Джак Никълсън – самотникът с тъмни очила

„Най-хубавото в професията на актьора е, че можеш да изследваш издъно живота. Понякога откриваш общи черти с представяния характер, продължаваш да дълбаеш и откриваш още и още, докато накрая намериш в образа самия себе си. Моите герои са моята биография “ – казва в едно интервю Джак Никълсън. – „Филмите са белите листи в книга, която пиша за себе си.“

Да разгърнем тази книга. В първия си филм The Cry Baby Killer през 1958 г.  Никълсън играе 21-годишен мъж, който се чувства сам и неразбран в малък провинциален град. Такъв, какъвто е бил малко по-рано и той. Градът на детството и младостта му е Спринг Лейк, Ню Джърси. Скука. Пълна скука. Джак е отличник, в началните класове взима две години за една. Възпитан е в католическа среда, научен на сдържаност, а по природа дори е плах. В гимназията обаче дава воля на вътрешната си буйност. Държи се грубо с учителите, често го гонят от час. Непрекъснато измисля някакви шеги, иска да е в центъра на вниманието. Усмивката не слиза от лицето му – нахална, но пък кара всички да му прощават. И да го харесват. Джак от рано разбира каква е мисията му: да се преправя на някой друг. Тогава нещата се уреждат лесно и винаги става на неговото.

След гимназията работи като спасител на плажа, сезонът свършва и той остава без пари. Взима назаем от приятел, купува си кола и отпрашва от скапания град. Напред към широкия свят! Повече от съучениците му остават завинаги в Спринг Лейк, повтарят живота на родителите си. Джак Никълсън отива в Холивуд.

Първите месеци е само едно бедно момче от провинцията. Като хиляди други. И също като тях става момче за всичко, в неговия случай в анимационна студия. Работата му харесва. Наблюдава как се създава киното. Бързо разбира, че е далеч от модерния тип красавец ала Джеймс Дийн и Марлон Брандо: косата му отрано е почнала да оплешивява, походката му е тромава, прекалено нетипичен е. Въпреки това го взимат да играе в малки роли. Но никъде не успява да създаде запомнящ се образ. След време Никълсън ще каже, че тогава все още не е знаел кой е и съответно какво от себе си да предложи. Първият, който вижда в момчето специфичност и то употребима в киното, е режисьорът Роджър Корман. Той позволява на Джак да бъде себе си – шегаджията, който кара околните да се смеят. Но не толкова ролите, които Корман му възлага, избутват Джак напред, колкото средата, в която влиза. Корман е от поколението на младите режисьори, сред които е Копола например, и точно сега е ударил техният час. Това е група, в която се гледа много европейско кино от 60-те години, след това се обсъжда. В тази атмосфера Джак решава да пише сценарии. Съмишлениците му ги харесват, но както повечето от тях и той е изправен пред проблема, че от една страна иска да представи реалния живот (както правят европейските режисьори), от друга да достигне широките маси (както става в Америка). Почти се отказва от възможността да бъде артист, все още не е намерил амплоато си, вече е на 31 години и като хипи (каквито герои най-често предлага новото кино) изглежда стар и смешен. И точно когато никой не очаква, а най-малко той, идва успехът. Годината е 1969 г. Малката роля със само 15 минути екранно време във „Волният ездач“ му носи номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща роля. 

„Волният ездач“

И изведнъж се събужда знаменитост. Намерил е героя, който отговоря на същността му – интелигентен, ироничен, с чувство за хумор, пълен със съмнения, раним, не вярва в американската мечта, застанал на страната на губещите. Оттук нататък образите, които ще играе, ще носят поне една от тези характеристики, като най-честата е, че персонажът му почти винаги е губещият, независимо в каква схема или конфликт влиза. 

Щом вече е станал звезда, значи трябва да се държи като звезда. Джак си купува вила близо до тази на Марлон Брандо. Но отказва да играе с него в „Кръстникът“. Обяснението му – не е италианец и освен това няма сцена с Брандо. След време ще каже, че съжалява. Но пък предложенията валят. „Избирам само роли, в които 75% от героя ми съм аз“ – обяснява той. Например като тази в „Професия репортер“ на Микеланджело Антониони.

„Професия репортер“

Междувременно Никълсън се сдобива със славата на голям прелъстител. Първият му и единствен брак трае пет години. Когато пристига в Холивуд, няма никакъв опит с жените, още е млад и невинен, поне така подчертава в много интервюта. Прекалено неуверен е в сексуално отношение. След време ще каже, че е сравнявал всяка жена, която влиза в леглото му, с майка си. Подлага се на терапия, минават години, докато се освободи от комплекса. Майка му, която е фризьорка, го отглежда сама. За баща му обяснява, че е изчезвал в деня след раждането на сина си. Джак расте само сред жени: двете му сестри и клиентките на майка му във фризьорския салон. Липсва авторитетът на бащата. Каквато и беля да направи, получава винаги любов от многото жени наоколо. Една разглезена част завинаги остава в него и търси същото, когато вече е възрастен мъж. Всичко това той пренася и в героите, които играе – крие ранимостта си чрез агресия към жените. Използва ролите, за да преосмисли миналото и се освободи от товара му.

В „Пет леки пиеси“ героят на Никълсън, бягайки от семейството си, всъщност бяга от себе си и се опитва да се сближи с баща си. „За мен това беше много интимен филм – казва Никълсън. – И много тъжен. Семейството създава илюзии и проблеми, за които е необходимо много време, за да се справиш сам. Обикновено се бориш цял живот.“ Джак държи сам да напише текста на монолога на героя си при срещата с бащата. Сякаш неволно се стреми към помирение със собствения си непознат баща, който навремето го е изоставил. Отново номинация за „Оскар“, този път за главна роля. 

Аплодисментите го съпътстват, но не слагат край на личната му драма. Тъкмо на екран излиза „Китайският квартал“ на Полански, когато в пресата се появява статия, разказваща, че всъщност истинската майка на Никълсън е едната от сестрите му. Тя е съвсем млада, когато го ражда, напуска училище, за да стане танцьорка във вариете. Не знае от кого е забременяла. А жената, която Джак мисли за своя майка, всъщност е баба му, която се постарава цялата история да остане тайна. Ударът е голям, защото вместо от майка си, която е починала, без да разкрие истината, Никълсън научава подробностите за себе си от пресата. Героинята изиграна от Фей Дънауей в „Китайският квартал“ напомня много драмата със сестрата/майка на Джак. Кино и действителност се сливат, като Никълсън започва да губи контрол над реалността. Наема частни детективи, които да разберат кой е физическият му баща. Неяснотите в биографията пораждат тъмни петна в душата му, Джак търси отдушник и съвсем естествено е да го открие в следващия кинопроект – „Полет над кукувиче гнездо“. Форман снима в истинска психиатрична клиника, което е добре дошло за актьора, там той може да се смеси с пациентите, да стане действително един от тях. Форман позволява на Никълсън да импровизира до „полуда“. Джак го прави блестящо. Хора от екипа споделят, че трудно са различавали кога Джак играе и кога е самият той извън ролята. „Оскар“ за най-добра мъжка роля.

„Китайският квартал“ 

В началото на 70-те Никълсън започва връзка с Анжелика Хюстън, дъщеря на режисьора Джон Хюстън. Казва, че е намерил идеалната жена за себе си. Но това не му пречи непрекъснато да „опитва“ и други жени. Както и всякакви екстремни удоволствия – дрога, алкохол. Опитва се да отдели оргиите от работата, но невинаги му се отдава. „Актьорството е постоянно недоволство и пробване на нещо ново, нещо, което ти не си“, казва Джак. Стенли Кубрик го намира в подходящия момент, предлагайки му да се снима в „Сиянието“. По време на продължилите 11 месеца снимки се случва Джак да се появи на терен все още надрусан от нощното парти. Кубрик го снима в такова състояние, когато е краен и дори непредвидим в поведението си. Героят му – измъчван от вътрешни демони – става такъв благодарение на режисурата на Кубрик, но и на истинското състояние на актьора. Прочутата му зловеща усмивка от филма се превръща в марка на цяло поколение – използва се като принт на тишъртки, става лого на музикални групи. А самият Никълсън, успешно прикрил личните си кризи в тези на героя, вече е легенда. Визията си от „Сияние“ с широката, но зловеща усмивка той пренася в образа на Жокера в „Батман“. С този филм достига и върховия хонорар в кариерата си досега. „Усмивка за 11 милиона“ пишат вестниците. Всъщност такава е уговорката, но на практика получава 60 милиона, с което става най-високо платеният актьор в Холивуд. На 52 години Никълсън е отстранил всичките си конкуренти, боготворен както от бизнеса, така и от публиката. С парите от „Батман“ той се опитва да прави режисьорски филми, но се проваля. В следващите две десетилетия не поема повече рискове, върви по утъпкания си път – да бъде такъв тип актьор, какъвто го познава публиката. Сценарните си идеи разработва с Шон Пен, който също като него от актьор става режисьор, само че доста по-успешно.

„Полет над кукувиче гнездо“ 

В живота драмите не спират. Анжелика Хюстън, която 17 години търпи всичките му изневери, в един момент решава, че не може повече. Млада актриса признава пред журналисти, че е бременна от Джак. Използвайки повода, Хюстън го напуска окончателно. В „На кръстопът“ (1995) тази раздяла е част от сюжета на филма, изиграна от Анжелика и Джак. Както винаги при Никълсън действителност и изкуство преливат едно в друго. Иначе той продължава да демонстрира публично връзките си с различни жени, винаги уж последната, винаги уж много щастлив, винаги усмихнат, винаги скрил очите си зад тъмни слънчеви очила. „Без очила съм най-обикновен дърт плешивец – казва той. – С очилата съм Джак Никълсън.“ Очевидно не иска никой да надникне в очите му, за да види колко е самотен и нещастен.

Последното му участие във филм е през 2010 г. в „Как да разбера“. 2015 г. се появява в телевизионно шоу, в следващите години от време на време го забелязват на баскетболни срещи. Последно фотографи са го снимали на мач на NBA през януари 2020 г., придружен от сина си. Преди това през 2018 г. казва в интервю, че няма мотивация да излиза навън. Джак Никълсън слага сам край на кариерата си, в която колкото и да се е опитвал да играе други хора, винаги е представял част от себе си.

На 22 април актьорът, извършил най-успешният полет над Холивуд, навършва 85 години.