Монохромната тъга на съвременния свят в “Париж, 13-и район”

“Париж, 13-и район” е новият филм на Жак Одиар, който тази есен можем да видим в рамките на седмото издание на кино-литературния фестивал CineLibri “Божествена комедия”. Решен в черно и бяло, филмът е отличен с награда за най-добър саундтрак от кинофестивала в Кан, номиниран е и за “Златна палма” и “Queer Palm”. Сценарият е дело на Жак Одиар, Никола Ливеки, Леа Маисюс и Селин Сиама и е вдъхновен от разказите Amber Sweet, Hawaiian Getaway, Killing and Dying на американския художник на комикси Ейдриън Томин. 

Историите на Ейдриън са малко тъжни и много реални, какъвто е и филмът на Одиар. Всяка една от тях улавя като рибарска мрежа самотата на съвремието ни, която всеки ден се носи досадно над главите ни, подобно на дъждовен облак, от който няма отърване. Меланхоличният поток на ежедневието все ни по(д)вежда към имагинерното усещане за близост, достигащо до нас през екраните на телефоните и компютрите ни. Краткотрайната въображаема радост се ражда от случайно известие в приложение за запознанства, но в края на деня остават тревожността и самотата, и те двете нощуват интимно под завивките ни и не ни оставят да спим спокойно.

Одиар поверява главните роли на Луси Джанг (Емили), Ноеми Мерлан (Нора), Макита Самба (Камий) и Джени Бет (Амбър), за да може те да ни разкажат сивите приказки на нашите дни и да ни потопят в будните кошмари на нощите ни. 

Любовта без ангажименти

Камий на пръв поглед е красив, висок, сексапилен, умен. Дави собственото си неудовлетворение от живота в многобройни сексуални контакти, които никога не довеждат до нищо. Уж по негово желание, но де факто защото така е удобно, така е комфортно. При по-задълбочен поглед върху персонажа му обаче става ясно, че е невнимателен с жените си, дълбоко самотен и неприятен в отношенията със семейството си. Но този задълбочен поглед често го избягваме, отново защото така е удобно. Така е комфортно. Една от големите теми на филма е модерната любов, която не носи със себе си ангажимент и отговорност, има единствено функцията да дарява с удоволствие тялото. Прилича на близост и нескопосано имитира интимност.

Самотата след сексуалността

Едно от най-редките емоционални удоволствия е това да усетим тялото, душата, ума и сърцето си в мир и спокойствие, когато останем голи до някого. Удоволствие, което студентката по право Нора никога не намира. Или поне не с Камий. Ужасяващият бич на мисълта, че човекът отсреща очаква нeщо повече, дето все си мислим, че сме неспособни да дадем, не води до нищо друго, освен до безкрайна тъга и дразнещ флирт със собствените ни комплекси. А когато новият човек в живота ни стъпва върху необработените травми, завещани от тези, които преди това са били там, може би всичко е обречено. И тогава се намира опора там, където най-малко очакваме. И появата на тъкмо тази неочаквана опора е сред най-любопитните връзки в “Париж, 13-и район”. Това е историята на Нора и Амбър Суийт - красива млада жена, която е звезда в порно сайт и изкарва прехраната си, давайки частни видео сесии на хора по целия свят. Двете се срещат след особена проява на чувство за хумор от страна на съдбата, ала вместо само да изяснят обърканата ситуация помежду си, двете си стават среднощни събеседнички, които заспиват една до друга, макар и на един екран разстояние. Свалят перуките си и се наричат по име, не по псевдоним. Срещат самотите си и така се ражда едно велико приятелство. А знаем отлично, че понякога великите приятелства са на една целувка разстояние от великата любов.

Любовта, която все пак накрая ангажира

Един от най-интересните и противоречиви образи е този на Емили - неприлично млада, неприятно пряма и откровена, сексуално разкрепостена, объркана и тъжно влюбена. Момичето работи в кол център и без да иска изпуска сърцето си върху гърдите на Камий. И то остава там за много дълго време. Вървейки по следите на комикса от Ейдриън Томин Одиар събира в персонажа й уплашените млади хора, които много често казват “Разкарай се” вместо “Обичам те”, защото предпазват себе си от най-страшното - от това да бъдат наранени. И понякога се налага някой да умре и предсмъртно да ни каже “Когато е най-страшно, помисли си за този, когото обичаш”, за да се завърти колелото и всичко да дойде на мястото си.

В монохромната тъга на съвременния свят остава единствено надеждата, че понякога нещата се объркват и “Разкарай се” се превръща в ангажиращото “Обичам те”. И можем само да благодарим на френския режисьор Жак Одиар, че ни го напомня в “Париж, 13-и район”.