Дензъл Уошингтън: Обичам чаша ризлинг след вечеря

Когато синът ти е избрал твоята професия, вече е на 37 години, има стабилни роли зад гърба си, критиката отбелязва всяко негово участие, а филмите с него влизат в програмата на световните фестивали, не е никак лесно да се задържиш над водата. Вече не само с другите и със себе си, но и със собственото си дете трябва да се състезаваш. Такава е съдбата на Дензъл Уошингтън. Може да се добави: тежка, но щастлива съдба. Синът му Джон Дейвид Уошингтън, роден през 1984 г., вече е негов колега и силна конкуренция с ролите си в повече от десет филма. Последният, „Бекет“, бе показан за фестивала в Локарно тази година, може да бъде видян по HBO. Преди да стане актьор, Джон е професионален състезател по американски футбол, а за желанието му да работи в киното знае само майка му. Бащата научава, когато вече е късно, нищо не може да се върне назад, а синът му е почни звезда. „Винаги съм искал да правя това, което и баща ми, но роднинството не винаги помага, дори често пречи – казва в интервю младият Уошингтън. – Трудно е да си син на толкова известен баща. При футбола беше по-лесно, можех да се скрия зад каската, самоличността ми стоеше зад тази на футболиста, но при актьорството е по-различно. За мен баща ми е най-добрият актьор на света, за мен той е постоянно вдъхновение, но ми е важно сам да намеря своя път.“

Като дете бащата Дензъл Уонгшинтън не се е измъчвал от подобни драми – баща му е пастор, а майка му работи в салон за красота. Роден е на 28.12.1954 г. в Маунт Върнън близо до Ню Йорк. За разлика от Джон Дейвид днес Дензъл е бил възпитаван доста по-строго, не рядко и с някой шамар, който пасторът никак не се притеснявал да му шибне. Първият, който открива заложбите на Дензъл обаче не е някой от родителите, а напълно непознат съветник на кмета на градчето. Ето какво разказва актьорът днес: „Един ден кметът на града посети нашия младежки клуб. Можехме да му задаваме въпроси. След като отговори на моя, аз му казах недоволно, че всъщност исках да узная нещо съвсем друго, а не това, което той обяснява. Получи се истински дебат. А бях само на 9 години! Когато всичко приключи, към мен се приближи един от съветниците на кмета и ми каза: „Ти си един много умен млад мъж. Следвай мечтите си и ще станеш такъв, какъвто желаеш да бъдеш.“ За първи път някой говореше с мен по този начин! Никога няма да забравя думите му.“

По това време обаче мечтите на Дензъл не се простират повече от това, което вижда пред себе си: иска да стане пастор като баща си. Но за да не бъде свидетел на разпадащия се брак на родителите му, майка му го записва във военно училище с интернат, което е далече от неговото родно място. След това Дензъл учи журналистика, като по време на следването е първият му досег с изкуството – в студентския театър. Тези му занимания продължават в театър в Сан Франциско, но в крайна сметка се връща в Ню Йорк с твърдото желание да стане професионален актьор. Дензъл е на 27 години, когато се снима за първи път в киното, след това в продължение на шест години изпълнява ролята на главен лекар в телевизионен сериал. В „голямото кино“ кариерата му се подрежда някак неочаквано бързо: през 1987 г. има номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка поддържаща роля във „Вик за свобода“. Наградата получава през 1989 г. с филма „Слава“ – за най-добра поддържаща мъжка роля, както и „Златен глобус“ за същия филм. В кариерата си има още три номинации и още един „Оскар“  през 2001 г. – за най-добра мъжка роля в „Тренировъчен ден“. С „Малкълм Х“, „Версия Пеликан“, „Много шум за нищо“ се утвърждава сред най-добрите актьори на Холивуд от края на ХХ век. Малко след това Уошингтън започва да прави филми и като режисьор. И до днес продължава да участва в театрални постановки. „Тъй като децата ми вече са големи и не е наложително постоянно да съм вкъщи, мога да се позволя да отида някъде далече от дома, да остана там шест месеца и да играя в театъра – казва той. – За мен е огромно удоволствие да се връщам към основата, на която стъпих като артист. Театърът едновременно приземява и в същото време окрилява.“

Уошингтън е от актьорите, които не представят, а търсят пълно сливане с образа си. Дори и физически. За филма „Малките неща“ (2021) му се налага да напълнее.

„Качването на килограми спада към всекидневието на актьора – казва той – макар че за мен това е едно от най-неприятните неща в професията. Още повече, както е в моя случай, когато не си вече млад и смъкването им след това е огромна мъка. Но какво да правя, в един момент стигам до точката, в която се разделям с чувството си за срам и почвам да ям. „Диетата“ ми се състои от голяма порция храна късно вечер, а пък сладоледът се превръща в моя най-добър приятел през целия ден.“ 

Когато трябва да даде съгласието си за роля, Уошингтън твърди, че винаги търси важността на посланието в нея, дори и във филми, чиито режисьори искат да направят чисто развлечение, както например е при Робърт Земекис с „Полет“ (2012). „Ако в края на филма пилотът беше продължил да лъже – обяснява актьорът – вероятно нямаше да се съглася да участвам. Но той не лъже, а казва: „Бог да е с мен!“ След което нещата почват да се променят. В „Тренировъчен ден“ пък героят ми нарочно пада встрани, когато Итън Хоук започва да го удря. Защото героят в мое изпълнение трябва да почне да пълзи по земята, да се извива и да се криви като змия. За да може след това да бъде насечен на късове. Това заслужава той, защото така е живял. Знам, че Земекис нямаше предвид такова тълкувание, но за мен е важно да имам собствено обяснение, собствено морално послание. Като вярващ християнин, научен на това от баща ми, и до днес търся поуката, търся вярата във всеки един образ, в който влизам, независимо от жанра на филма.“

След повече от 60 филма в кариерата си Дензъл Уошингтън казва, че единственото, което днес иска, е да може да използва популярността си и да се превърне в „гласа“ на другите хора, които нямат неговата известност, но имат своите тревоги и тегоби. Да не се страхува от последиците, заставайки на тяхна страна. Тогава съвсем естествено се появява въпросът не би ли искал да се включи в политиката. „Не! Като артист имам много по-голяма свобода от всеки политик открито да казвам мнението си и освен това така мога по-точно да различавам истинското от привидното добро.“ Днес извор на популярност са социалните медии, които обаче Дензъл Уошингтън категорично отказва да използва. Няма профил нито във Фейсбук, нито в Инстаграм. „Чух, че някои звезди си купували лайкове – казва той. – На мен ми е напълно безразлично дали ще ме лайкват или не. Предпочитам да гледат филмите с мен.“ Днес обаче и за публика, и за изпълнители става все по-трудно да отграничават работата на актьора от публичния му образ, създаван не само от самия него, но и с намесата на пиар агенти.

„Затова аз винаги отделям време за връщане към себе си, за себеосъзнаване – казва Уошингтън. – Помагат ми медитацията, молитвите, спомените, Библията. Стигнал съм до период в живота си, в който искам да проумея същността на професията си. Не станах пастор, но притежавам глас, който мога да използвам в обществения живот. Разбира се, съвсем не се схващам като морална инстанция, но много бих искал да мотивирам младите хора да работят и да следват мечтите си.“

Като най-голям успех в живота си досега Дензъл Уошингтън определя не някой от филмите си, не наградите, а брака си с Паулета Уошингтън, сключен през 1983 г. и потвърден чрез обет за вярност отново през 1995 г. Двамата се виждат за първи път на снимките на телевизионния сериал „Уилма“, Паулета работи в телевизията. Година по-късно се срещат отново на парти, а на следващата вечер се озовават случайно един до друг на театрална постановка. Паулета разказва как закъсняла и се вмъкнала в театралната зала вече при загасването на лампите, а когато в паузата станало светло и тя видяла кой седи до нея, разбрала, че това е човекът, до когото иска да прекара живота си. След представлението Дензъл, у когото очевидно се разиграли същите чувства, я поканил на вечеря, а после предложил да я изпрати с такси до тях, като естествено плати таксито. По пътя обаче забелязал как сумата в таксиметъра става все по-голяма, о, Господи, толкова ли далече живее това момиче?! В крайна сметка парите в джоба не му стигнали и Паулета платила първото им общо такси. Но това не оказало никакво влияние върху взетото вече решение, че Дензъл ще е бъдещият й съпруг.

Джон Дейвид е първият им син. 4 години по-късно се ражда дъщеря им Катя, а след още 4 години семейството се сдобива и с близнаци – момче и момиче. На 28 декември семейство Уошингтън ще отпразнува 67 години на своя баща Дензъл. „По време на работа никога не пия – казва актьорът. – Дори когато трябва да играя алкохолизирани типове. Съществото ми разбира, че няма да се представя добре, ако употребявам алкохол, затова просто нямам нужда от него. С годините ставам все по-взискателен към себе си, може би възрастта увеличава страховете от провал? Пък и нали трябва да се представя добре пред сина ми Джон Дейвид… Но в периоди на почивка обичам чаша ризлинг след вечеря.“