Тина Търнър: прошката е свобода

На 26 ноември певицата навършва 82 години.

"Вече нямам никакво желание да пея и да правя другите щастливи. Пенсионирах се“ – съобщи Тина Търнър в едно от последните си интервюта, проведено с журналистка от New York Times на живо през лятото на 2019 г., малко преди да навърши 80 години и 10 години след оттеглянето си от сцената. Оттогава тя "говори“ с журналисти или чрез съпруга си Ервин Бах или чрез германския журналист Доминик Вихман, съавтор на биографичната книга "Моята любовна история“, като отговаря писмено на интервюта. Ервин Бах е и копродуцент на документален филм "Тина“, чиято премиера бе тази година на Берлинале, а в момента може да се гледа на някои от стрийминг-платформите.

За "другите“ обаче Тина ще продължава да е изпълнителката, която винаги е пяла и ще пее за тях. Която ги прави щастливи. И тук не е възможно нещо да се промени. Никога. Родена на 26 ноември 1939 г. като Анна Мей Бълок, Тина пее, откакто се помни: първо в църковния хор, после в нощните клубове заедно с Айк Търнър, накрая като соло-изпълнителка.

През 1958 г. тогава 18-годишното момиче се запознава с Айк. Анна Бълок току-що е родила сина си от предишна връзка, а Айк е музикална звезда в Сейнт Луис. "Още в първия момент ми се стори отвратителен, дори най-отвратителният човек, когото някога съм виждала. Просто нямаше толкова хърбав човек! – спомня си Тина. – Но на сцената изглеждаше страхотно. Веднага си казах, че искам да пея с групата му.“ Айк я наема като певица. Отношенията им бързо преминават в интимни. Появява се дуото "Айк и Тина Търнър“, Анна става Тина.

Кавърверсия на Proud Mary е отличена с наградата "Грами“. "Аз съм единствената, която по това време танцуваше на сцената – казва Тина в едно интервю. – Спомням си как веднъж Литър Ричард извика: "О, аз няма да издържа! Тя не спира да танцува!“ Тина не спира да танцува на сцената и по-нататък през годините. През 1981 г. списание People публикува статия за нея със заглавие "Жената, която научи Мик Джагър да танцува“. А тази година в Die Welt тя казва:

"Да танцувам с Мик, беше все едно да приказвам с добър приятел. Движенията ни на сцената бяха като диалог. Вслушвахме се един в друг и се разбирахме. Знаехме, че така, играейки, казваме много неща. Имахме си огромно доверие, а това е много важно за всяка връзка. Оставяхме се да ни водят музиката и моментът – просто защото се наслаждавахме на това, че сме заедно на сцената.“

Прекрасен на сцената в дуото с Тина, Айк се държи брутално в личния си живот. Тина е подложена на системен тормоз, често остава с часове да лежи на земята пребита и с разкървавено лице. "Веднъж, след като ме беше пребил, лежах на земята с бучаща глава и си казах: няма накъде да ходиш, носиш дете, в клопка си. Тази нощ се превърнах в истинската Тина Търнър. От малката Анна вече не беше останало нищо в мен.“ 1960 г. се ражда синът им Рони. Към него се прибавя предишното й дете, както и две деца на Айк от други връзки.

Wikicommons
 

Така семейството наброява 6 души. Две години по-късно Тина и Айк сключват брак. Кариерата им върви все по-нагоре, но личният им живот продължава да е белязан от употребатата на наркотици и склонността към насилие у Айк. Чак 14 години по-късно в една нощ Тина успява да избяга от него и да започне нов живот.

През 1976 г. тя се разделя с Айк, с групата му и собственото си минало. Следват години на търсене. Чак 1984 г. Тина отново влиза в полезрението на всички и то така, че да не могат да откъснат поглед от нея. Излиза албумът Private Dancer, концертите й са разпродадени до последно, следват три "Грами“. И до днес това е най-успешният й албум. Тина е на върха. Следващата година тя партнира на Мел Гибсън в "Лудия Макс 3“, а песента от филма We Don’t Need Another Hero“ оглавява класациите в много страни. Същата година излиза We Are The World, а Тина тръгва на първото си турне из Европа. Оттук нататък всяка песен е хит, всеки концерт е успех. Феновете са винаги в краката й. Освен от могъщия глас мъжете са привлечени от сексапилното й излъчване, а жените виждат в нея момичето, което въпреки всички пречки по пътя си е успяло да покори света. През 1988 г. в Рио де Жанейро публиката надхвърля 180 000 души и рекордът влиза в "Книгата на Гинес“. И така до 2009 г., когато е прощалното й турне, събрало повече от милион зрители. Търнър вече е на 70 години. 

Чак когато се отказва от активната си музикална дейност, почитателите й научават каква е цената на успеха й, узнават за душевните мъки и дори унизения, през които е минала, за първи път чуват за физическия тормоз, на който я е подлагал съпругът й. Айк Търнър умира през 2007 г. По това време Тина вече му е простила в сърцето си, без обаче да е забравила мъката. 

