Джак Никълсън – самотникът с тъмни очила

„Най-хубавото в професията на актьора е, че можеш да изследваш издъно живота. Понякога откриваш общи черти с представяния характер, продължаваш да дълбаеш и откриваш още и още, докато накрая намериш в образа самия себе си. Моите герои са моята биография “ – казва в едно интервю Джак Никълсън. – „Филмите са белите листи в книга, която пиша за себе си.“

Да разгърнем тази книга. В първия си филм The Cry Baby Killer през 1958 г.  Никълсън играе 21-годишен мъж, който се чувства сам и неразбран в малък провинциален град. Такъв, какъвто е бил малко по-рано и той. Градът на детството и младостта му е Спринг Лейк, Ню Джърси. Скука. Пълна скука. Джак е отличник, в началните класове взима две години за една. Възпитан е в католическа среда, научен на сдържаност, а по природа дори е плах. В гимназията обаче дава воля на вътрешната си буйност. Държи се грубо с учителите, често го гонят от час. Непрекъснато измисля някакви шеги, иска да е в центъра на вниманието. Усмивката не слиза от лицето му – нахална, но пък кара всички да му прощават. И да го харесват. Джак от рано разбира каква е мисията му: да се преправя на някой друг. Тогава нещата се уреждат лесно и винаги става на неговото.

След гимназията работи като спасител на плажа, сезонът свършва и той остава без пари. Взима назаем от приятел, купува си кола и отпрашва от скапания град. Напред към широкия свят! Повече от съучениците му остават завинаги в Спринг Лейк, повтарят живота на родителите си. Джак Никълсън отива в Холивуд.

Първите месеци е само едно бедно момче от провинцията. Като хиляди други. И също като тях става момче за всичко, в неговия случай в анимационна студия. Работата му харесва. Наблюдава как се създава киното. Бързо разбира, че е далеч от модерния тип красавец ала Джеймс Дийн и Марлон Брандо: косата му отрано е почнала да оплешивява, походката му е тромава, прекалено нетипичен е. Въпреки това го взимат да играе в малки роли. Но никъде не успява да създаде запомнящ се образ. След време Никълсън ще каже, че тогава все още не е знаел кой е и съответно какво от себе си да предложи. Първият, който вижда в момчето специфичност и то употребима в киното, е режисьорът Роджър Корман. Той позволява на Джак да бъде себе си – шегаджията, който кара околните да се смеят. Но не толкова ролите, които Корман му възлага, избутват Джак напред, колкото средата, в която влиза. Корман е от поколението на младите режисьори, сред които е Копола например, и точно сега е ударил техният час. Това е група, в която се гледа много европейско кино от 60-те години, след това се обсъжда. В тази атмосфера Джак решава да пише сценарии. Съмишлениците му ги харесват, но както повечето от тях и той е изправен пред проблема, че от една страна иска да представи реалния живот (както правят европейските режисьори), от друга да достигне широките маси (както става в Америка). Почти се отказва от възможността да бъде артист, все още не е намерил амплоато си, вече е на 31 години и като хипи (каквито герои най-често предлага новото кино) изглежда стар и смешен. И точно когато никой не очаква, а най-малко той, идва успехът. Годината е 1969 г. Малката роля със само 15 минути екранно време във „Волният ездач“ му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. 

„Волният ездач“

И изведнъж се събужда знаменитост. Намерил е героя, който отговоря на същността му – интелигентен, ироничен, с чувство за хумор, пълен със съмнения, раним, не вярва в американската мечта, застанал на страната на губещите. Оттук нататък образите, които ще играе, ще носят поне една от тези характеристики, като най-честата е, че персонажът му почти винаги е губещият, независимо в каква схема или конфликт влиза. 

Щом вече е станал звезда, значи трябва да се държи като звезда. Джак си купува вила близо до тази на Марлон Брандо. Но отказва да играе с него в „Кръстникът“. Обяснението му – не е италианец и освен това няма сцена с Брандо. След време ще каже, че съжалява. Но пък предложенията валят. „Избирам само роли, в които 75% от героя ми съм аз“ – обяснява той. Например като тази в „Професия репортер“ на Микеланджело Антониони.

„Професия репортер“

Междувременно Никълсън се сдобива със славата на голям прелъстител. Първият му и единствен брак трае пет години. Когато пристига в Холивуд, няма никакъв опит с жените, още е млад и невинен, поне така подчертава в много интервюта. Прекалено неуверен е в сексуално отношение. След време ще каже, че е сравнявал всяка жена, която влиза в леглото му, с майка си. Подлага се на терапия, минават години, докато се освободи от комплекса. Майка му, която е фризьорка, го отглежда сама. За баща му обяснява, че е изчезвал в деня след раждането на сина си. Джак расте само сред жени: двете му сестри и клиентките на майка му във фризьорския салон. Липсва авторитетът на бащата. Каквато и беля да направи, получава винаги любов от многото жени наоколо. Една разглезена част завинаги остава в него и търси същото, когато вече е възрастен мъж. Всичко това той пренася и в героите, които играе – крие ранимостта си чрез агресия към жените. Използва ролите, за да преосмисли миналото и се освободи от товара му.

В „Пет леки пиеси“ героят на Никълсън, бягайки от семейството си, всъщност бяга от себе си и се опитва да се сближи с баща си. „За мен това беше много интимен филм – казва Никълсън. – И много тъжен. Семейството създава илюзии и проблеми, за които е необходимо много време, за да се справиш сам. Обикновено се бориш цял живот.“ Джак държи сам да напише текста на монолога на героя си при срещата с бащата. Сякаш неволно се стреми към помирение със собствения си непознат баща, който навремето го е изоставил. Отново номинация за „Оскар“, този път за главна роля. 

Аплодисментите го съпътстват, но не слагат край на личната му драма. Тъкмо на екран излиза „Китайският квартал“ на Полански, когато в пресата се появява статия, разказваща, че всъщност истинската майка на Никълсън е едната от сестрите му. Тя е съвсем млада, когато го ражда, напуска училище, за да стане танцьорка във вариете. Не знае от кого е забременяла. А жената, която Джак мисли за своя майка, всъщност е баба му, която се постарава цялата история да остане тайна. Ударът е голям, защото вместо от майка си, която е починала, без да разкрие истината, Никълсън научава подробностите за себе си от пресата. Героинята изиграна от Фей Дънауей в „Китайският квартал“ напомня много драмата със сестрата/майка на Джак. Кино и действителност се сливат, като Никълсън започва да губи контрол над реалността. Наема частни детективи, които да разберат кой е физическият му баща. Неяснотите в биографията пораждат тъмни петна в душата му, Джак търси отдушник и съвсем естествено е да го открие в следващия кинопроект – „Полет над кукувиче гнездо“. Форман снима в истинска психиатрична клиника, което е добре дошло за актьора, там той може да се смеси с пациентите, да стане действително един от тях. Форман позволява на Никълсън да импровизира до „полуда“. Джак го прави блестящо. Хора от екипа споделят, че трудно са различавали кога Джак играе и кога е самият той извън ролята. „Оскар“ за най-добра мъжка роля.