ан Темкин описва кураторския процес като „лов на съкровища“ – който има някои забележителни придобивки. Изложени са „Le Luxe II“ (1907-8), „Голо тяло с бял шал“ (1909) и „Нимфа и сатир“ (1911), които са изобразени на картината, както и невиждана досега теракота, която се появява на масата в ателието.

Artnet представят някои интересни факти за „Червеното ателие“ по повод изложбата в МоМА

Картината бележи края на фовисткия период на Матис и началото на стремежа му към простота

Матис обича червеното - това е цвят, към който се връща отново и отново. Тук той го използва по фин и неочакван начин. Само няколко години преди „Червеното ателие“ Матис използва висцерално кървавочервено в своя фовистки шедьовър „Десертът: хармония в червено“ (1908 г.). Докато това червено, в съответствие с фовизма, който се фокусира върху наситеният цвят, е хроматичен удар в очите, тухленият цвят на „Червеното ателие“, особено на живо, действа по обратен начин – представя успокояващо зрително преживяване. 

„Десертът: хармония в червено“ (1908 г.)

Действителна стая, боядисана в този цвят би била крещяща, топла и дръзка, но това червено не предава такова усещане. „Червеното ателие“ вдъхва спокойствие, грациозност и изтънченост - пише изкуствоведът Робърт Райф в есето „Матис и „Червеното ателие“

Той отбелязва, че това отчасти се дължи на разреждането на боята, която е „нанесена с четка и разпръсната по начин, който изглежда непринуден и неангажиращ“. Тези корекции, особено тънко нанесените цветни промивки, са показателни за новата глава в творчеството на Матис, която започва с „Червеното ателие“. Вместо интензивността на „дивия звяр“ от периода на фовизма, тук Матис се стреми да сведе композициите си до основните им елементи, като пише в тетрадката си, че „най-простите средства са тези, които най-добре позволяват на художника да изрази себе си“. Фактът, че той успява да направи това с толкова поляризиращ цвят като червения, е доказателство за неговата виртуозност.

Тя е пъзел за възприятията

Едно от най-ярките сравнения на „Червеното ателие“ е „Нощното кафене“ (1888 г.) на Ван Гог – стая с подобен ръждив цвят, видяна от привидно сходна перспектива. Но докато картината на Ван Гог е трескава конфронтация на принудителната перспектива, в която подът, таванът и стените се сблъскват визуално, в картината на Матис има флуидност благодарение на игривата манипулация на художника с пространството.

Ван Гог, „Нощното кафене“ (1888 г.) 

Внимателното разглеждане на „Червеното ателие“ предлага улики за това как го е направил. В горния ляв ъгъл на стаята ще видите, че художникът е елиминирал самия ъгъл, въпреки че голямото розово голо тяло, опряно до стената, предполага неговото присъствие. Масата също странно щръква с приближаването си към ръба на картината, като отнема пространство по начин, несъответстващ на останалата част от пода. В същото време седалката на стола с висока облегалка вдясно изглежда невъзможно най-голяма в най-отдалечената от зрителя точка.

На пръв поглед „Червеното ателие“ изглежда така, сякаш Матис е нарисувал жълто-бели линии върху червения фон, за да очертае формите, които заемат стаята. Когато се вгледаме по-внимателно обаче, виждаме, че тези линии всъщност са фини комбинации от жълти и сини тонове, примесени с други нюанси. И те не са нанесени върху червеното, а са прозиращата основа на картината.

Матис е рисувал до мястото на линиите, като е оставил тези частици пространство голи. На пръв поглед спонтанната картина всъщност е резултат от стратегия и последователен художествен замисъл. По този начин картината на ателието на Матис подчертава собствената му философия – че ефектът на безпроблемност може да бъде постигнат само чрез големи усилия. 

Тя ни кани да се разходим в съзнанието на Матис

„Червеното ателие“ не просто представя творческото пространство на художника, а ни дава достъп до съзнанието на Матис.

Матис сякаш ни кани да влезем. Той постига това, като налага перспектива и повдига хоризонта. Ние сме горе и гледаме надолу - пише Райф

Едно последно сравнение ни помага да разберем какво е замислил Матис. Да разгледаме „Червеното ателие“ редом с по-ранната творба „Ателие под стрехите“ (1903 г.), направена в труден период от кариерата на художника. Последната е мрачно, клаустрофобично изображение, което изтласква погледа ни през прозореца на ателието, сякаш внушава, че красотата на изкуството идва от външния свят.

„Ателие под стрехите“ (1903 г.)

В „Червеното ателие“ Матис поглежда навътре. В центъра на картината ще забележите вдъхва спокойствие, грациозност и изтънченост, който действа като своеобразна котва и създава композиционна хармония. Ако се вгледате внимателно, ще забележите, че циферблатът на този часовник няма стрелки. Този избор сякаш казва, че стаята съществува извън времето. За разлика от „Ателие под стрехите, „Червеното ателие“ се радва на това, че е там.

Часовникът от „Червеното ателие“ 

Но дори самото пространство на ателието, с неговите невидими ъгли и труден за разпознаване под, е неустойчиво. Всъщност само предметите на творчеството на художника му придават съдържание.

Предметите в студиото служат за определяне на неговото пространство... Те са подредени до стената, която е в същия цвят като пода. Предмети като масата, столовете, дядовия часовник... са очертани с жълта линия. Наподобяват схеми, призраци на обекти, но картините блестят като апетитни хапки изкуство - заключава Райф. 

Пастели, „Червеното ателие“ 

 

В може би най-въздействащият детайл в творбата Матис отправя молба - или дори предизвикателство: той е оставил два пастела на масата точно на ръба на картинната плоскост. Сякаш ни подканва: Бихте ли се осмелили да влезете в картината и да ги вземете?

„Матис: Червеното ателие“ може да бъде видяна в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк до 10 септември.