През 1984 г. певицата пътува за Кьолн, където ще има турне. На летището я посреща музикалният мениджър Ервин Бах. "На секундата сърцето ми заби така силно, бум-бум-бум, че всички други шумове изчезнаха. Ръцете ми бяха леденостудени, всичко вътре в мен трепереше като лист на есенен вятър. Значи това било то любовта от пръв поглед?“ – ще разкаже Тина след години. Очевидно същата тръпка обзема и Ервин Бах. Не минава много и двамата вече са заедно. Тина се премества в Европа. Двойката пробва да живее в Англия, Германия, Франция и последно се установява в Швейцария. Купуват шато в Кюснахт край Фирвалдщетското езеро (между другото това е мястото, където прочутият швейцарски герой Вилхелм Тел побеждава Геслер). Имението им е типично за рокзвезда, най-малкото защото на вратата пише, че преди 12 ч. никой не бива да звъни, до обяд не се приемат и никакви доставки. Къщата се превръща за Тина в единственото място, където тя се чувства добре, където е у дома си. Опазването на личния живот от любопитството на чуждите погледи за Търнър е нещо много важно, тя умее да цени часовете на уединение, когато е само с Ервин, а Швейцария е държавата, в която правото на личен живот е особено високо в скалата на обществените ценности. Всеки квадратен сантиметър в шатото е измайсторен с лично нейно участие. Повечето гости отбелязват, че помещенията имат своеобразен, много приятен аромат. Освен това цялата атмосфера, светлината вътре и навън в градината към езерото са специфични и незабравими. Търнър твърди, че както е усетила любовта от пръв поглед при Ервин, така от пръв поглед се е влюбила в замъка. От една страна шатото респектира с вече наличния си дух, от друга – тя внася там своята собствена аура. В замъка в Кюснахт Тина и Ервин празнуват сватбата си след 32-годишно съжителство без брак. Младоженецът наема хеликоптер, от който над Тина валят листенца от рози. В интервю пред Опра Унфри той казва, че още в началото на отношенията им паднал на колене пред Тина и й поискал ръката, но тя все отлагала. Може би защото е с 16 години по-възрастна от него.

Wikicommons

Твърди се, че Търнър и Ервин Бах избират Швейцария пред другите държави заради облекченията при данъците. Биографът й Доминик Вихман обаче отрича това. За него Тина Търнър е прекалено нерационален и много силно емоционален човек и заселването й за постоянно в Кюснахт е свързано най-вече със спокойствието и красотата на мястото и по-малко с финансовите причини. Миналата година швейцарското икономическо списание Bilanz оцени състоянието на 225 милиона швейцарски франка. През 2013 г., когато Тина получава швейцарско гражданство, при поемането на новия паспорт от служителите в общината, тя се изправя и запява швейцарския химн, което много изненадва присъстващите. Но какво друго да прави една певица, освен да пее?

След сватбата обаче животът на Тина не е посипан с рози, точно обратното – съдбата й нанася удар след удар. Разболява се тежко. През 2018 г. най-големият й син се самоубива. Ервин Бах е през цялото време до съпругата си, като й дарява не само сърцето си, а буквално и един бъбрек – през 2017 г. той й се трансплантира поради напредващата бъбречна недостатъчност. Операцията е наложителна, след като при прилагане на хомеопатични средства положението й значително се влошава. Също както за тормоза от Айк чак след публикуването на "Моята любовна история“ се разбира, че през 2013 г. Търнър е получила инсулт, а няколко години по-късно е диагностицирана с рак на дебелото черво. Физическата болка и мрачните спомени, които от време на време я връхлитат, Тина преодолява чрез спиритуални практики.

"Будизмът ме научи, че прошката означава свобода – казва тя. – Негативните емоции – гняв, самообвинение, чувство за вина или желанието за мъст – ни пречат много. Тези емоции са като тежки вериги, които не ти дават да мръднеш. Не прощавам, за да извиня злото, което другите са ми сторили. Прощавам, за да сложа край на властта, които другите имат над мен.“

Според Тина вече няма нищо, което тя да е спестила на феновете си от своя живот – всичко е разказано в книги, в мюзикъла със сюжет от живота й, който се играе на Бродуей, сега и с новия документален филм.

"Беше ми трудно да разказвам, но си казах, че може да послужи за пример на някого. Аз винаги ще си остана Тина, няма как да се сбогувам със себе си, към тази Тина спадат и добрите, и лошите моменти. Харесвах живота, който водех, всяко едно турне беше приключение. Но сега съм в друга фаза, искам да се насладя на семейството и дома.“

Откакто болестите са почнали да разяждат тялото й, Тина става член на швейцарското сдружение "Екзит“, което поддържа клиника за асистирано самоубийство. Но дотогава, разбира се, има много време.

Какво би станало, ако можеше да събере сега в градината на замъка си край швейцарското езеро своите стари приятели Мик Джагър, Кийт Ричардс и Род Стюард? "Знам съвсем точно какво би се случило – отговаря тя на въпроса на Die Welt. – Ще отворим бутилка вино, ще почнем да си разказваме стари истории и ще се смеем, смеем, смеем… както правят впрочем всички добри приятели.“

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт